Заплатите в болниците - от 2 хил. до 70 хил. лв. на месец
В момента повечето лекари и сестри получават около 2000 лева месечно. Те обаче идват от ниска основна заплата и плаващо допълнително материално стимулиране. Директори на болници, някои от които с огромни възнаграждения, не искат да вдигат заплатите на мед
→ → →
ВВсяка година парите от здравната каса за медицински услуги нарастват с половин милиард лева. Но ръстът не стига до редовите лекари и сестри, които продължават да получават ниски заплати и да работят на няколко места, за да си докарат прилични доходи.
Промяната в здравния сектор, която на хартия вече се случи, е да бъде дадена нормативна възможност увеличението с 650 млн. лв. през тази година да стигне пряко до всеки работещ в здравната система. Това става с две промени - нов колективен трудов договор в сектора със заплати от минимум 2000 лв. месечно за лекарите и 1500 лв. за сестрите и през анекс към Националния рамков договор между Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Директорите на болници обаче не са съгласни да им се месят в разпределянето на получените от здравната каса и от пациентите средства. След множество декларации от страна на университетските, областните, общинските и частните болници едно от неправителствените сдружения реши да обжалва анекса към НРД. Това е Националното сдружение на частните болници (НСЧБ), което обединява 21 частни клиники.
Нежеланието да увеличат заплатите обаче се случва на фона
на това, че самите директори и собственици на болници - държавни, частни и общински, получават многократно по-високи възнаграждения от заложените за редовите лекари твърди заплати от 2000 лв. В някои случаи те достигат дори десетки хиляди на месец (виж графиките).
В същото време собствениците на частни болници през тази година пълнят списъка на КПКОНПИ на непредалите имуществени декларации, като това се отнася с пълна сила за повечето от членовете на НСЧБ.
Как се определят възнагражденията
Личните лекари и лекарите специалисти в извънболничната помощ работят като еднолични търговски дружества. Най-сложно е определянето на възнагражденията в болниците, в които по данни на БЛС работят 17 789 от общо 32 500 лекари в България. Медицинските сестри в България са 29 160 по данни на НЦОЗА към 2020 г., като около 20 хил. работят в болници.
В държавните и общинските болници по традиция има доволно количество персонал, който покрива денонощно разположение, а също така и голяма администрация, която да се грижи с обществените поръчки за всичко, което болницата ползва, и за правилното попълване на документите за здравната каса.Обикновено директорите са политически назначения, като последната вълна директори и бордове на държавни клиники бяха назначени с конкурси от Костадин Ангелов (ГЕРБ) месец преди партията му да се оттегли от властта.
Медиците в болниците получават заплати по линия на приетите по здравна каса пациенти, които се лекуват по т.нар. клинични пътеки, в които би трябвало да са включени всички разходи за лечението на пациента и труда на медиците. Пътеките обаче не са остойностени и има драматична разлика в заплащането на, да речем, сърдечен и мозъчен инфаркт, както и между различните специалности - например педиатрия и акушерство и гинекология. Така се получава, че болница, която не работи високоспециализирани и скъпоплатени пътеки и в която пациентите престояват повече време, е обречена на по-малко приходи.
Болниците получават средства от НЗОК, които формират обикновено над 90% от приходите им (с минимални изключения на големи частни болници), от здравното министерство - за спешните отделения, психиа
трична помощ и др., от кешови плащания на пациенти - за отделни стаи, медицински консумативи, за избор на екип, както и от здравни застрахователи.
Средствата за възнаграждения се разпределят по решение на директора между различните отделения. В повечето болници съществува и второ ниво на разпределение и това са началниците на клиники. Обикновено на клиниката се разпределят изработените пари по клинични пътеки, както и допълнителните плащания за избор на екип. Оттам нататък повечето медици получават ниска твърда заплата и т.нар. допълнително материално стимулиране (ДМС) - средства за изминалия месец, които на теория трябва да отразяват приноса на всеки към лечебния процес.
