Европа има нужда от зелена енергия, а не от водород

•

съосновател на CWP Global за сделката с BP, инвестициите във ВЕИ и енергийната трансформация

Всъщност основата цел е да се произвежда зелен водород, а не електроенергия.

Произвеждаме зелена енергия с която правим зелен водород и неговите деривати. Идеята е, че зелените молекули могат да се транспортират много по-лесно и икономически изгодно от райони с излишък на ВЕИ потенциал до райони с недостиг. Водородът може да се използва за почти всичко - авиация, транспорт, отопление, производството на ток и т.н. Поради тази причина има много спекулация и честно казано, неоправдана еуфория, свързана с производството на водород. В действителност повечето от тези приложения нямат икономическа логика. Например няма абсолютно никакъв смисъл водородът да се ползва за отопление на домовете, защото това е много неефективно - тръгва от електричество, което трябва да произведем от ВЕИ, което чрез електролиза произвежда самия водород със 75-80% ефективност, след това има транспорт и накрая горене в някакъв вид котел с 60-70% ефективност. И реално от 100 единици енергия се получават по-малко от 50 единици накрая. Докато една термопомпа на ток има ефективност 1 към 4 - с една единица електроенергия се получават 4 единици топлина. При производството на електроенергия от зелен водород нещата са още по-нелогични, защото започваме от електрони и пак завършваме с електрони, но сме загубили над половината енергия. Няма как това да е рентабилно, не и докато нямаме консистентно големи количества излишен (т.е. безплатен) ток – нещо, което не виждаме в Европа в обозримото бъдеще.

Точно затова темата с водорода е доста противоречива - в момента има много hype, но и много противници. Голяма част от начините на употреба на водород, които се предлагат, нямат икономическа логика.

Въпросът е обаче до конкретните проекти

- има много добри, но има и безсмислени. И в момента светът консумира водород - над 90 млн. тона на година. Той обаче се произвежда от природен газ и е много въглеродно интензивен. Използва се за рафинирането на петрол и производството на торове. Целта е поне този водород да се декарбонизира и да стане зелен. Тук има истински смисъл от производството на такъв водород и ние сме фокусирани именно в такива казуси. Не става дума за водородни коли или за домашна употреба.

Ако обобщим - петролната и химическата индустрия, производството на стомана и морските превози са най-подходящи за използването на зелен водород.

Да. И ако се направи една сметка, се оказва, че са нужни поне 6.5 тВт вятърен и соларен капацитет към 2050 за производството на нужните количества зелен водород само за тези индустрии. Тук не говорим въобще за употреба на електроенергия, която ще нарасне поне 3 пъти с електрификацията на индустрия, отопление, транспорт. За сравнение, сега в Европа има около 0.2 тВт вятър и около 0.16 тВт слънце.

Ясно е, че това няма как да се случи. И затова си зададохме въпроса - има ли въобще смисъл в Европа да се произвеждат големи количества водород? Трябва ли Ротердам или „Марица-изток“да се превърнат във водородни хъбове? Ами не, няма нужда. Всъщност на Европа й трябва електроенергия, която да се произвежда от вятър и слънце, за да намали зависимостта си от руски газ и други вносни енергоресурси.

Това е причината да отидем в австралийската пустиня. Там проектът се простира на площ с размери 65 на 100 километра - общо 6500 кв. км.

А на какъв етап е самият проект? Кога реално ще бъде реализиран?

Досега сме подготвяли самия проект като такъв - проучвания, разрешителни и т.н. С влизането на BP започва етапът на детайлен инженеринг, който очакваме да отнеме около две години. При добро стечение на об