От нива до кооперация между панелките

ДДа бъде проведена пълна ревизия на рести- туцията в междублоковите пространства. Това се обсъжда от народните представители през далечната 2007 г., 10 години след приемането на т.нар. закон „Лучников“. Тогава гласовете на тези, обявили се против Закона за обезщетяване на собственици на държавни имоти (както официално се казва), не са чути. „Защото едва ли тук има човек, който ще каже, че тази реституция е законна. Тя е криминална реституция“, възмущава се независимият по онова време депутат Минчо Христов. Друг „виден“критик е депутатът Любен Корнезов от БСП.

Резултатът днес е пълен хаос, най-вече в София. Възстановена собственост под панелни блокове, намерения за строителство в градинки и паркове, частни улици и какво ли още не.

Формално това са бивши земеделски земи, които преди 1944 г. са били частна собственост, а впоследствие са одържавени. Връщането им на законните собственици започва след 1990 г., но България се оказва единствената социалистическа държава, която провежда реституция във вече урбанизирана територия, между блоковете. Другаде се предоставят алтернативни терени, за да се запазят устройствените планове на градовете.

В България обаче започва възстановяването на имотите там, където „не са реализирани мероприятията на плана“, тоест, където общината не е успяла да направи, каквото е искала да направи. Като например зелени площи, паркинги, детски градини.Казано с други думи, собственик на нива се оказва собственик на земя, заобиколена от други жилищни сгради и вече изградени улици. И, разбира се, си задава въпроса „мога ли и аз да строя“- то иначе за какво му е.

Резултатът след три десетилетия е видим за всички презастрояване, липса на инфраструктура и обществени пространства, хаос и спорове. Едва от 2023 г. има решение по въпроса, което дава право общината да предложи алтернативен терен на собственика на градинката между блока. И се вижда, че това работи - в столичния кв. „Младост“. Въпросът е защо трябваше да стигнем дотук и кой носи отговорност.