Протестите на градския транспорт в София: заплахи в стил ГЕРБ

Шофьорите на градския транспорт ведно със синдикати и автобусни превозвачи запушиха централни кръстовища в сряда с искането държавата да плати на София градския транспорт. Причината - в Центъра за градска мобилност зейна дупка от 143.4 млн. лв., които според изчисленията нямало да стигнат за тази година. Протестът беше видимо в услуга на кмета и управляваната от ГЕРБ община, която използва случая, за да обвинява държавата, че не ù дава пари, когато поиска.

Заплахите за спирането на градския транспорт обаче звучат особено безочливо поради редица причини. На първо място в доклада си към общинските съветници, с които се искат пари от държавата, изпълнителният директор на ЦГМ Димитър Дилчев и председателят на борда Иван Антов посочват, че общината получава компенсации за електроенергия, но не получава за природния газ, за който се твърди, че разходите са се вдигнали с 322%.

В същото време общинското дружество „Столичен автотранспорт“, което основно го ползва, е наело посредник за доставките на газ. Това е „Микс газ груп“, в чието управление е Андрей Владимирович Кристов - офицер в Съветската армия, с медали от министъра на отбраната на СССР и награден с орден „Червена звезда“. Кристов има и дълга история в българския енергиен сектор, свързана с няколко скандала.

Договорът е сключен на 22 февруари, два дни преди началото на войната на Русия в Украйна, с процедура за договаряне без предварителна покана и чрез сделка на стоковата борса. За всеки мегаватчас „Столичен автотранспорт“се е съгласил да плаща по 7.50 евро на доставчика за извършване на доставките.

Второ, в доклада на ЦГМ се казва, че към момента всички средства, които се осигуряват от Столичната община от продажба на превозни документи и платено паркиране, се използват само за заплати на персонала и частично разплащане към доставчиците на горива. Тоест те би трябвало да остават покрити, докато тези за изпълнение на транспортната задача винаги са били недостатъчни. Именно заради това през годините ЦГМ теглеше редица кредити от Българската банка за развитие (ББР). Фиpмaтa имa двa дoгoвopa - един от 2015 г. зa 81 млн. лв. и зa още 15 млн. лв. от 2020 г. Освен това преди година Столичната община отпусна нови 4.8 млн. лв. заем на ЦГМ.

Изплащането на трите кредита е и второто най-голямо разходно перо на общинското дружество след заплатите - 16 млн. лв. за 2022 г. Следват и разходите за тикет системата, за която се плащат 9 млн. лв. всяка година и която все така продължава да не работи по план заради липсващата интеграция с „Метрополитен“. На практика управляващите общината твърдят, че от всички тези пари няма да се плащат именно заплатите. Лесно е да се види как това вдига обществено недоволство, което неизвестно защо е насочено не към Фандъкова и нейния екип, а към правителството, което не управлява софийския градски транспорт.

Когато се искат пари, също така не трябва да се забравя и за какво точно отиват. ЦГМ носи спомена от редица скандали през миналите десет години, непрозрачни практики и липса на контрол. Като цяло изглежда като соц предприятие от края на 80-те: субсидирано, неефективно и с неясен бюджет.

То е и едно от най-големите общински дружества, през което ежегодно преминават около 250 млн. лв. В касичката му попадат и всички приходи от карти и билети, паркиране и глоби, стотици милиони държавна и общинска субсидия, след което се преразпределят към транспортните оператори. И в крайна сметка така и не отиват за обещаваните паркинги и тротоари, ами, както се казва в доклада, за заплати.

Най-големият газов проект в България, който не е свързан с Русия. Така най-кратко може да се опише междусистемната газова връзка на България с Гърция. И точно това до голяма степен обяснява забавеното през годините изпълнение на този проект.

Интерконекторът обаче вече е изграден, остават малки довършителни дейности и още през лятото може да започне да се използва. А това ще промени кардинално газовия пазар не само в страната, но и в региона. Новият газопровод е достатъчно голям да задоволи цялото вътрешно потребление, че и повече, което пък го прави удобно трасе за пренос на газ от Гърция и Турция към Румъния, Молдова, Украйна и Централна Европа.

Така в момент, когато европейските страни търсят начин да се откъснат от зависимостта си от „Газпром“, България може да се окаже ключов играч за осигуряването на алтернативни трасета. А това, за разлика от „Турски поток“, може да донесе реални икономически ползи.

На финалната права

Тази седмица от проектната компания за газопровода - Ай Си Джи Би (ICGB), в която акционери с равно участие са БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon, обявиха, че цялата линейна част от проекта е напълно завършена. Съоръжението е преминало и пневматични изпитания за якост и плътност. Тестовете са проведени при 1.3 пъти по-високо налягане от нормалното при експлоатация. Предстои Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) да издаде акт за първоначален преглед.

Довършителни дейности се извършват по газоизмервателната станция при Стара Загора, която е завършена 94%. Сега предстои провеждане на функ

ционални тестове на станцията, включително с реални количества газ.

През месец юни този процес следва да се повтори и при газоизмервателната станция до Комотини - ключова точка на свързване с Трансадриатическия газопровод и гръцкия газопреносен оператор DESFA, чието изпълнение върви с няколко седмици назад. „Усилията ни са насочени към максимално бързото завършване на строителните дейности и изпълнение на тестовете с реални количества газ по цялото трасе на газопровода. Това е особено важно на фона на нарастващата необходимост от гарантиране на сигурни и разнообразни решения за доставки на газ за България и за региона“, казва Теодора Георгиева, която е един от двамата изпълнителни директори на проектната компания ICGB.

На българска територия газопроводът вече е свързан с националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“.

