Речник на българската евро митология

среда на двуцифрена инфлация, каквато в България не е виждана от 25 години - всъщност откогато беше овладяна именно чрез връзването на лева за германската марка. Отсяването на това коя инфлация идва от еврото и коя от друго не е лесно, но като цяло статистическите данни не показват значим ефект никъде в индексите на потребителските цени. Срещу тях обаче неизменно се изправят недоверието към официалните данни и отделни истории по спомените на братовчед от Италия.

В най-фриволния им вид спекулациите по темата са „всички цени ще ги видите по две“или „ще си останат същите, ама в евро“. Обективни причини за това няма, а с адекватна информационна кампания, достатъчно дълго паралелно изписване на цените и в левове и адекватен контрол опитите за подобни некоректни практики могат да се минимализират. Валиден аргумент за лек еднократен ефект е закръгляването, но в България то може и да е дефлационно - много търговци може да заложат стока с цена 2 лв. преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро.

„Губим суверенитет“

Естествено при отказа от националната валута практически България прехвърля правомощията за определяне на паричната си политика към ЕЦБ. Това не е изненадващо, защото включването във всяко международно споразумение има някаква форма на загуба на суверенитет, но и някакви ползи насреща. Това важи например за участието в самия ЕС, откъдето идват еврофондове, а и страната формално участва в изготвянето на всяка регулация. Същото важи и за паричната политика на ЕЦБ, в чието управление България ще има напълно равнопоставен глас, макар едва ли той в обозримо бъдеще да е решаващ.

В случая обаче България практически се е отказала от воденето на независима парична политика от 1997 г. Реално при влизане в еврозоната единствено ще се загуби опцията валутният борд да бъде отменен (или да се разпадне, ако е управляван зле) и левът бързо да се върне към свободно плаване. Това обаче би могъл да е полезен ход в сравнително малко сценарии - например при разпад на самата еврозона.

„Вкарват ни потайно и набързо“

Дебатът с годините обрасна с митове, от които сега по-екстремни или прохождащи политически формирования могат да се захранват.

Няма обективни причини при влизане в еврозоната цените да станат двойни.

ЕЦБ няма как да разреши всички бъгове в българския финансов сектор, но второто око може да помогне.

Всъщност ангажиментът на България да приеме еврото не е нов и е заложен още в договора за присъединяване към ЕС от преди 15 години, а отпреди десетина и на всяка банкнота евро има надписи и на български. Намеренията това да стане максимално бързо бяха комуникирани още тогава и макар кризата от 2008 и последвалите трусове в еврозоната да отлагаха перспективата постоянно, декларираният политически консенсус от водещите партии по темата беше неизменен и те се явяваха на избори с тази заявка.

Конкретно ескалиралата напоследък тема с приемането на Националния план за въвеждане на еврото също трудно може да мине за нещо особено секретно. Самият документ беше изготвен и публикуван още миналото лято, като той реално очертава оперативните действия и стъпки, така че преходът да се случи без трусове.

„Да, ама няма гаранция при какъв курс ще ни приемат“

Теоретично при влизането на страна

та в еврозоната има опция, при която другите членки да поискат друго ниво освен познатите 1.95583 лева за евро, което е и неизменното съотношение на вече четвъртвековния валутен борд. Няма обаче никакви обективни предпоставки това да се случи. Българският лев влезе в ERM II преди близо две години при това съотношение и не е изпитвал никакъв натиск към обезценяване. Тогава българският парламент даде мандат на Министерството на финансите и БНБ да преговарят единствено за този курс, той е вписан и във въпросния план. Исторически страните, влезли с валутен борд в ERM II, са преминали към еврото с курса си отпреди това.

„Ще станем като Гърция“

Със сигурност валутният борд има дисциплиниращ ефект. Освен че той забранява на БНБ да финансира правителството под каквато и да било форма, самото поддържане на фиксирания курс предполага поддържане на по-консервативна фискална политика без хронични бюджетни дефицити и трупане на дълг. Така че влизането в еврозоната определено развързва ръцете на държавата да харчи повече и това в екстремен вариант може да произведе гръцки сценарий. Това обаче далеч не е задължително и както може да се посочи негативен пример, има и доста успешни такива на държави (включително и от Централна и Източна Европа), приели еврото, без да се хлъзнат в дългова спирала, а напротив - развиващи се устойчиво. Всъщност дори донякъде парадоксално критиците на еврочленството често паралелно изтъкват и обратния аргумент: „Ще трябва да спасяваме Гърция.“

