От Копейкин до Рубльов – пътят на политическият „хомункулус“
В продължение на почти 12 години лидерът на „Възраждане“умело ловеше всяка протестна вълна. Профилът на Костадин Костадинов удивително напомня този на износения от употреба Волен Сидеров, но със серия подобрения. Програмната платформа, зад която застава К
→ → →
миля“от пътя си до парламента взе енергия дори от публичната глупост на антиваксърите.
От скандал до скандал
В продължение на почти 12 години лидерът на „Възраждане“умело ловеше всяка протестна вълна. В националните новини името му влезе за първи път след бунта срещу фамилията на покойния Цар Киро в с. Катуница през есента на 2011 г. По това време Костадинов бе кандидат за кмет на Варна, издигнат от коалицията на ВМРО с „Гергьовден“и „Новото време“. В това си качество той се озова сред стотина гологлави хулигани, тръгнали към циганските гета край града. По пътя си те трошиха прозорци и витрини, а Костадинов попадна в телевизионните кадри - задържан от полицията, повален на земята и с белезници.
Две години по-късно - през 2013 г., той бе сред организаторите на оркестрираните февруарски протести във Варна, които завършиха с окончателното овладяване на местната власт от ГЕРБ. Започнал заради високите сметки за ток, които много домакинства получиха тогава, бунтът бързо беше разпален от футболни агитки, корпоративните охранителни отряди на бизнеса, абониран за обществените поръчки на местната власт, и политически активисти под прикритие. Костадинов бе сред активните участници в този мизансцен.
В края на януари 2019 г. наред дойде водната криза в Перник. „Възраждане“отново организира протест, който гарантираше място в праймтайма на националните телевизионни канали. Сподвижниците на Костадинов опитаха да влязат в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а щурмът им завърши с двама пострадали полицаи и 30 арестувани. През август същата година, носен от вълната на гнева срещу главния прокурор Иван Гешев, лидерът на „Възраждане“и няколко десетки негови симпатизанти се озоваха пред кабинета му в Съдебната палата, за да му връчат оставката. Началото на акцията беше предавано на живо в страницата на партията във фейсбук, но не й краят й, при който Костадинов тихомълком изведе съратниците си от Съдебната палата.
Поводът за акцията бе поисканото от прокуратурата заличаване и разпускане на „Възраждане“заради нарушения на Закона за политическите партии при учредяването й. Сред тях бяха установените „член-основатели“, които в същия момент са се намирали в чужбина. Други бяха попълнили декларации за членство в партията два месеца след като са починали. Без нито един от тези факти да бъде опроверган, на 31 май 2020 г. Върховният касационен съд реши, че партията на Костадинов не може да отговаря за нарушения, извършени преди фактическото й учредяване като правен субект по Закона за политическите партии.
Усмивката на съдбата
Майката на всички бомби, с която основателят на „Възраждане“спечели битката за място в българския парламент през ноември м.г., бе сглобена в едно телевизионната интервю. В него той на практика очерта „програмата“си за перманентна дестабилизация на държавата, сглобена от
всички опорни точки на руската пропаганда. Костадинов повтори, че пандемията от коронавирус е измислица, също като ваксините, противоепидемичните мерки и зелените сертификати, обеща да създаде гражданска армия за битка с мигрантите и се обяви против сделката за новите изтребители F-16. Тази стратегия се оказа очевидно печеливша. Два дни преди изборите на 14 ноември Центърът за изследване на демокрацията публикува изследване, според което „Възраждане“и Костадинов бяха абсолютни шампиони по ръст на последователите на страниците им във фейсбук в конкуренция с „Алтернатива за България“, ВМРО, „Атака“и „Воля“. А като основна причина за това бе посочено въвеждането на задължителен зелен сертификат.
Усмивката на съдбата, за която по това време Костадинов все още не подозираше, бе началото на войната в Украйна. А заради активната му позиция срещу санкциите, наложени на Русия, разполагането на войски на НАТО в България и изпращането на оръжейна помощ за Киев социалните мрежи заслужено го повишиха - от Копейкин в Рубльов.