Техническото завършване на тръбата обаче не означава, че веднага по нея ще може да потече газ. Опитът показва, че поне месец минава само в чакане на подписи от различни държавни институции - като се започне от Комисията за енергийно и водно регулиране, мине се през Дирекцията за национален строителен контрол, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Министерството на околната среда и водите и регионалните екоинспекции, та се стигне до пътните управления и здравните инспекции.

„Задължението на подизпълнителя AVAX e да ни даде съоръжение, което работи с газ и то да може да функционира в завършен вид“, казва Теодора Георгиева.

Новата политическа среда

Според Георгиева в момента има силна политическа воля за подкрепа към проекта, така че природен газ да започне да тече възможно най-бързо. Затова говори и срещата отпреди няколко седмици в София, на която присъстваха всички енергийни министри от региона и се обсъждаха регионалните доставки на природен газ. Освен че на нея присъстваше енергийният министър на Азербайджан Парвиз Шахбазов, там бе и Мурат Хайдаров - председател на борда на Трансадриатическия газопровод

(TAP), към който именно е свързан и българо-гръцкия интерконектор. От страна на българското правителство премиерът Кирил Петков няколкократно заяви, че газовата връзка е приоритет и тръбата трябва да заработи преди следващия отоплителен сезон.

Всъщност политическите интереси в региона интерконекторът да заработи не са малко и засягат няколко държави. Резервираните към моментна капацитети са за общо са 1.57 млрд. куб.м на година от наличните 3 млрд. куб.м.

Един милиард кубика на

година са резервираните от „Булгаргаз“за доставките на азерския газ от находището Шах-Дениз при Каспийско море. То е сред най-големите в световен мащаб и се оперира от Azerbaijan gas supply company (AGSC), чиито акционери със значителен дял са и BP и Turkiye petrolleri. Именно с тази компания „Булгаргаз“има договор за доставки на азерски газ. Той е петролно индексиран и за разлика от договора с „Газпром“цената на газа не е толкова динамична. Конкретните ценови параметри са търговска тайна, но премиерът Петков многократно е заявявал, че в момента цената е поне четири пъти по-ниска от тази на руския газ.

Останалите капацитети по интерконектора са резервирани от гръцкия държавен доставчик DEPA, италианската компания Edison, както и Linden (която бе обявена за партньор на „Овергаз“).

А свободните капацитети до 3 млрд. куб.м ще бъдат обявявани на месечни, тримесечни или годишни търгове на платформите RBP и PRISMA. При настоящата пазарна ситуация е повече от сигурно, че интерес от търговците на газ ще има.

Освен това вече е ясно, че ще бъде изградена и компресорна станция при Комотини от страна на DESFA, чрез която капацитетът на интерконектора може да се увеличи до 5 млрд. куб.м на година. Според изпълнителния директор на Ай Си Джи Би Теодора Георгиева такъв вариант вече е обсъждан и формално одобрен от гръцката страна.

„Разширението на потенциала до 5 млрд. куб.м вече е поадекватно заради очакваните по-големи капацитети на терминала за втечнен газ в Александруполис и интереса на другите балкански държави и Украйна към доставките. По-рано

такъв сценарий на развитие беше невъзможен“, казва тя.

Държавната „Булгартрансгаз“притежава 20% от новостроящия се терминал. Северна Македония и Сърбия вече са резервирали количества на Александуполис. Говори се също, че втечнен природен газ от САЩ може да се насочи към Украйна. Всичко това реално ще минава именно през новата връзка.

Интерконекторът също би отворил възможност за доставка на втечнен газ (LNG) през новоизграждащия се терминал Сарос в Турция до гръцката граница, който най-вероятно ще бъде пуснат дори по-бързо от този Александруполис. За тази цел обаче България трябва да има споразумение с турската Botas, за да може да се извършват доставки през Турция.

А това би позволило България наистина да стане важен транзитьор на газ към всички държави от региона, включително Украйна.

След трудния старт

Още през 2009 г. проектът е обявен от първото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов за един от приоритетите за европейско развитие на България. Но реализацията не започва в продължение на години. Едва през 2019 г. доставката на тръбите бе възложена на гръцката Corinth Pipeworks срещу почти 59 млн. евро, а самото строителство на газопровода - на гръцката компания „Джей енд Пи - Авакс“(J&P Avax) срещу близо 150 млн. евро. По план всичко трябваше да е готово за 18 месеца, или до края на 2020 г. Но заради коронавируса, нарушените вериги на доставки, а и заради лоша организация на изпълнителите проектът ще бъде завършен сега - през лятото на 2022 г.

Най-същественото забавяне в последната една година е било заради липсата на доставки от Китай, породено от блокажа на морския транспорт заради пандемията. „Поръчаните кранови възли за тръбата трябваше да бъдат доставени през септември, а дойдоха през февруари“, сподели тя пред „Капитал“.

Любопитно е, че всъщност изначално са били заложени трудности в проекта. Според него 40 км от трасето минават през изключително трудния терен на Родопите, а след това минава буквално под язовир „Студен кладенец“.

Трябвало е да се прокопае тунел (хоризонтално насочено сондиране) под дъното на водоема, което реално е второто най-дълбоко подобно пресичане в Европа след преминаването на TAP под река Аксиос в Гърция. От ICGB обясняват, че се е наложило дори подизпълнителят на тази част от трасето да бъде сменен с френска компания поради сложността на работата.

Така или иначе, всички тези проблеми са вече в миналото и на дневен ред сега е пускането на газопровода. А това ще е сигурна гаранция за газовата диверсификация на страната и сигурността на доставките през идния зимен сезон.