„Защо да ходим, където други не искат“

Наистина има страни в ЕС, които макар да имат същия ангажимент като България и Хърватия, не показват никаква амбиция към скорошно приемане на еврото. От бившия соцлагер това са Полша, Чехия и Унгария, докато Румъния е по-скоро в клуба на желаещите, но вечно неготовите за такава крачка. Освен това Швеция има решение на референдум в обратна посока отпреди 20 години, а Дания, макар да е в ERM II, има клауза, която ги освобождава от задължението да влязат в еврозоната.

Чисто механичните сравнения са сложни

Един от големите плюсове на еврото пред валутния борд е, че се елиминира политическият риск на власт да дойде някой популист, който да се заиграе с паричния режим.

и всяка държава си има своя политическа динамика, но като най-малък общ знаменател изброените страни от ЦИЕ имат плаващ курс на валутите си спрямо еврото, така че реално могат (успешно или не) да водят своя парична политика. Иначе по същия йезуитски начин въпросът винаги може да се обърне: „А ако е толкова лошо, защо 20 други държави искат да са в този паричен съюз?“

„Не е сега моментът. Още не сме достатъчно богати“

Аргументът, че България освен да отговори на конкретните критерии, трябва и реално да е конвергирала (т.е. да се е приближила като богатство) към страните от еврозоната, се чува често. Всъщност той е по-скоро валиден от гледна точка на самата еврозона - да не приема държава, чието икономическо и институционално развитие не е адекватно и съответно би могла да създаде проблеми за останалите. За самата България няма съществена разлика дали ще наваксва с вързан лев за еврото или директно ползвайки еврото, като членството в еврозоната би могло по-скоро да ускори наваксването.

„Не е сега моментът. ЕЦБ прави глупости“

Еврозоната определено си има свои проблеми. Дългите години на поднулеви лихви и печатане на пари трудно могат да минат за далновидна парична политика. Все повече влиятелни гласове хвърлят голяма част от вината за настоящия инфлационен шок именно към изобилието от лесни пари, произведено от централните банки, макар и не само към европейската. Сега обаче ЕЦБ е в много по-трудна позиция да затяга политиката си в нужния мащаб, за да овладее цените. Освен риска да вкара икономиката в рецесия, който е валиден и в САЩ, и почти навсякъде, Франкфурт трябва да се съобразява да не вкара и поне няколко

европейски правителства във фалит. И въобще концептуално единната парична политика за сравнително разнородни икономики е рецепта за търкания.

При всички тези дефекти обаче сегашната ситуация на валутен борд не дава никаква защита. През него паричната политика на ЕЦБ в момента се внася практически безпрепятствено и незабавно.

„Еврозоната носи много икономически ползи“

На другия полюс обикновено приемането на еврото се обрисува като мощен бизнес катализатор. Това не е съвсем така. Преките ефекти са по-скоро скромни и в голяма степен изконсумирани. Повечето са косвени - по-добър кредитен рейтинг и оттам по-евтини заеми, повече инвестиции и т.н. Като цяло еврозоната е своеобразен печат за качество, който поставя страната на друго място в географията на световните капитали. Дали зад него стоят наистина качествени институции, регулатори и въобще бизнес среда е нещо, за което трябва да работят българските власти. И за да е устойчиво, трябва не просто да е еднократен напън колкото да влезем, а постоянно и систематично усилие. Иначе със сигурност елиминирането на риска от атака срещу борда, ако в някой момент БНБ занемари грижата за него, е добре дошло. Както и на политическия риск на власт да дойде някой популист, който да се заиграе с паричния режим.

„С това ни се решават проблемите с...“

Не, ЕЦБ не е панацея, която да разреши всички бъгове в българския финансов сектор. Наистина трудно можем да си представим български банкер да пее в механа, прегърнал Кристин Лагард, или някак по друг начин местни бизнесмени да влияят на европейски регулатори. Същевременно обаче ЕЦБ определено е фокусирана да надзирава системно важните банкови гиганти и не изпитва особен ентусиазъм да поеме малки местни институции с по няколко милиарда евро активи. Затова и за да няма случки като раздаваните безогледно от ББР кредити на политически свързани лица и други местни публични тайни, ще трябва работата да си я свършат основно българските институции.