Китай затъва в капана на „нулевия ковид“
През 2020 г. китайският президент Си Цзинпин триумфално обяви победа над ковид-19. Две години по-късно, докато Европа, САЩ и по-голямата част от останалия свят вече са отворени и съжителстват с превърналия се в ендемичен за тях коронавирус, в Китай десетки градове и стотици милиони хора продължават да бъдат оковани в някаква форма на частичен или пълен локдаун.
Китай е последната голяма държава, която продължава да се придържа към стратегия за “нулев ковид”. На фона на лесно разпространяващия се омикрон вариант на вируса битката на Пекин за пълно елиминиране на ковид-19 изглежда все по-сюрреалистична. А социалната и икономическа цена за нея ще бъде платена не само от китайците.
Сривовете във веригите на доставки, причинени от локдауните във “фабриката на света”, вече предизвикват проблеми за компаниите и потребителите на всички континенти. Забавянето в Китай лишава глобалната икономика от ключов двигател на растеж в момент, когато тя вече се задъхва от висока инфлация и ефектите от войната в Украйна. Международният валутен фонд (МВФ), който наскоро понижи очакванията си за глобалния растеж тази година до 3.6% от 4.4%, предупреждава, че ситуацията в Китай може да спъне растежа в държави, разчитащи на търговски връзки с азиатския гигант.
“Нулев ковид” и икономическа смърт
“Нулевият ковид” е “магическото оръжие”, което ще срази коронавируса, тръби Ли Бин, зам.-председател на китайския Държавния комитет по здравеопазване. И действително ста
тистиката от началото на пандемията дава основания за гордост на Пекин - преди десетина дни САЩ преминаха тъжната граница от 1 млн. души, починали от ковид-19, докато официалните данни в Китай показват едва 5000 смъртни случая при близо четири пъти по-голямо население. Дори реалните числа да са няколко пъти по-високи, това пак е забележително постижение.
Но през март с разпространението на омикрон в Китай магията спря да работи и става все по-ясно, че политиката на “нулев ковид” оставя страната уязвима към вируса (заради малкото преболедували и ваксинирани), а китайската и световната икономика - изложени на риск от непрекъснат цикъл на локдауни. Вече втори месец икономическият мегаполис Шанхай е в ужасяваща блокада. Според данни на финансовата компания Nomura към средата на май 41 града в Китай с общо население близо 300 млн. души, произвеждащи 30% от БВП на страната, са под пълен или частичен локдаун.
И режимът в Пекин изглежда решен да продължава по този път. На последното заседание на Политбюро в началото на май Си Цзинпин обяви, че “постоянството е победа” в “народната война” срещу ковид-19. Войнствената реторика на президента беше придружена и с неприкрито предупреждение към дръзналите да се противопоставят - Си призова партийците към “решителна битка” с онези, които “изопачават, поставят под въпрос или отричат политиките на нашата нация за ограничаване на пандемията”.
В унисон със заръките на лидера редица изтъкнати китайски учени и икономисти биват цензурирани заради критики към антиковид мерките. Сред застигнатите от гнева на Пекин
Битката на Пекин за пълно елиминиране на ковид-19 изглежда все по-сюрреалистична.
Социалната и икономическа цена за нея ще бъде платена не само от китайците.
Забавянето в Китай лишава глобалната икономика от ключов двигател на растеж в момент, когато тя вече се задъхва от висока инфлация и ефектите от войната в Украйна.
е и генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус заради предупрежденията му, че стратегията на Китай за “нулев ковид” е “неустойчива”.
Опитите за заглушаване обаче не могат да прикрият икономическите поражения от драконовските антиковид мерки. И ако досега анализаторите само предполагаха за размера на бедствието по косвени индикатори, тази седмица се появиха първите данни за миналия месец, които показват удара от започналите през март локдауни. Най-големият спад е в продажбите на дребно, които измерват потребителската активност. Те са с 11% надолу през април спрямо същия месец на миналата година, като това е най-голямото понижение от началото на 2020 г. От години Китайската комунистическа партия се опитва да преориентира модела на растеж на страната, движен основно от износ и строителство, към такъв, базиран на вътрешно потребление. Сега тези дългосрочни амбиции се сблъскват с анти-ковид политиката.
В имотния сектор ефектът също е катастрофален. Строителството и стойността на сделките с недвижими имоти са спаднали почти наполовина спрямо предишния месец. Едната причина за това е пандемичната обстановка, но има и друга - битката на властите със спекулациите на пазара. И тъй като строителната индустрия е важен двигател на китайската икономика, спадът се отразява и на пазара на труда. Вероятно най-тревожни за режима в Пекин са данните за безработицата, която в момента е 6% - най-висока от февруари 2020 г. насам. Наскоро вицепремиерът Ху Чунхуа намекна, че има реална вероятност от работнически брожения и призова за по-силна държавна подкрепа за застрашените от безработица групи.
Другият голям удар е върху износа, където ръстът рязко се забавя. Точно износът захрани скоростното възстановяване на Китай от срива след първите блокади през 2020 г. и изживяваше бум през последните две години, като за миналата година ръстът беше близо 30% в доларово изражение. Сега обаче през април експортът се е покачил с едва 3.9% на годишна база - при ръст 15% предишния месец - и това е най-бавното темпо от две години насам. Всъщност дори и този минимален ръст е истинско чудо на фона на блокираните фабрики, пристанища и целия хаос от локдауните, но очакванията са по-детайлната статистика да покаже, че всъщност той е номинален, не реален и идва от повишението на цените, докато в обемите има свиване.
Чуждестранните инвеститори в Китай също са хванати в капана на цикличните затваряния. Близо 60% от над 370 компании,