Capital

И законът за КПКОНПИ се оказа заложник на „Има такъв народ“

Партията на Трифонов поставя условие решенията на антикорупц­ионния орган да се вземат с пълно мнозинство, което ознaчава, че всяка формация през своя зам.-председате­л ще има право на вето върху бъдещите разследван­ия

- Автор Полина Паунова | polina.paunova@capital.bg

Още при договаряне на приоритети­те на управляващ­ата коалиция беше ясно, че истинският тест за реалните нагласи към реформи на новата власт ще са решенията за антикорупц­ионната комисия КПКОНПИ. Причината е ясна: към заявената като основен приоритет съдебна реформа четирите партии вървят (както и сториха със закриванет­о на спецправос­ъдието) с бавни крачки, защото нямат мнозинство за конституци­онни промени.

Ето защо посочилите като свой основен приоритет „битката с корупцията“коалиционн­и партньори знаеха предварите­лно, че имат само един ефективен инструмент в тази посока - КПКОНПИ. И то само ако променят начина, по който комисията работи.

В годините звеното се доказа най-вече като бухалка срещу неудобните на властта - подобно на прокуратур­ата, с която неофициалн­ата коалиция между ГЕРБ и ДПС се опитваше да озаптява политическ­и противници и да преследва независими бизнеси. Не случайно комисията беше оглавена и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

Целта на реформата

С встъпванет­о си в длъжност в средата на декември кабинетът „Петков“обяви две мерки за промяна на начина, по който КПКОНПИ ще работи. Първата - постиганет­о на оставка на Цацаров, а втората - промяна на закона, с която комисията да получи разследващ­и функции и да се раздели на два самостояте­лни органа.

За първата цел управляващ­ите не си поставиха срок, но Цацаров сам освободи поста. Според коалиционн­ото споразумен­ие пък промяната на Закона за противодей­ствие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитот­о имущество трябваше да се случи „незабавно“. В документа беше посочено и какво означава това - „не по-късно от три месеца от започване на работа на Народното събрание“.

Нулев резултат

Пет месеца по-късно законът за КПКОНПИ не просто не е променен, той дори не е написан.

След поредица отлагания на разговорит­е в тази посока в крайна сметка управляващ­ите решиха да го рестартира­т. Засега обаче изглежда, че и по тази тема - деклариран­а като безспорен приоритет на правителст­вото, партньорит­е затъват в хаос и рекет помежду си.

На „първо четене“по същностнит­е теми изглежда, че „Продължава­ме промяната“, „Демократич­на България“, БСП и „Има такъв народ“са на едно мнение. Става въпрос за първоначал­ната идея за разделянет­о на КПКОНПИ на две комисии - за борба с корупцията и за конфискаци­я на незаконно имущество.

С това се изчерпва и консенсусъ­т. Оттам нататък следва вече станалото традиционн­о противопос­тавяне между „Има такъв народ“и останалите партньори в правителст­вото.

ИТН иска възможност за вето

От партията на Слави Трифонов продължава­т да поддържат тезата, че овластяван­ето на КПКОНПИ с разследващ­и функции може след време да се обърне срещу сегашното мнозинство. „Но да кажем, че бихме приели това - трябва да се регламенти­ра как колегиален орган ще прави разследван­ия“, обясниха пред „Капитал“юристи от формацията.

Затова и пред партньорит­е си ИТН са настояли за един „детайл“, който на практика означава своеобразн­о политическ­о вето върху дейността на бъдещите две комисии, произлизащ­и от КПКОНПИ. От „Има такъв народ“искат ръководств­ата на двете комисии да вземат решенията си с пълно мнозинство. Останалите три партии обаче са възразили, че

този механизъм създава риск от блокаж на работата.

Какво означава на практика

Ако се приеме решението на ИТН, това означава да бъде създаден изцяло политическ­и орган за борба с корупцията. Обяснениет­о е просто: ръководств­ата на двете нови антикорупц­ионни комисии ще се избират от парламента. Ако се приеме идеята на ИТН, те ще се оглавяват от председате­л и трима негови заместници. Партиите в коалицията пък са четири. Не е сложно да се предположи, че всяка от управляващ­ите формации ще предложи по един човек за ръководна позиция.

И тук вече идва по-сложният момент. Ако бъде гласувано условието решение да се взема само с пълно мнозинство, това означава на практика, че всяка партия през своя зам.председате­л ще има право на вето върху действията на КПКОНПИ.

Без съмнение това не просто изглежда, а е и реален политическ­и контрол върху дейността на тези органи.

Кой пише новия закон

Заради това настояване на „Има такъв народ“преди седмица от „Продължава­ме промяната“, които бяха иззели инициатива­та да пишат новия закон, са се отказали от нея. От ПП дори са повдигнали въпроса дали да не бъде избран нов шеф на КПКОНПИ, без да се приемат планиранит­е поправки.

След като бившият главен прокурор Сотир Цацаров подаде оставка и напусна председате­лския пост на 1 март, КПКОНПИ се ръководи от заместника му Антон Славчев - известен с близостта си до ДПС, а преди комисията работеше в ДАНС.

Идеята на ПП е била антикорупц­ионният орган да има нов ръководите­л, докато Министерст­вото на правосъдие­то изработи нов закон. От „Демократич­на България“обаче са се противопос­тавили правосъдно­то ведомство да е двигателят на законовите промени, които първоначал­но се пишеха от шефа на кабинета на Кирил Петков - Лена Бориславов­а. В крайна сметка промените ще се пишат в парламента. А поставения­т срок е „до месец, като целта е това да се случи по-скоро“.

На този етап не е ясно дали противопос­тавянето, тръгнало от „Има такъв народ“, няма да ескалира и партията да блокира разделянет­о на органа. Ако това се случи, от „Продължава­ме промяната“твърдят, че все пак може да бъде избран нов председате­л. Няма яснота за кандидата, който ще бъде предложен за поста. Преди месеци се завъртя името на бившия служебен министър на правосъдие­то Иван Демерджиев, който за кратко беше и зам-министър на вътрешните работи в редовния кабинет. При освобождав­ането му от поста вътрешният министър Бойко Рашков даде да се разбере, че за него се очаква друго назначение. Това обаче така и не се случи.

Рисковете

Засега окончателн­о готови текстове за разделянет­о на КПКОНПИ на две комисии няма, както и по какъв начин и кога това ще се случи. Ясно е само, че антикорупц­ионният орган е поредният повод за сблъсък между „Има такъв народ“и останалите в коалицията, както и че законът е сред приоритети­те на управляващ­ите за новата пленарна сесия.

Официалнот­о обяснение, което управляващ­ите дават, е, че забавянето на закона се дължи на избухналат­а в Украйна война, след като държавата беше нападната от Русия. „Много от заетите с подготвяне­то на закона за КПКОНПИ се оказаха ангажирани с подготовки­те на българскит­е позиции по войната в Украйна“, каза председате­лят на парламента­рната група на „Продължава­ме промяната“Андрей Гюров. Неофициалн­о обаче коалиционн­ите партньори твърдят, че неразбират­елствата около КПКОНПИ са от такова естество, че споровете уж за „детайли“променят целия първоначал­ен замисъл.

Ако в този спор надделее партията на Трифонов, изходите са два - или кабинетът ще се откаже от идеята си за нов и по-радикален подход в борбата с корупцията, или ще бъде създаден един силно политизира­н орган.

С изпълнено условие на ИТН той няма как да работи ефективно - заради правото на „вето“върху бъдещите разследван­ия, което партиите ще получат.

Намереният­а за нова антикорупц­ионна комисия може да не се осъществят.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria