Четирите риска за икономиката, ако няма парламент и редовно правителство
България силно се отдалечава от еврозона и евросредства, нови силни регулатори и реформа в енергетиката
РРешението на Слави Трифонов да извади партията си „Има такъв народ“от управлението може да има тежки икономически последици за България. Шансът да се стигне до падане на кабинета „Петков“и нови избори не е никак малък. А това означава няколко месеца служебен кабинет и липса на работещо Народно събрание. Няма и гаранция, че след един такъв вот - четвърти от април 2021 насам, ще има стабилно управление или нова спирала от избори.
Всичко това означава пълно спиране на промените в законодателството и реформите, които могат да отключат милиардите по плана за възстановяване, забавяне на целите за еврозоната, неработещи регулатори и проблеми в ключови сектори като енергийния.
Планът за възстановяване и еврофондовете: забавен достъп до 48 млрд. лв.
Задължително условие за достъпа до пари по плана за възстановяване, по който България разполага с 12 млрд. лв., са реформите. В самия документ, който беше окончателно одобрен в началото на май, има описани десетки законодателни и институционални реформи, които, ако не бъдат направени, европейските средства няма да бъдат отпуснати. И сега работата по по-голямата част от въпросните задачи не беше започнала, но при липса на редовно правителство и парламент няма никакъв шанс те да бъдат изпълнени в рамките на тази година. Това ще е голям пропуск за българската икономика, която точно в тази кризисна година няма да може да използва огромните средства от ЕС и да задвижи нови инвестиции. Страната ни още не е подготвила и документи за кандидатстване за милиарди по заемната част на европейския план.
Малко по-различно е положението с оперативните програми за новия програмен период. Ако Споразумението за партньорство с ЕК (което включва въпросните програми) бъде подписано от сегашното правителство до края на юни, ще има шанс някои процедури да започнат до края на годината, тъй като те се придвижват от управляващите органи на съответните програми и министерствата. Назад са преговорите и по земеделските субсидии. За новия период общо сумата на средствата по еврофондовете, субсидиите и заемите по плана е 48 млрд. лева.
Въпросът за еврото: все по-далеч
Партията на Слави Трифонов е един от критиците на бързото влизане на България в еврозоната. В последните седмици ИТН на практика трасира пътя за разгръщането на масирана антиевопейска кампания, в която сила да наберат от „Възраждане“до „Български възход“на Стефан Янев. Напускането на коалицията няма да има пряк ефект върху тази тема, тъй като не става въпрос за някакво конкретно решение, което трябва да се гласува сега. Но евентуалното падане на правителството и липсата на парламент в следващите месеци може да забави нужните законодателни промени и реформи и датата 1 януари 2024 г. ще стане напълно невъзможна.
Сбогом на енергийната нормалност
Едни от най-ключовите промени в нормативната база, които парламентът сега започва да обсъжда и трябва(ше) да приеме до началото на лятото, са в сферата на енергетиката. Те са в няколко направления - регулиране на възможността да се реализират свръхпечалби от енергийните дружества; създаване на автоматичен модел за компенсиране на бизнеса при екстремно високи цени на тока и газа; въвеждане на различни тарифи при определено потребление и т.н. Ако тези промени не влязат в сила и парламентът се разпусне, ще има голям риск за възможността държавата да подпомага потребителите при продължаваща ценова криза в сектора.
Стари гнили регулатори
За бизнеса Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за финансовия надзор (КФН) вече десетилетие са спирачка, ако не и опасен враг. Без парламент антимонополното ведомство ще остане окупирано от спорни сили. А на дни от приемане е закон, с който съставът да бъде променен.
Срещу промените на първо четене очаквано гласуваха ГЕРБ и ДПС, които по времето на управлението на бившия премиер Бойко Борисов използваха КЗК за натиск над неудобни на властта бизнесмени чрез огромни глоби, за пренареждане на обществени поръчки и концесии, както и за затваряне на очите за монополи и картели. Сега без гласовете на ИТН промяната става почти невъзможна.
По сходен начин стои въпросът и с председателя на Комисията за финансов надзор, от когото зависи контролът над милиардни бизнеси като застраховането, пенсионните фондове, борсовите дружества. Мандатът на близкия до ГЕРБ и ДПС председател Бойко Атанасов изтича в края на юли.