Какво получава държавата от концесията

Първоначалното плащане и по двата подписани договора за отделните терминали е по едва 400 хил. лв. без ДДС. Предвидените инвестиции на „Бургас-изток 2“са 100 млн. евро (плюс допълнителни 13.9 млн. евро), а на „Бургас-запад“са 34.8 млн. лв.

За „Бургас-изток 2“концесионерът поема ангажимент да изплаща 80% от Главница

I по японския заем от 1998 г. за пристанищно оборудване и лихвата. С това до 2028 г. отпада ангажиментът да се плащат концесионни такси към държавата (после те ще са с фиксирана част от 1.1 млн. евро плюс плаваща част от 4% от приходите над базовите от 4.3 млн. евро или коефициент от нарастването на товарооборота).

При терминал „Бургас-запад“концесионерът изплаща 8% от Главница I по японския заем за пристанищно оборудване и дължимата лихва, като при тази концесия от самото начало има концесионно плащане. (Фиксираната му част е 900 хил. лв. без ДДС, а променливата е 2% от нарастването на нетните приходи от дейностите спрямо приетите за базови 14.2 млн. лв. или коефициент от нарастването на товарооборота).

Как започна мегапроектът за Азиатския център за възобновяема енергия (AREH) в Австралия, в който сега партньор става BP?

Още преди 5 години започнахме да мислим поглобално за това какво е необходимо на света, за да се декарбонизира. Знаете, че има много приказки и пожелателни неща за енергийната трансформация, но когато направихме реалните изчисления за нужните нови капацитети за електрификация на индустрията и за производство на зелени горива, стана ясно, че в голяма част от света - Европа, Япония и дори САЩ - няма достатъчно място за необходимите ВЕИ проекти. Затова се насочихме към районите, където никой не живее, но имат супервъзобновяеми ресурси - комбинация от вятър и слънце. Конкретно обектът в Австралия има много добър вятърен и соларен производствен потенциал, които се допълват взаимно.

Това е важно, защото проектът е изцяло извън електропреносната мрежа и няма как да се захранва само с вятърна или само със слънчева енергия - просто инсталациите за зелен водород или амоняк ще работят с много нисък капацитет и сметката няма да излезе.

В случая обаче с хибриден проект можем да постигнем 75% натовареност на производствените мощности. В същото време заради благоприятните условия и мащаба стойността на енергията е суперниска - под 2 цента/кВтч. И именно това позволява конкурентното производство на зелен водород и амоняк.

И сега привличате BP като един от основните акционери в този проект, нали така?

Да, точно така. През 2017 г. започнахме проекта за AREH с InterContinental Energy, които също като нас развиват огромни глобални проекти за зелен водород. Преди две години към нас се присъедини и Macquarie. А това, което се случва сега, e, че CWP и InterContinental Energy продаваме част от дяловете си, Macquarie купува малко и повишава дела си до 15.3%, а BP влизат директно с 40.5% и получават правото да го оперират.

Малко компании в света могат да менажират такива мегапроекти, които включват сложна верига на доставки, множество процеси и глобални търговски отношения. Освен това BP е поела корпоративен ангажимент да бъде лидер на енергийния преход и това няма да как да се случи без участието им в проекти с подобен мащаб. От друга страна, проектът има нужда от такъв партньор като BP, за да се реализира.