Не може винаги само нагоре
Точно преди една година изпълнителният директор на Google Сундар Пичай изпрати до всички служители в компанията много внимателно обмислено мемо. „Имам да ви споделя неприятни новини“, започваше писмото и продължаваше с това, че се налага да се съкратят 12 хиляди служители (oт общо над 190 хил.). Всяка дума в мемото изглеждаше изключително внимателно обмислена и завършваше с: „Ако четете това в началото на работния си ден, ако искате, останете си днес вкъщи.“Причината за цялото това внимание е, че съкращенията до този момент са нещо нечувано за (тогава) 15-годишната история на Google или която и да било от другите IT компании. Секторът беше свикнал да върви, или по-скоро да тича бързо само нагоре, а хората в него бяха свикнали на несравними с други сфери нива на заплати и екстри, за които се носеха легенди. (Истинска история: софтуерен инженер от Европа се мести в голяма компания в Щатите и като част от бонусите му пристига екип по релокация, който заснема всяка стая от апартамента му, след това опакова вещите му, пренася ги и внимателно ги подрежда в новия му апартамент максимално подобно на стария, така че преместването да му създава по-малко стрес, егати).
Тези платинени времена вече са зад гърба на повечето технологични компании. Икономическите закономерности са такива, че всеки сектор се развива циклично. Понякога възходите може и да продължат дълго, понякога престоят на върха може да е по-голям, но неизбежно в един момент се тръгва и надолу.
И понеже, както сигурно знаете, България е идеалното място да посрещнете края на света, защото тук всичко идва със закъснение - година след началото на низходящия тренд за IT сектора
той вече се усеща и тук:
Темата от корицата в този брой на „Капитал“е за началото на труден период за българските технологични компании. Думата „криза“е малко по-драматична, отколкото е реалната ситуация, но при всички положения в някои от големите, а и по-малките компании вече имаше съкращения. В други назначенията са замразени. Това е непосредственият ефект от забавянето на икономиката в западния свят и охлаждането на технологичния бум по време на ковид епидемията и след нея. Истинският проблем пред българския IT сектор обаче е другаде:
Както ще прочетете на стр. 11 - 19, технологичният сектор тук има две големи драми:
1) Резкият ръст на заплатите в него го прави да не е толкова привлекателен за чужди компании, които аутсорсват IT дейности насам, за да намалят разходите си.
2) Средното ниво на компетентност на българските специалисти намалява.
Преди време те бяха изключително евтини и много компетентни. Днес истински добрите са вече толкова скъпи, колкото колегите им от западните пазари, но нивото на много от специалистите е много по-ниско. Ако този тренд продължи, заплашва целия IT сектор тук със сериозна криза.
Долче витата за технологичния сектор тук може и да приключва, но други продължават да са във вихъра на танца. Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски тази седмица показа, че продължава да е един от влиятелните хора в България, след като предизвика първо медиен скандал около президента Румен Радев, а след това и намесата на прокуратурата и МВР. Защо - на стр. 20.
И през миналата година банките отново имат „рекордни печалби“въпреки забавянето на икономиката (стр. 45 - 47).