„Един от основните проблеми е вредата, която причиняваме като туристи“
Видеографът за пътуването с кауза и как да дадем своя принос за опазване на средата дори на другия край на света
Мартин Граховски живее, за да пътува и да разказва истории с камерата си. Веднъж ще ни покаже пъстрия хаос в Непал, друг път ще ни разкаже за замърсяването в Индия, а след това ще ни запознае с вуду култовете в Гана. И всеки път природата и дивият свят ще са сред главните участници във видеоразказите му. През по-голямата част от живота си той пребивава в САЩ и Канада. Изключение правят летата в Севлиево, които прекарва в къщата на баба си. Тези няколкоседмични посещения в България разпалват силната му любов към местната природа и на 16 започва да снима видеа с идеята да популяризира страната ни пред чужденци. Преди четири години Мартин се завръща в родината си за постоянно и създава видеопроекта „Три минути България“, с който показва най-красивото от нея. Завършил специалността Global Justice и журналистика, той бързо разбира, че комфортът в офис среда и рутината от 9 до 5 не са за него. Отдавайки се на хобито си - видеографията, младият мъж започва да пътува из най-отдалечените краища на света. Днес той вече има солиден опит и е търсен професионалист, а в картата на пътешествията му е начертан сериозен километраж. Но е категоричен, че за да се отправи към поредната екзотична точка, трябва да открие тамошна кауза или проблем, които го вълнуват, за да им даде глас.
Кога и как откри, че видеографията е твоето призвание?
Започнах да снимам първите си видеа в България още на 16, но не съм задълбавал в тази посока. Снимах за лично удоволствие около три години. Но отношението ми се промени, след като пътувах до Япония, за да подготвя дипломната си работа за университета. Тя беше върху проблема с трафика на хора и за да се задълбоча в темата, прекарвах цели дни с момичета, избягали от секс индустрията, и с мъже, свързани с нея. Беше изключително потискащо за мен, бях само на 21. Тогава снимането се превърна в отдушник на напрежението, което натрупах вследствие на тези срещи и истории. Един ден, след тежко интервю с поредното момиче, тръгнах по „Гинза“- най-красивата и скъпа улица в Токио. Тя беше затворена по случай местен празник, всички бяха облечени в най-пищните си дрехи и бяха изпълнили улицата с цвят и красота. Взех един стол, седнах по средата на улицата, извадих камерата си и с нея следвах потока от хора. Гледайки малкия обектив и цялата тази пъстра процесия около мен, изпитах усещане за дзен, за пълно спокойствие, каквото не бях усещал дотогава. Осъзнах, че възможността да се изключа от всичко и да се фокусирам само върху малък дигитален екран, който да е целият ми свят за отрязък от време, ми носи спокойствие и може би това е по-важно от останалите ми занимания.
Текст Ивайло Александров; Снимки: Минко Минев
Азиатските градове неизменно са в челните места на списъците с локации с най-голямо замърсяване - каква е причината за контраста между дивата Азия и урбанизираната Азия със замърсяването и мръсния въздух?
Не съм експерт по темата, мога да говоря само от собствените си наблюдения. Не можем да пренебрегнем огромната популация, която живее в градовете там - все пак това е многомилионно население. Хората са главният фактор за замърсяването. Но е редно да подчертаем, че доста от тези градове още са в процес на изграждане и не са стигнали до етапа, в който разполагат с удобна инфраструктура, изградена транспортна система, сметосъбиране. Малките селища в Индия, в които съм бил, нямат система за извозване на отпадъци. Има доброволци, които почистват, събират боклука и го носят нанякъде. В огромна част обаче местните просто го горят навън. Правят се опити за информиране на населението за рисковете и вредите от струпването на отпадък и от изгарянето му, но когато налице са тежки проблеми на базово ниво, като изхранване и изобщо оцеляване, хората не могат да се трогнат от казуса със замърсяването.
Темата на разговора ни е биоразнообразието - как се отразява човешкият фактор и кои са световните практики, които влияят благотворно върху разрешването на този проблем?
Един от основните проблеми е вредата, която причиняваме като туристи. Навалици от хора, които се струпват върху крехки екосистеми. Наскоро бях в голям национален парк в Африка, чиято мисия е да опазва конкретни животински видове. Забелязах огромен контраст спрямо паркове, които съм виждал в Далечния изток - например в Тайланд, Непал, Индия, където туристите имат възможност да идат не в резерват, а в обособени паркове, в които животните се държат упоени, за да могат посетителите да се снимат с тях. Всеки човек е длъжен да се образова за местата, които посещава, и да избягва тези, които поддържат подобни практики. Когато попаднеш на място, на което диви животни стоят мирно за снимка, трябва да ти светне лампата, че нещо не е наред и най-вероятно те са под въздействието на транквиланти.
Всеки човек е длъжен да се образова за местата, които посещава, и да избягва тези, които поддържат лоши практики.
Друг проблем е, че далечните дестинации са много по-достъпни днес и големи маси хора се движат по-лесно по света. Сменяш няколко полета и стигаш до най-отдалечената от теб точка, за да не ти излезе толкова скъпо, колкото би било с директен полет. Но се пропуска фактът, че по-кратките полети, на по-късо разстояние, замърсяват въздуха повече. Това е сложен казус, защото никой няма право да забрани на хората да пътуват. За радост, някои самолетни компании имат политика за намаляване на въглеродния отпечатък. При тях процент от цената на всеки билет отива за засаждане на дървета. Така търсят баланс между вредата от емисиите на самолета и ползата от залесяването.
Може да дадем своя принос и когато пазаруваме от местни производители, където и да се намираме – независимо дали говорим за храна, сувенири или друго. Важно
е да си даваме сметка, че когато пътуваме до другия край на света, ние сме там за малко. За това време не е трудно да внимаваме, когато избираме храната си или местата, които посещаваме, къде даваме парите си. Да не мислим само колко места може да снимаме и да видим, а как можем да подпомогнеш местните занаяти, култура и бит с присъствието си.
Как да си разиграем картите, така че да живеем по-зелено и осъзнато?
Можем да бъдем по-отговорни като туристи и когато пътуваме, да избираме щадящи за природата начини. Когато посещаваме далечни дестинации, да оказваме помощ за местни проблеми и да не подкрепяме зловредни бизнеси и практики. Да демонстрираме отношение към проблемите на околната среда с действия и инструменти – чисто визуално, както е и с картата на Mastercard. Да бъдем добър пример.