ИТН минира решаването на спора със Северна Македония
Шансът въпросът да бъде решен до края на френското председателство значително намалява Q
ВВ началото изглеждаше като блъф. Преди две месеца лидерът на „Има такъв народ“(ИТН) Слави Трифонов обвини премиера Кирил Петков в опит да „отхвърли ветото на България за започването на преговори на западната ни съседка за членство с ЕС без никакви условия“, а в края на май заместникът му Тошко Йорданов предупреди депутатите си, че напускат коалицията заради очакването, че това ще се случи. Тогава заявките им изглеждаха като част от натиска върху кабинета да не предприема никакви стъпки по въпроса. Заплахите на ИТН за излизане от управлението съвпаднаха със слуховете, че даването на зелена светлина за начало на преговорите на Северна Македония с ЕС ще стане по време на съвместното честване на българската и северномакедонската делегация на 24 май в Рим, които не само че не се оказаха верни, но и получиха за пореден път уверението на Петков, че решение по въпроса няма да се вземе без санкцията на парламента.
В сряда, когато Трифонов обяви решението си за изтегляне на министрите на ИТН от правителството, темата „Северна Македония“беше посочена от него като една от двете основни причини за напускането на властта.
Оттеглянето на ИТН от мнозинството и предизвикването на правителствена криза дойде в ключов момент за решаването на спора със западната ни съседка.
Усилията на Макрон
В началото на седмицата от офиса на френския президент Еманюел Макрон разпространиха комюнике, в което се казва, че той е готов „в подходящия момент“да бъде домакин на среща между представителите на София и Скопие в Париж за сключване на двустранно споразумение, което да позволи започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Франция председателства на ротационен принцип Съвета на ЕС и сред приоритетите на председателството й е и решаването на спора между двете държави.
Подобен изход от задънената улица беше обсъждан на един от коалиционните съвети на управляващата коалиция, когато премиерът Петков е запознал партньорите си с възможността чрез посредничеството на Франция всички български условия да бъдат вкарани в преговорната рамка между Северна Македония и ЕС и така европейските ни партньори да станат гаранти за изпълнението им. В комюникето на Елисейския дворец се казваше още, че Макрон е провел телефонни разговори с президента Румен Радев и с премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски, в които е изразил пълната си подкрепа за споразумение между двете държави, което би конкретизирало европейската перспектива за Северна Македония.
За пробив в отношенията между двете държави намекна и премиерът Кирил Петков, който в сряда заяви, че по време на разговорите на външния министър Теодора Генчовска (ИТН) с македонския й колега се е обсъждало предложение, според което Северна Македония ще промени конституцията си и в нея българите ще бъдат записани наравно с останалите народности, като ЕС ще бъде гарант за изпълнението на това условие.
Совалки на европейски лидери
В опит да бъде постигнат напредък по въпроса на посещение в България в сряда пристигна еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи, който също ще стане гарант на изпълнението на българските условия срещу падането на ветото срещу Северна Македония. Със същата мисия в България се очаква през уикенда да пристигне и канцлерът на Германия Олаф Шолц.
При всички положения обаче, дори и да има шанс възелът на сложните отношения със Северна Македония да се разплете до края на френското председателство, напускането на ИТН минира тази възможност. Първо, защото в така създалата се ситуация останалите три управляващи партии трябва да мислят как да излязат от политическата криза, в която партията на Слави Трифонов ги вкара. Освен това пред перспективата от евентуални предсрочни избори трите управляващи формации едва ли могат да разчитат на подкрепа за вдигането на ветото от останалите две опозиционни партии в парламента - ГЕРБ или ДПС. Така европейското бъдеще на Македония, както и плановете за разширяване на ЕС в момента са заложник на хаотичната българска политика. Нещо повече - шансовете за разрешаване на този проблем (защото ветото все пак е средство за постигане на определени цели) няма винаги да бъдат толкова благоприятни за България.
Оттеглянето на ИТН дойде в ключов момент за решаването на спора със Северна Македония.