Танцуващата с философи
Носителката на „Икар“Марион Дърова за новия си спектакъл и консерватизма на времето, в което живеем
Срещаме се с Марион Дърова малко преди премиерата на най-новия танцов спектакъл, „Свободно падане“, част от програмата на One Dance Week в Пловдив (20 май) и първа по рода си копродукция между фестивала и регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“в София. На какъв етап е подготовката - този, в който всичко изглежда, че няма да се получи, или в този, в който всички парчета започват да се подреждат? „Може би ще прозвучи самонадеяно, но няма етап, в който да си казвам, че всичко ще се провали. Когато работиш усилено по идеята си, няма какво толкова странно да се случи. Виждам опита като възможност да проверяваш себе си и изначалните ти нагласи, които са ти близко до природното, а не като нещо, което правиш за първи път отново и отново.“
„Свободно падане“(с участието на Жана Пенчева, Мартина Апостолова, Николай Марков, Пламен Кънев, Цвета Дойчева, Яница Атанасова) засяга теми, които Дърова развива от спектакъл в спектакъл - какво е мъжественост и женственост, желаем ли нещо наистина, или обществото ни диктува как да изглеждаме и как да мислим. „Бягам от посланията. Просто ми е интересно да забелязвам неща, които да извадя от ежедневното, за да бъдат видени от друг ракурс, по различен начин.“В контекста на новия спектакъл тя изследва разделителната линия между това какво наричаме природно и социално. „Често говорим за неща, които са социални кодове, като природно дадени - примерно женствеността и мъжествеността не зависят задължително от това дали имаш вагина или пенис.“
Новият спектакъл е реакция срещу вълната на консервативност, която тя забелязва не само в политически контекст, но и в социално-културен план. Това е и тема, която Марион постави с „Машината за омраза“от 2019 г., в която омразата към другия е разгледана като „по-лесният начин да формираш идентичност и значимост в свят на скорости и противоречива информация“.
„Обществото не върви в равна прогресия нагоре, винаги има несиметричност в развитието на технологиите, на начина на общуване, докато ги има и вечно присъстващите архаични страхове, че другият ще дойде и ще вземе твоето място“, казва Марион.
Темите в „Свободно падане“са силно свързани с френския
След премиерата на „Свободно падане“на 20 май програмата на One Dance Week продължава в Дома на културата в Пловдив на 21 май с „Обещай ми“, спектакъл на белгийската компания kabinet k & hetpaleis, „Това е танц!“на Balé da Cidade de São Paulo от Бразилия (22-23 май), „Кабракимера“на Катарина Миранда (27 май) и „Адорабилис“на Жонаш и Ландер (29 май) от Португалия. Повече информация и какво предстои през юни: onedanceweek. com. За всички представления ще бъде осигурен свободен достъп за украински граждани, необходима е заявка на ukraine@onedanceweek.com.
философ Жак Лакан (1901 - 1981) и размислите му за начина, по който „желанието е винаги желанието на другия“. Преди да се посвети на сцената през 2015 г., Дърова всъщност завършва философия и едва тогава преминава към режисура за драматичен театър в НАТФИЗ. Колко й пречи или помага философията като режисьор? „Със сигурност ми помага. Малко е парадоксално, но съвременният танц има много повече общо с философията, отколкото другите видове танц със съвременния танц.“
„Свободно падане“идва само два месеца след като тя представи „Пастет“, пърформанс, вдъхновен от разказа „Издръжливец на гладуване“на Франц Кафка и който досега е имал три разпродадени представления.
Дърова също така ще участва в програмата на новото издание на международния фестивал „Антистатик“с Wo Man на 14 май в „Топлоцентрала“. Представлението с Мартина Апостолова взе „Икар 2021“в категорията за съвременен танц и пърформанс, но според Дърова това е и работата й, която потрудно е намерила контакт с публиката. От друга страна, за нея всякакви отзиви са добре дошли и ако чуе само похвали за нещо, което е направила, обикновено това е знак, че нещо не е наред.
Малките паузи между проектите са и плод на нарастващата увереност на Марион като режисьор, въпреки че, както уточнява, всяко чувство на сигурност е изключително условно. Като че ли и трудно би била под режисурата на някой друг скоро: „По-трудно ми е, когато съм в нечии ръце, когато трябва да съм проводник, опитно зайче на някой друг. А има хора, които се чувстват най-добре по точно този начин. Може би трудно се доверявам.“От друга страна, е признателна на опита си покрай хореографа и артистичен директор на „Сцена Дерида“Живко Желязков, както и на театралния режисьор Иван Добчев от „Сфумато“, който я провокира да намира сърцевината на това, което я впечатлява. „Казваше ми, че всички крадат, но въпросът е как ще
го направиш.“
Въпреки увеличаващата се публика за съвременен танц в България и присъствието на повече международни събития парадокс е, че някои от основните места за жанра е твърде възможно да затворят перманентно врати заради финансови и организационни проблеми при НДК - ДНК и театър „Азарян“. За нея свиването на възможностите да се показва подобно изкуство в България води и до все по-голяма бариера между изпълнители и публиката, все по-голяма липса на култура на диалог и дискусия.
„Има толкова много възможни посоки, толкова възможности за развитие, тъй като танцът отговаря винаги на живота тук и сега, с всичките му актуални въпроси. Не може да стоиш на сигурно, това е най-хубавото.“