Неговата борба
Костадин Костадинов не се появи от нищото. Профилът му удивително напомня този на износения от употреба Волен Сидеров, но със серия подобрения. Точно те дават основание за подозренията, че лидерът на „Възраждане“не е нищо повече от поредния „хомункулус“, създаден в лабораториите на политическата алхимия. Според официалната автобиография на Костадинов от 2013 до 2017 г. той е бил директор на Регионалния исторически музей в Добрич. След това очевидно е останал посветен единствено на своята борба, тъй като следващо работно място не е посочено в автобиографията му. В нея лидерът на „Възраждане“е оставил и други бели петна - там, където би трябвало да пише, че кариерата му в политиката започва от ВМРО, на която е член и дори зам.-председател. Но след неуспешен опит да заеме мястото на Красимир Каракачанов и след съпернически конфликт с Ангел Джамбазки той напуска партията.
След това става координатор за Варна на Националния фронт за спасение на България.
Но напуска през 2014 г. след „бърза война“и с Валери Симеонов, а после основа собствената си партия „Възраждане“. С нея през 2015 г. отново участва в изборите за кмет на Варна, този път в коалиция с „Атака“и „Нова сила“.
Програмната платформа, зад която застава Костадинов, е мътен коктейл от десен популизъм и левичарски екстремизъм. А арсеналът му е сбирщина от трофеи, присвоени от платформи на други популистки формации. Сред тях са съкращаване на броя на депутатите в Народното събрание с 1/2, изравняване на заплатите им със средната за страната, отнемане на имуществото на висши политици (което така или иначе е част от антикорупционното законодателство), преразглеждане на всички приватизационни и концесионни сделки от последните 30 години, макар че на практика това означава антиконституционно отнемане на частна собственост, и т.н., и т.н.
„Бога ми, ако аз разполагах с оръжие“
След пуча в Турция през 2016 г. Костадинов написа следното: „Къде спите, български военни? Защо не излезете и поне не се опитате да направите това, което турските ви колеги се пробваха да направят, макар и отчаяно и самоубийствено? Бога ми, ако аз разполагах с оръжие и подготвени хора, лично щях да тръгна напред.“С този порив, на предсрочните парламентарни избори през 2017 г. „Възраждане“спечели близо 40 хил. гласа и партийна субсидия 417 хил. лв. годишно. Костадинов веднага обяви, че ще я върне. Но не го направи с оправданието, че нямал правна възможност за това. По-късно се оказа, че той сам, писмено и изрично, е поискал партията му да получи полагащата се субсидия.
Две години по-късно - през май 2020 г., Варненската окръжна прокуратура започна разследване срещу Костадинов за длъжностно присвояване в особено големи размери (субсидия от близо 2 млн. лв.), представляващо особено тежък случай. Повод за това стана разследване на „Нова телевизия“за новата му къща с панорама към Варненското езеро. Развръзката по това дело дойде тъкмо навреме.
В средата на лятото миналата година между първите и вторите извънредни парламентарни избори от прокуратурата съобщиха, че наказателното производство срещу лидера на „Възраждане“е прекратено, тъй като присвояване на суми от партийната субсидия не е установено. Шест месеца по-късно Костадинов зае мястото си в Народното събрание.
За пръв път историята за „хомункулус“се появява в трудове, приписвани на алхимика Парацелз (1493 - 1541). Методът за създаване на изкуствен човек, описан от него, е твърде отвратителен, но въпреки това може да бъде наблюдаван стъпка по стъпка в руски канал за паранормални явления в YouTube. Единственият поносим ефект от тях е, че „хомункулус“, излюпен в кокоше яйце, е твърде малък и никога не пораства.
През май 2020 г., Варненската окръжна прокуратура започна разследване срещу Костадинов за длъжностно присвояване в особено големи размери (субсидия от близо 2 млн. лв.), представляващо особено тежък случай.