Ралица Стоянова
С филма „Жените наистина плачат“актрисата Ралица Стоянова стъпи на червения килим в Кан и беше отличена от няколко форума - последно за най-добра главна женска роля от фестивала за европейско кино „Златна липа“и първото издание на фестивала „Васил Гендов“в София. Киното и театърът са в ДНК-то ù. 33-годишната Ралица е дъщеря на актьорите Катя Казакова (също част от „Жените наистина плачат“) и Георги Стоянов. След като завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, става част от театрите в Пазарджик и Видин. По-късно започва да работи и като асистент в академията. Стоянова е и част от арт студио „Камбана“и се занимава с дублаж на филми. През 2016 г. получава награда „Савина“, а две години по-късно и приза най-добра актриса от фондация „Стоян Камбарев“.
Като какъв човек се определяте?
Просто човек, с всичките проявления от Създателя.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Истината и Любовта като абсолютните сили на живота. Те могат да бъдат и разрушителни или даващи крила. Аз ги използвам с второто.
Любимият ви момент от деня?
Събуждането сутрин и преживяването на всеки един момент от деня след това.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Взаимоотношенията с хората. Било то с екипа или срещата с публиката. И в крайна сметка да станете едно цяло. Това е предизвикателство всеки път. Както всяко ново взаимоотношение с партньор, не знаеш докъде ще доведе.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Мисля че децата нямат нужда от обяснения, защото те го практикуват ежедневно. Но, виж, за родителите им може и да има нужда.
Как си почивате?
С разходка, а ако тялото ми е прекалено натоварено - с прекарване на повече време вкъщи. Това са външните проявления, а вътрешно много силно влияние върху мен има и енергията и уравновесяване на появилата се вътрешна дисхармония. Определено вече владея силата, а не тя мен.
Какво ви зарежда?
Смехът, любовта, прегръдката, срещата с любими хора.
Какво ви разсмива?
Най-често абсурдни ситуации, защото са част от ежедневието ни тук.
Какво ви натъжава?
Близък от семейството ми да страда, да има проблем, за който няма с какво да помогна и да виждам как не е добре. Това е нещо, което може да ме съсипе и се е случвало за съжаление. Смъртта е другото, което не мога да преживея. Предателството от приятел или партньор е следващото най-болезнено нещо, което някога съм изпитвала, то пак е свързано със смъртта, защото вече нещо в теб е умряло.
Какво ви вбесява?
Вбесяваме, че се вбесявам, но това е част от живеенето.
Личност, на която се възхищавате?
Сестра ми Силвия Стоянова, Баба ми Румяна Гаджанова и дядо ми Йордан Казаков. Хора, които са преживели всичките трудности на света от всякакво естество и въпреки всичко са се изправяли всеки път, вярвали са силно, вървяли са нагоре и продължават да го правят. Силата на Духа в тяхно лице е моят истински пример в живота. Благодаря им!
Кое свое качество харесвате най-много?
Всичко си харесвам.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Много си се харесвам и обичам. Гордея се със себе си, защото именно „лошите“черти са ме издигнали към духовността и приемането. Ние сме съвкупност и от двете, отричаш ли едното, значи отричаш себе си.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Преди много исках да мога да лекувам, но сега и това започна да се проявява в мен, значи ние наистина можем всичко, само да го повярваме и, разбира се, да го
развием. Вярвам, че можем и да се телепортираме във времето, да летим, да четем мисли и още и още. Както знаем, използваме само един малък процент от същността си.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Масаж за мен и майка ми. Вече ми е много приятно да правя подаръци преживявания, споделени преживявания. А за получаване пак ще спомена дядо ми Йордан Казаков и само толкова. Благодаря ти, дядо! Обичам те безмерно!
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
„Знаеш ли какво ми се случи.“Всеки ден ми се случват безброй неща. Това не е само с положителен знак, но не е ли така с всички ни?
Къде бихте искали да живеете?
В България и по света. Искам да имам възможност да мога да съм едновременно навсякъде и никъде закотвена. Но натам са тръгнали нещата.
Коя е последната книга, която прочетохте?
„Забравените от небето“на Екатерина Томова. Изключителна книга с много предистория, преди изобщо да се появи в печат, намесен е Николай Хайтов. Давам си сметка как времето ни вече е такова - истината винаги излиза наяве.
Най-интересното място, на което сте били?
Мястото е без значение, компанията прави мястото. Пишейки това, сега си давам сметка, че най-интересното място, което открих наскоро, е вътре в мен.