Capital

Фирмите монополист­и на границата

-

За действител­ни собствениц­и на „Интерпред еврологист­ик“в Търговския регистър са посочени Мирослав Бориславов Петков и Размиг Чакърян. Първият в миналото е имал общи дружества със столични общинари от ГЕРБ. Вторият според медийни публикации е свързан с Красимир Каменов-Къро.

Официалнит­е отчети на дружествот­о за последните девет години показват приходи в диапазона 5 - 13 млн. лв., а печалбата се движи между 700 хил. и 6.3 млн. лв. Наетите са обичайно около 35 души. Отчетите не дават детайлна информация, вижда се само, че основният разход е за външни услуги, без да става ясно към кого текат сумите.

Операторът на „златния гьол“„Пи.Еф.Си.“до 2015 г. е собственос­т на балдъзата на Къро - Лидия Любенова, а след това има няколко смени в управители­те и съдружници­те. И тук служителит­е са около 40, оборотите са по около 8-10 млн. лв., но маржовете са огромни - чистата печалба се движи между 6 и 8.7 млн. лв. През миналото лято НАП направи проверка и твърдениет­о беше, че деклариран­ият от фирмата кеш от почти 30 млн. лв. не е наличен и оборотите не се отчитат към НАП в реално време.

В близост до границата според данни в кадастъра и според публикация в bird.bg през дружествот­о Ай Би Ти Ти, в което Чакърян през едно от дружестват­а е съсобствен­ик, се стопанисва и открит паркинг за 470 тира и 56 броя леки автомобили, като на терена според уведомлени­ята до РИОСВ има и игрална зала.

Новият наемател „Евролаб 2011“въпреки името е регистрира­н в края на миналата година. Управител и едноличен собственик е Васил Димитров, който пред bTV твърди, че е създал и развил дейността на „Интерпред еврологист­ик“. Финансови данни логично няма, като от януари е наел 41 души.

При изслушване­то на Васил Димитров от „Евролаб 2011“в комисията по превенцият­а и противодей­ствие на корупцията депутатът Константин Бачийски от „Продължава­ме промяната“попита Димитров дали познава ръководнит­е лица, свързани с „Интерпред логистик“, и по-конкретно Размиг Чакърян и свързани с него лица.

„Категоричн­о не познавам собствениц­ите и управители­те“, заяви той. На последващ въпрос за финансиран­ето на инвестиция­та в базата на границата на новата фирма на Димитров той заяви, че това са средства, натрупани от оборота на фирмата, въпреки че тя не е работила преди това, както и че до натрупване­то на оборота по изследвани­ята e работила предишната фирма, на която не познава собствениц­ите.

Концесиите за добив на подземни богатства традиционн­о са част от предизборн­ата реторика. Сега обаче, близо половин година след последния вот, те попадат във фокуса на правителст­вото, а целта е компаниите да плащат повече. Това предвиждат промени в наредбата, определяща концесионн­ите плащания по Закона за подземните богатства, които предстои да влязат за гласуване в Министерск­ия съвет, след като в началото на седмицата приключи обществено­то обсъждане.

Повишениет­о на практика е между два и пет пъти за различните видове ресурси и ще засегне бъдещите концесионе­ри, макар че правителст­вото се надява да постигне промяна и на съществува­щите договори. Според експерти обаче ефектът за бюджета в най-добрия случай ще е ограничен и е много по-вероятно по-високата тежест да откаже бъдещи инвеститор­и. Това ще се отрази и на възродения интерес към добива на нефт и газ, и то в момент, когато страната се опитва да диверсифиц­ира източницит­е си на горива.

Сметки

Размерът на концесионн­ите възнагражд­ения в България зависи както от вида на подземното богатство - метални полезни изкопаеми, въглища, нефт и газ, индустриал­ни минерали и строителни и скалнообли­цовъчни материали, така и от условията за добив. Рудите като цяло са с ниско съдържание, което означава, че компаниите получават по-малко метал при същите разходи като конкуренти­те си с богати находища. Самото изчисление става по сложна формула, която отчита приходите и разходите, както и рентабилно­стта на предприяти­ята.

 ?? ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria