Защо ЕС трябва да каже „да“на Украйна
ЕС най-вероятно ще предостави статут на страна кандидат на Украйна на Срещата на върха (23 - 24 юни), което е първа крачка по пътя към пълноправно членство. Вероятно ще са нужни десетилетия и сериозни усилия и реформи от една разрушена от руската инвазия
В„Всички знаем, че украинците са готови да умрат за европейската перспектива“- с тези думи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви предложението на Комисията за предоставяне на статут на кандидат за членство в ЕС на Украйна миналата седмица. И допълни: „Искаме те да живеят с нас европейската мечта.“Комисията препоръча статут на кандидат и за Молдова, малката бедна съседка на Украйна, която прие стотици хиляди бежанци от войната, докато Грузия ще трябва да изчака и да се задоволи на този етап само с „перспектива за членство“(подобно на Косово и Босна и Херцеговина).
Украинският президент Володимир Зеленски приветства в Twitter сигнала от Брюксел като „първата стъпка по пътя към членство в ЕС, която със сигурност ще доближи нашата победа“. Окончателното решение ще дойде от 27-те държавни и правителствени ръководители по време на Европейския съвет на 23 и 24 юни. Обявяването на предложението на ЕК съвпадна с посещението на лидерите на Франция, Германия и Италия в Киев, които изразиха подкрепата си и дадоха силен сигнал, че съветът ще потвърди препоръката на комисията.
Много символика и много работа
Дори при зелена светлина пътят на Украйна към ЕС ще е дълъг и
→ → →
труден. Страната е голяма, бедна и корумпирана и още преди руската инвазия покриването на критериите за влизане в ЕС би било сериозно предизвикателство. Предвид разрухата, пред която е изправена Украйна, и факта, че на някои държави им отнема десетилетия да достигнат европейско ниво дори след присъединяването, задачата наистина изглежда сложна.
Критиците посочват, че хроничната институционална слабост на Украйна не говори добре за способността й да предприеме нужните за присъединяване към ЕС реформи. Бързото даване на статут на страна кандидат би изпратило лошо послание към страни като Косово и Босна и Херцеговина, които още не са го получили. А също така би създало нереалистични очаквания и бавният напредък след това ще доведе до разочарование в Украйна и в други желаещи да влязат в ЕС. Сагата с аспирациите на Украйна да се присъедини към НАТО и на Турция - към ЕС, показват риска да се дават обещания, които не могат да бъдат изпълнени.
Това са основателни притеснения. Но те бледнеят пред опасностите, ако Украйна бъде отхвърлена. Отказът на ЕС да й даде статут на кандидат би потвърдил наратива на Владимир Путин - че Украйна не е суверенна европейска държава, която има право да определя своето бъдеще. И би помогнал на руския президент да постигне целите на инвазията си. Докато казването на „да“на Украйна носи силен символизъм и изпраща важен сигнал към Путин - че ЕС е единен, няма да се изпла
ши от Русия и остава верен на същността си да бъде организация, която разпространява мир и просперитет на Стария континент.
„Статутът на кандидат за членство в ЕС е знак, че жертвите на хиляди украинци, загубили живота си заради избора на Европа пред Русия, не са напразни, че страната има бъдеще в цивилизованото семейство на ЕС. В момента се вижда ясно - руската инвазия никога не е била свързана с НАТО, а целта й е да попречи на Украйна да се развива и да избере свой собствен път. Това е, което украинците се опитват да направят от векове и заради което винаги са наказвани със забрана на езика им, с депортиране, гладуване и убийства. Кандидатурата за ЕС дава надежда в тази екзистенциална борба за Украйна“, казва пред „Капитал“Уляна Готлиб, член на Nordic Ukraine Forum.
В същото време статутът на кандидат не означава автоматично начало на преговорите за присъединяване - това обикновено идва по-късно и отново изисква одобрението на всички държави - членки на ЕС. Украйна и Молдова ще трябва да свършат тежка работа, преди да започнат преговорите за членство. Дори след началото им, ако няма напредък, те могат да продължават на практика безкрайно - Турция например е „на опашката“от 2005 г.
В най-добрия случай „морковът“от ЕС ще е стимул за Киев да прави смислени промени. „Новият статут носи рамка, която да гарантира, че политиците ще донесат промените, които украинците искат и заслужават, чрез реформи, за да минат на следващо ниво към пълноправно членство. Хубав пример за това е скорошната ратификация на Истанбулската Уляна Готлиб, член на Nordic Ukraine Forum
конвенция за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие“, посочва Уляна Готлиб. Това обаче е малка крачка. Страната трябва да завърши процеса на реформиране на политическата и съдебната си система и да ги направи съвместими с тези на ЕС.
Промени в Украйна, промени и в ЕС
Макар заради войната европейските институции да са посклонни от всякога за напредък в отношенията, пълноправното членство все още е далечен хоризонт за страната. Френският президент Еманюел Макрон, който през последните години не подкрепяше особено разширяването, сега говори за „необходимостта в този момент да се изпрати силен сигнал към Украйна и украинците“, но с условия. Страни като Полша, Словакия и прибалтийските републики настояват, че Украйна трябва да получи статут на кандидат, но не и „бърза писта“към членство. Нидерландия, която от години е противник на разширяването на ЕС (а и на включването на България в Шенген), също е за внимателен подход. „Няма бърз процес“, казва холандският премиер Марк Рюте, но добавя, че ЕС ще продължава да задълбочава връзките си с Украйна. Дания също има притеснения, че Киев не изпълнява критериите и страната „ще трябва да подобри фундаментално своята законодателна и институционална рамка“.
Макар да има прецеденти за бързи процедури по приемане с Швеция и Финландия, този подход е изключително рядък. Държави като Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Турция чакат с години и дори десетилетия да станат част от ЕС. „Има известни прилики
Статутът на кандидат за членство в ЕС е знак, че жертвите на хиляди украинци, загубили живота си заради избора на Европа пред Русия, не са напразни, че страната има бъдеще в цивилизованото семейство на ЕС.
между положението на Украйна днес и Сърбия през 90-те години на миналия век“, казва пред „Капитал“Тибо Музерг, политически анализатор. Още през 2003 г. Сърбия е обявена за потенциален кандидат за ЕС, но и до днес дори не е отворила половината преговорни глави. Словакия и Турция получават „перспектива“за членство през 1999 г., но Словакия влезе пет години по-късно, докато Турция сега е по-отдалечена от ЕС, отколкото е била тогава.
Икономическото възстановяване и догонване на европейските икономики след войната в Украйна също би отнело години, за да е конкурентоспособна тя в общия пазар. „Има изисквания, които Украйна ще трябва да изпълни, ако иска да се присъедини. И ще бъде много трудно за държава, опустошена от руската армия, бързо да се изправи на крака. Във всеки случай пълноправното членство не може да се мисли, докато войната е в ход“, казва Тибо Музерг.
Самият ЕС и начинът, по който приема нови държави (някои от които и години след влизането създават проблеми и изпълняват критериите за членство само на хартия), също имат нужда от промени. Затова и все по-често се чуват призиви като на Урсула фон дер Лайен в областта на външните работи и разширяването да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство. Но и самият председател на ЕК признава, че подобна голяма промяна във вземането на решения в ЕС дори само по отношение на външната политика би била трудно постижима. „Истинският проблем за лидерите на ЕС, когато обсъждат кандидатурата на Украйна на Срещата на върха на 23 и 24 юни и след това, е какъв клуб трябва да бъде ЕС. Този клуб ще трябва да преосмисли и обнови това как интегрира своите все поразнообразни членове“, пише в свой анализ Мария Демерцис, зам.-директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.
„ЕС трябва да създаде Партньорство за разширяване, което предлага на Украйна, Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани конкретни стъпки към по-дълбока интеграция и път към евентуално членство. Това ново партньорство трябва да включва три стълба: интеграция в единния пазар и възстановяване на Украйна; енергийния и климатичния преход и по-силно политическо сътрудничество по въпросите на сигурността“, посочва Пьотр Бураш от European Council on Foreign Relations (ECFR).
Подобно предложение вече бе отправено и от Макрон през май: „Всички знаем отлично, че процесът, позволяващ на Украйна да се присъедини, ще отнеме години - всъщност вероятно десетилетия. И трябва да кажем тази истина, освен ако не решим да понижим стандартите на това членство и следователно да преосмислим напълно единството на нашата Европа.“Френският президент предложи алтернатива - „Европейска политическа общност“от страни, които са в процес на присъединяване или вече са излезли от ЕС, като Великобритания. Макрон я описа по следния начин: „Тази нова европейска организация ще позволи на демократичните европейски нации, придържащи се към нашия набор от ценности, да намерят ново пространство за политическо сътрудничество, сигурност, сътрудничество в енергетиката, транспорта, инвестициите, инфраструктурата и движението на хора.“Засега това е само идея. Но показва, че и ЕС е процес на промени.