Исканията на превозвачите
Исканията на превозвачите са от седмици, не са в писмена форма, но ето най-често спряганите:
>Да не се вдигат цената на тол таксите и обхватът на платените пътища
>Да се намали акцизът на горивата с 50% за 6 месеца
>Да отпадне временно биодобавката към горивата
>100% субсидиране на преференциалните пътувания при редовните линии, които се движат с метан, защото там няма акциз >Да се таксуват по-скъпо чуждите превозвачи през първокласните пътища, но не и българските.
Какво предложи кабинетът:
>Намаляване на цената на биодобавката със 150 - 200 долара на тон по-ниско от цената на спот пазара за юли - септември >Премахване на акциза за пропан-бутан и метан, което ще свали 34 ст. от цената на килограм
>Намаляване на ДДС за пропан-бутан и метан от 20% на 9% >Работна група ще започне да прави анализи за индексация на договорите на автобусните превозвачи, които имат фиксирани цени.
Коментар защо поисканото е невъзможно
>България е на минималната акцизна ставка за дизел и бензин, а Брюксел не разрешава падане под нея
>Тол таксите бяха намалени през 2020 г. уж временно, но без промяна и досега. Платеното показа, че от винетки на леки автомобили се събира двойно по-висока сума, отколкото от камиони и автобуси. Последните често използват напълно безплатната за тях второкласна пътна мрежа - например пътят Пловдив - Смолян е такъв
>Таксуването на чужди превозвачи по различен начин от българските противоречи на европейските правила на конкуренцията
>За международните товарни превози тези искания не са решение, тъй като горивата по маршрута в чужбина си остават скъпи. чава с над 18% на годишна база и бизнесът не само не закъсва, а и се развива.
Проблем има само за автобусните превозвачи с фиксирани цени на билетите, но пък за тях управляващите бяха обявили, че ще търсят начин за подпомагане.
Министърът срещу големите
Според министър Събев превозвачите са използвани, за да вдигнат температурата на напрежението, така че правителството да падне. По-рано с публикация във фейсбук той заяви: „В предишните години държавата е раздавала щедро и без много да внимава, субсидии и на автобусните превозвачи. Вече има повече контрол и това доведе до протести. Контролът не е самоцел. Той трябва да спести пари на всички нас и да подреди правилно отношенията в икономиката. Филмът с няколко послушни транспортни фирми на „държавна хранилка“приключи.“В процеса на разговори, заплахи и недоволство изплуваха имената на няколко компании - свързаните „Юнион Ивкони“и „Груп плюс“и пловдивската ПИМК. Или на практика найголемият автобусен превозвач и най-големият товарен.
„Юнион Ивкони“обвини правителството, че извършва „чудовищни репресии“срещу тях заради участието като един от организаторите на протеста на Обединения транспортен бранш. Последва съобщение от министерството, че „в ход е проверка, разпоредена от министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев, във връзка с разпространения сигнал от сдружение БОЕЦ за прикриване на нередности в дейността на „Юнион Ивко
под обсада областната управа. Причината беше срещата между управителя Йордан Иванов и регионалния министър Гроздан Караджов, които трябваше да изяснят има ли проблем в Пловдив да се одобряват нови подробни устройствени планове (ПУП) за строителство.
Активно участие в протестите взима и Йордан Арабаджиев, който сега е председател на Сдружението на международните превозвачи. Дълги години при управлението на ГЕРБ обаче той беше директор на ДАИ.
Борба за гориво
Основната част от исканията на бранша са по отношение на горивото. Любопитно е, че и двете основни фирми, забъркани в скандалите с властта в последните дни, имат бизнес именно в сферата на горивата.
Важно е да се припомни, че в личен конфликт с министъра на финансите и вицепремиер Асен Василев влезе Георги Самуилов, собственик на „Инса ойл“. По Сигнал на Самуилов скоростно срещу Василев през март беше образувано дело. „Инса ойл“снабдява много по-малки търговци на горива, но от началото на войната от пазара обясниха, че не предлагал толкова атрактивни условия както преди.
Групата на Илиян Филипов има 8-9 обекта за продажба на горива. Те се развиват през фирмата „ЕК Петрол“, като фирмата се занимава и с транспорт на дизелово гориво в България и Европа и разполага с автоцистерни за доставка. Фирмата е собственост на Костадин Филипов и на Елена Демирова. Костадин е син на един от двамата създатели на най-големия автомобилен превозвач на товари (ПИМК), Илиян Филипов.
Компанията е учредена през 2015 г. Създаването на петролна компания от превозвач не е изненада, като големите автомобилни фирми често разполагат със собствени бензиностанции и са по-независими от големите търговци на горива.
Ивайло Константинов пък развива бизнеса си през „Уни енерджи“, която развива верига бензиностанции под бранда Avia. „Уни енерджи“съществува от години. Компанията е с 505 хил. лв. капитал. Преди време Константинов заяви, че има около 20 терена и земеделски земи, както и намерения да развива голяма верига. Avia функционира на принципа на сдружение. „Уни енерджи“има дял в „Авиа България“, в която участват още швейцарското Avia International и третият партньор - „ТТН комерс“. Развитието на обектите е на принцип, близък до франчайзинга, като в страната има още няколко обекта под бранда.
Всичко това показва, че зад протестите на превозвачите се крият много повече неща от икономическите искания. Въпросът е дали правителството ще може да отговори на всичко, или протестите ще продължат с поголяма сила.