Проблемите с ДМС са много и основният фокус е в това кой разпределя средствата и дали изобщо има пари за ДМС. Има месеци, в които пациентите са малко, болницата има други плащания и медиците получават само ниските си основни заплати. Освен това в болниците като във всеки голям колектив има междуособни войни и този, който решава какво да е ДМС-то, възнаграждава щедро подкрепящите го и ощетява несъгласните с начина му на управление
Какво се предлага
През изминалите две години медиците в болниците получаваха допълнителни средства за работа на първа линия и за работа в ковид среда, което увеличи заплатите в сектора. Сега стремежът е постигнатото увеличение да се запази, само че да се обърне съотношението между основната заплата и ДМС в полза на по-висока основна заплата. Това ще стане с увеличените цени на клиничните пътеки от май, като нарастването е средно с 25%, както и с увеличените лимити за прием на болниците, и от 1 август трябва да бъдат факт основни заплати на лекарите 2000 и 1500 на сестрите. Онези болници, които не успеят да постигнат тези нива, ще получат помощ да се справят, а ако нямат нужда, ще получават 15% от увеличението на пътеките вместо 25%. Според данните, които „Капитал“получи от Министерството на здравеопазването по ЗДОИ, най-ниското месечно възнаграждение на директор в държавна болница по договор за управление е в болницата за рехабилитация в Мездра - 2700 лв., а най-високото - 11 970 лв. в УМБАЛ „Света Марина“- Варна. Има случаи обаче, при които директорите получават значимо ДМС. Например средното възнаграждение през тази година на директора на „Майчин дом“- София, е 69 204 лв., а през миналата е било 57 427 хил. лв. Има само една държавна болница, в която средно лекарите получават под
Въпреки промяната на начина на заплащане директорите отказват да вдигат възнагражденията на медиците.
2000 лв. и това е детската белодробна болница в Трявна - 1888 лв. При медицинските сестри в държавните болници има пет случая на по-ниски от 1500 лв. средни работни заплати - в болниците в Мездра, Трявна, Роман, Велинград и Котел. Заплатите в частните болници по правило са по-високи от тези в държавните.
„Увеличаването на цените на клиничните пътеки и на заплатите на колегите е първата стъпка към обещаното от нас справедливо заплащане и реално остойностяване на лечебния процес. Досега нито едно увеличение на парите от здравната каса не е било толкова директно насочено към работещите в системата, не е било усетено пряко от онези, които работят на първа линия, защото как да се харчат тези средства се е решавало винаги от изпълнителните директори. Системата на ниска основна заплата и високо ДМС е порочен и немотивиращ инструмент и трябва да бъде заменен от висока основна заплата, както е в останалите европейски страни“, смята доц. д-р Антон Тонев („Продължаваме промяната“), председател на парламентарната здравна комисия.
Кой и защо обжалва
Националното сдружение на частните болници твърди, че е за повишаване на заплатите на медиците, но това трябва да стане по законов път и вследствие на повишаване на лимитите на всички лечебни заведения (които впрочем са повишени). От частните болници твърдят в жалба до съда, че НРД не урежда въпросите за минималните и максималните трудови възнаграждения и е недопустимо да бъдат задължавани търговски дружества да плащат определен размер заплати и да подлежат на санкции, ако не го направят.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров коментира многократно, че съюзът е на лекарите, а не на директорите и основната му функция е да се бори за по-добри условия на работа на медиците и естествено - за по-добро заплащане.
„За да могат лечебните заведения за болнична помощ да постигнат заложеното в НРД увеличение на заплатите, на първо място трябва да възстановят нормалното си ниво на дейност. След пандемията заетостта на леглата е спаднала до средно 50%, спрямо 64% преди. До голяма степен областните и частните лечебни заведения могат и са постигнали желаното ниво на заплащане на медицинския персонал. Казусът остават общинските болници, чиито финансови показатели са влошени“, смята Аркади Шарков, икономист от ЕКИП. „Ще бъде грешка обаче, ако от страна на държавата и общините започнат директно дотации към тях, както обявиха. Това ще изкриви стимулите за останалите лечебни заведения. Двигателят на промените е конкуренцията, а намесата на държавата води до нарушаването“, казва той.
Кои болници ще се затруднят с увеличените заплати ще стане ясно през август, освен ако съдът не побърза да спре промяната в начина на заплащане.