И законът за КПКОНПИ се оказа заложник на „Има такъв народ“

Партията на Трифонов поставя условие решенията на антикорупционния орган да се вземат с пълно мнозинство, което ознaчава, че всяка формация през своя зам.-председател ще има право на вето върху бъдещите разследвания

Още при договаряне на приоритетите на управляващата коалиция беше ясно, че истинският тест за реалните нагласи към реформи на новата власт ще са решенията за антикорупционната комисия КПКОНПИ. Причината е ясна: към заявената като основен приоритет съдебна реформа четирите партии вървят (както и сториха със закриването на спецправосъдието) с бавни крачки, защото нямат мнозинство за конституционни промени.

Ето защо посочилите като свой основен приоритет „битката с корупцията“коалиционни партньори знаеха предварително, че имат само един ефективен инструмент в тази посока - КПКОНПИ. И то само ако променят начина, по който комисията работи.

В годините звеното се доказа най-вече като бухалка срещу неудобните на властта - подобно на прокуратурата, с която неофициалната коалиция между ГЕРБ и ДПС се опитваше да озаптява политически противници и да преследва независими бизнеси. Не случайно комисията беше оглавена и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

Целта на реформата

С встъпването си в длъжност в средата на декември кабинетът „Петков“обяви две мерки за промяна на начина, по който КПКОНПИ ще работи. Първата - постигането на оставка на Цацаров, а втората - промяна на закона, с която комисията да получи разследващи функции и да се раздели на два самостоятелни органа.

За първата цел управляващите не си поставиха срок, но Цацаров сам освободи поста. Според коалиционното споразумение пък промяната на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество трябваше да се случи „незабавно“. В документа беше посочено и какво означава това - „не по-късно от три месеца от започване на работа на Народното събрание“.

Нулев резултат

Пет месеца по-късно законът за КПКОНПИ не просто не е променен, той дори не е написан.

След поредица отлагания на разговорите в тази посока в крайна сметка управляващите решиха да го рестартират. Засега обаче изглежда, че и по тази тема - декларирана като безспорен приоритет на правителството, партньорите затъват в хаос и рекет помежду си.

На „първо четене“по същностните теми изглежда, че „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“са на едно мнение. Става въпрос за първоначалната идея за разделянето на КПКОНПИ на две комисии - за борба с корупцията и за конфискация на незаконно имущество.

С това се изчерпва и консенсусът. Оттам нататък следва вече станалото традиционно противопоставяне между „Има такъв народ“и останалите партньори в правителството.

ИТН иска възможност за вето

От партията на Слави Трифонов продължават да поддържат тезата, че овластяването на КПКОНПИ с разследващи функции може след време да се обърне срещу сегашното мнозинство. „Но да кажем, че бихме приели това - трябва да се регламентира как колегиален орган ще прави разследвания“, обясниха пред „Капитал“юристи от формацията.

Затова и пред партньорите си ИТН са настояли за един „детайл“, който на практика означава своеобразно политическо вето върху дейността на бъдещите две комисии, произлизащи от КПКОНПИ. От „Има такъв народ“искат ръководствата на двете комисии да вземат решенията си с пълно мнозинство. Останалите три партии обаче са възразили, че

този механизъм създава риск от блокаж на работата.

Какво означава на практика

Ако се приеме решението на ИТН, това означава да бъде създаден изцяло политически орган за борба с корупцията. Обяснението е просто: ръководствата на двете нови антикорупционни комисии ще се избират от парламента. Ако се приеме идеята на ИТН, те ще се оглавяват от председател и трима негови заместници. Партиите в коалицията пък са четири. Не е сложно да се предположи, че всяка от управляващите формации ще предложи по един човек за ръководна позиция.

И тук вече идва по-сложният момент. Ако бъде гласувано условието решение да се взема само с пълно мнозинство, това означава на практика, че всяка партия през своя зам.председател ще има право на вето върху действията на КПКОНПИ.

Без съмнение това не просто изглежда, а е и реален политически контрол върху дейността на тези органи.

Кой пише новия закон

Заради това настояване на „Има такъв народ“преди седмица от „Продължаваме промяната“, които бяха иззели инициативата да пишат новия закон, са се отказали от нея. От ПП дори са повдигнали въпроса дали да не бъде избран нов шеф на КПКОНПИ, без да се приемат планираните поправки.

След като бившият главен прокурор Сотир Цацаров подаде оставка и напусна председателския пост на 1 март, КПКОНПИ се ръководи от заместника му Антон Славчев - известен с близостта си до ДПС, а преди комисията работеше в ДАНС.

Идеята на ПП е била антикорупционният орган да има нов ръководител, докато Министерството на правосъдието изработи нов закон. От „Демократична България“обаче са се противопоставили правосъдното ведомство да е двигателят на законовите промени, които първоначално се пишеха от шефа на кабинета на Кирил Петков - Лена Бориславова. В крайна сметка промените ще се пишат в парламента. А поставеният срок е „до месец, като целта е това да се случи по-скоро“.

На този етап не е ясно дали противопоставянето, тръгнало от „Има такъв народ“, няма да ескалира и партията да блокира разделянето на органа. Ако това се случи, от „Продължаваме промяната“твърдят, че все пак може да бъде избран нов председател. Няма яснота за кандидата, който ще бъде предложен за поста. Преди месеци се завъртя името на бившия служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев, който за кратко беше и зам-министър на вътрешните работи в редовния кабинет. При освобождаването му от поста вътрешният министър Бойко Рашков даде да се разбере, че за него се очаква друго назначение. Това обаче така и не се случи.

Рисковете

Засега окончателно готови текстове за разделянето на КПКОНПИ на две комисии няма, както и по какъв начин и кога това ще се случи. Ясно е само, че антикорупционният орган е поредният повод за сблъсък между „Има такъв народ“и останалите в коалицията, както и че законът е сред приоритетите на управляващите за новата пленарна сесия.

Официалното обяснение, което управляващите дават, е, че забавянето на закона се дължи на избухналата в Украйна война, след като държавата беше нападната от Русия. „Много от заетите с подготвянето на закона за КПКОНПИ се оказаха ангажирани с подготовките на българските позиции по войната в Украйна“, каза председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“Андрей Гюров. Неофициално обаче коалиционните партньори твърдят, че неразбирателствата около КПКОНПИ са от такова естество, че споровете уж за „детайли“променят целия първоначален замисъл.

Ако в този спор надделее партията на Трифонов, изходите са два - или кабинетът ще се откаже от идеята си за нов и по-радикален подход в борбата с корупцията, или ще бъде създаден един силно политизиран орган.

С изпълнено условие на ИТН той няма как да работи ефективно - заради правото на „вето“върху бъдещите разследвания, което партиите ще получат.

Намеренията за нова антикорупционна комисия може да не се осъществят.