3 милиарда за пътища: ябълката на раздора

ИТН и „Продължаваме промяната“се сблъскаха челно по въпроса трябва ли да се плащат пари по договорите с пътните строители

Т„Тези хора бяха в управлението, за да вземат едни обществени поръчки през АПИ, и когато видяха, че няма да стане, си излязоха без никаква отговорност.“Така премиерът Кирил Петков обобщи пред bTV причината според него „Има такъв народ“да се оттеглят от правителството и така да застрашат управляващата коалиция с разпад.

„Аз през живота си не съм чувал някой да изрече толкова лъжи, камо ли по мой адрес“, отговори доскорошният заместник на Петков и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов.

Парите за пътища са очевидната ябълка на раздора за разпадането на четворната коалиция. Причината е проста - Агенция „Пътна инфраструктура“е най-големият единичен разпределител на държавни средства, конкуриран само от фонд „Земеделие“и Национална компания „Железопътна инфраструктура“. От трите „златни кита“в държавата само АПИ е под контрола на ИТН.

Проблемът, описан както от Петков, така и от Караджов, е за допълнителни 3.4 млрд. лв., които министърът от ИТН е поискал да бъдат дадени към досегашния бюджет на МРРБ с актуализацията. Това е било отказано. Накратко, тези пари са били за разплащане на поети от правителството на ГЕРБ задължения по дългосрочни договори с пътни строители, както и за инхаус процедурите по „Хемус“. Според Караджов за тях е била постигната договорка още преди два месеца. Според „Продължаваме промяната“тези пари е трябвало да хранят пътния картел, свързан с предното управление и олигархията, и „няма как да бъдат дадени“.

Какво показват числата

Парите, които трябваше да разпредели агенцията за тази година според гласувания бюджет, бяха 2.5 млрд. лв. Те бяха три пъти повече от бюджета за 2021 г., което има лесно обяснение. Според самия (доскорошен) министър Караджов, а и според предшественика му Виолета Комитова години наред бюджетът на агенцията е изкуствено занижаван, за да може огромна част от истинските разходи да минават в края на годината, през постановления на Министерския съвет.

Причините за тази практика са две: първо, за да може да се крие огромният обем средства, които се дават извънредно на строителни компании без обществени поръчки, и второ, за да може тези компании непрекъснато да се държат „на верижка“и да зависят до последно от МРРБ и премиера. Милиарди левове са изтичали години наред по този начин през АПИ без никакъв контрол и без никакви поръчки.

Дотук разминавания в коалицията нямаше - всички се съгласиха, че това е огромен проблем и парите за пътна поддръжка трябва да се изсветлят, заради което е и увеличението на бюджета.

Проблемът дойде с допълнителните пари, „висящи“по предишните договори. Въпреки че ГЕРБ не е на власт, договорите от 2019 г. продължават да са валидни и според самия Караджов неразплатените, но извършени дейности по тях възлизат на 1.2 млрд. лв.

Пътните фирми излизаха на протест няколко пъти за тези пари. Договорката, която беше постигната в парламента през април, беше МРРБ да започне да изплаща част от тези пари, а другите 50% да бъдат изплатени, след като минат ревизия в парламентарната антикорупционна комисия.

Разминаванията

„Едни 50% вече ги изплатих. В моя бюджет няма предвидено такива средства. Сега предстоят вторите 50%. Аз казах от трибуната, че тези пари ще бъдат възстановени на актуализацията“, заяви Караджов пред „Капитал“.

На въпрос защо е поискал увеличение с 3.4 млрд. лв. той обяснява, че има още 1.2 млрд. лв., които са за завършване на вече започнати дейности, 500 милиона за „Хемус“и 500 милиона за обещаните за общините. Тук започват разминаванията.

При гласуването в парламента бяха одобрени около 600 млн. лв., които да бъдат изплатени на пътните фирми, а другите 600 млн. - след проверка в комисията. Сега излиза, че МРРБ е пристъпило към изплащането на вторите 50%, а отгоре на това