Петър Трифонов и Антон Георгиев (hug or handshake)

да си легна.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

П: В работата - работа, да не кажа нещо тъпо от опитYдeа8с;:еCн-iа*п9равя на умен. В музиката - да се измисли нещо, което всъщност звучи интересно и не е посредствено. A: Балансът между работа и живот. Когато работиш нещо с фиксирано работно време, самото работно време ти подсказва кога да работиш и кога да почиваш. В музиката обаче няма работно време, трябва заедно със семейството ти да се организирате и да намерите добър баланс, който да работи за всички. Почти невъзможно е, но още не сме се отказали.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

А: Както бих го обяснил и на 55-годишно. Петгодишните са доста умни и разбират много.

Как си почивате?

П: Най-вече като се опитвам да не мисля. Физическата умора от нещо като ходене на планина също помага доста.

Като не си поглеждам телефона.

Какво ви зарежда?

П: Да видя, че това, което правим, въздейства на хората.

Тишината, спокойствието, работата по ново парче.

Какво ви натъжава?

П: Пак същото. Мислите често могат да те вкарат в кофти посока. Не че се хваля, но съм професионалист.

А: Натъжава ме, когато кажа нещо тъпо и нараня някого, и после се опитам да оправя нещата, обаче ги влоша.

Какво ви вбесява?

П: Когато хората нямат себеусещане и емпатия.

А: Когато паркираш на място за трима, запушиш други двама, оставиш колата там за една година и дори не ти прави впечатление. Общо взето, същото, което и Пепи каза.

Кое свое качество харесвате най-много?

П: Понякога съм забавен. А: Колко бързо забравям.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

П: Искам да се науча да ставам рано.

А: Колко бързо забравям. И също че много често не знам кога да спра да говоря.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

П: Да мога да лекувам хората от всякакви болести. Ако има как всички наведнъж обаче, тъй като бързо се уморявам.

А: Да мога да нося две китари, кубе, педалиера, пиано, стойка и лаптоп едновременно.

Последният подарък, който направихте/получихте?

А: Последно подарих на жена ми пръстен за рождения ден. По принцип спонтанните подаръци без повод са по-яки, но твърде рядко се сещам да ги правя.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

П: Сигурно е „братле“. Започнах да го казвам, когато дойдох да живея в София, за да се вписвам с местните братлета. Докато се осъзная, вече бях прекрачил границата. За мен е късно, но който може, да се спасява навреме.

Къде бихте искали да живеете?

А: Някъде насред природа. Не е необходимо да е близо до София, само да е уютно и спокойно и в България. Не се виждам да живея в чужбина.

Коя е последната книга, която прочетохте?

П: „Убийството на Командора“на Харуки Мураками. Бърз цитат: „All minivans look identical to me. Like cans of tasteless biscuits.“A: What to Expect When You're Expecting. Дори да съм запомнил нещо от тази книга, всичко се изтри моментално, след като се появи хлапето.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

П: „Животът продължава да ти се случва независимо къде си, независимо дали ти харесва или не“(Avatar the Last Airbender).

A: „Yeah, well, you know, that's just, like, your opinion, man...“от „Големият Лебовски“. Напомня ми да се старая да съм мил с хората, особено когато те не са мили с мен.