Как обществото губи, когато политиците се облагодетелстват
професор по сравнително право и директор на Центъра за глобална правна трансформация към Юридическия факултет на Колумбийския университет в САЩ, в коментар за Project Syndicate Три месеца след като Русия започна втората си война срещу Украйна в рамките на едно десетилетие, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер найнакрая подаде оставка като председател на борда на „Роснефт“- руския държавен петролен конгломерат. Той зае поста през 2017 г., но заплитането му с доходоносния енергиен сектор на Русия е много по-отдавна и още по-обезпокояващо.
На 8 септември 2005 г., докато все още е канцлер, Шрьодер финализира сделката с руския президент Владимир Путин за изграждане на газопровод под Балтийско море. Проектът беше спорен от самото начало, тъй като позволи на Кремъл да прекъсне доставките на природен газ за Украйна, Полша и балтийските държави. Само десет дни покъсно Шрьодер загуби изборите от Ангела Меркел. А почти веднага след като в края на ноември тя стана канцлер, на Шрьодер беше предложена позиция в борда на „Газпром“, руския държавен газов гигант, който трябваше да построи и експлоатира газопровода, разрешен от Шрьодер. Въпреки критиките у дома и в чужбина Шрьодер не се поколеба да приеме предложението.
Достатъчно е наличието на здрав разум, за да се съгласим с думите на съпредседателя на германските Зелени - че действията на бившия канцлер „смърдят“. С официална заплата 600 000 долара годишно само от борда на „Роснефт“Шрьодер остана вкопчен в тази позиция, дори когато Русия отново нахлу в Украйна и принуди Германия да плаща сметката за енергийната си зависимост, за чието създаване неговата помощ е ключова. Пренебрежителен към всякакви критики, през април той заяви пред New York Times: „Не практикувам mea culpa (лат. - вината е моя).“
Виждайки необходимостта от tua culpa (вината е твоя), Европейският парламент препоръча на Европейската комисия да постави Шрьодер в списъка със санкции на ЕС наред
с други европейци, свързани с руските държавни корпорации. На 19 май Бундестагът отмени привилегията на Шрьодер след канцлерството - офис и персонал, платени от държавата, което струва на данъкоплатците над 400 000 евро годишно и без особен контрол върху харченето им. Вероятно ще има и други реакции.
Шрьодер е особено ярък пример за много по-голям проблем - въртящата се врата между политиката и бизнеса. Десетки други свързани с политиката европейски фигури напуснаха руските корпоративни бордове след инвазията в Украйна, сред които бивши канцлер и външен министър на Австрия и бивши премиери на Италия и Финландия.
Дали и кога е подходящо бившите политици да се възползват от доходоносни бизнес възможности е въпрос от основно значение за демокрациите. Въпреки това поразително малко държави имат изрично написани правила по въпроса. Законът на бизнес организациите предлага някои интересни съвети. Корпоративните мениджъри и директори се смятат за попечители и техните действия са предмет на стандарти за поведение в американското законодателство. „От попечителя се очакват по-високи стандарти от нормите на пазара - не просто честност, а изключителна чувствителност в изпълнението на една висша чест“са запомнящите се думи на съдия Бенджамин Кардозо от Върховния съд на САЩ от 30-те години на миналия век.
Този принцип е установен и в дело от 1939 г., свързано с Pepsi-Cola. Когато Чарлз Гут, президент на компанията за бонбони Loft, получава възможност да придобие тайната рецепта на Pepsi, той веднага се възползва от нея. Но го прави не за Loft, а за собствена частна компания. Без да казва на никого, той ползва ресурсите на Loft, за да разработи нова напитка. Съдът в крайна сметка го задължава да прехвърли акциите на собствената си компания на Loft като принципал, ощетен от действията му.
По същия начин и Шрьодер е съчетал висшия си държавен пост със своите лични финансови интереси, приемайки доходоносна позиция в компания, която се възползва от решенията му като канцлер. И в ущърб на принципала, който в случая е германският народ. Затова не изглежда пресилено да бъде лишен от ползите на личните богатства, които е натрупал, като е предал доверието на хората, на които се е заклел да служи.
Проблемът с въртящата се врата между политиците и бизнеса е от основно значение за демокрацията.
Издава „Икономедиа“АД София