България пропуска шанса да задържи украински работници

Още в началото на войната в Украйна българското правителство видя в задаващата се тогава бежанска вълна не само възможност да помогне на хората в нужда, но и да реши тежките проблеми на пазара на труда. Българският бизнес тогава заяви пред кабинета, че може да назначи поне 150 хил. души. После обаче тези намерения се сблъскаха с реалността.

България се оказа в конкуренция за украинските бежанци с цяла Европа. Огромен дял от тях отиде в Полша, сериозна част се насочи и към Западна Европа. От около 6.6 милиона бежанци в България се озоваха около 100 хил. - процент и половина, като около 50 хил. от тях са в работоспособна възраст

Те са образовани (70% са с висше образование), искат да работят (70% заявяват готовност да започнат веднага) и предвид затегнатия пазар на труда в България и демографския срив в общ интерес е колкото се може повече от тях да получат шанс за работа и да останат. Но и това, оказва се, не е лесна работа.

Главна роля тук играят държавата и координационният кризисен щаб под ръководството на вицепремиера Калина Константинова, а от предоставената информация за „Капитал“става ясно, че в щаба опитват да организират процесите. Държавата обаче в случая действа повече реакционно, отколкото проактивно, а действията й изглеждат хаотични и лишени от замаха, необходим за култивирането на привлекателна работна среда за украинските бежанци.

Да се случи това, разбира се, не е лесно. От една страна е езиковата бариера, от друга - много голяма част от пребиваващите тук бежанци всъщност са майки на малки деца, при които е по-реалистично да работят на половин ден, и то, ако е създадена организация за дневна грижа за децата. Важно е и в какви икономически зони са настанени бежанците. Повечето от тях са по Черноморието и част от оставащите там ще имат известна възможност да се включат в туристическото обслужване с началото на сезона. Много по-различно ще е с тези, които бъдат преместени в държавни бази в по-отдалечени малки курорти или в градове из провинцията. И не на последно място - приравняването на дипломите при специализираните професии, като лекари

Бежанската вълна дава шанс на държавата да подсили пазара на труда.

Покриването на част от разноските за новонаетите украинци е добра първа стъпка.

Без подходящи социални услуги обаче украинците може да останат демотивирани да търсят работа у нас.

например, е сложен процес, за който още няма бързо решение. Да не забравяме и че пряката възможност за работа не е всичко - всеки човек се нуждае и от ред други социални услуги и условия, в предлагането на които западните държави се справят много по-добре.

Картината в момента не е твърде оптимистична. По данни на НАП заетите на трудов договор украински бежанци към края на април са между 4000 и 5000, или около 8% от тези в трудоспособна възраст. Общият брой заети вероятно е по-висок, тъй като много сигурно са на граждански договори, но информация за тях няма да е налична до края на годината.

За да наема бежанец

Условията за наемане на украински граждани не създават особени трудности. Статутът на временна закрила, който те получават в първата страна от ЕС, в която е подадена молба им, осигурява директен достъп до пазара на труда за период от една до две години. Те получават регистрационна карта за срока на закрилата и личен номер на чужденец.

При режима на временна закрила се прилага българското трудово и осигурително законодателство, при условие че чужденецът е започнал работа или е регистриран като търсещ работа в дирекция ''Бюро по труда'' - над 7200 души към началото на май месец