Огромните надценки на онколекарствата са незаконни
експерт по фармацевтично законодателство и изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM)
ЦЦените на лекарствените продукти в България се регулират от Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦРЛП) на базата на международно ценово сравнение. Според него цената на производител в България не трябва да бъде по-висока от най-ниската цена в 10 европейски държави. Определянето на тази цена се прави веднъж на 6 месеца за продуктите, които са под патент, и веднъж на 24 месеца за продуктите, които се произвеждат от повече от един производител и вече са извън патент. Върху тази цена се начислява надценка на търговец на едро (дистрибутор). Тази надценка не може да бъде повече от 7%, когато цената на лекарството е до 10 лева; не повече от 6%, когато цената е между 10 и 30 лв.; не повече от 4%, но без да надвишава 10 лева, когато цената на лекарството е над 30 лева. Над тази цена се начислява и ДДС. Тези компоненти формират крайната продажна цена, над която една болница не може да закупи лекарствен продукт и НЗОК да ѝ го плати.
За една и съща терапия се отчитат цени с 20 пъти разлика и НЗОК плаща на всички.
Надценката, която си начислява дистрибуторът, би трябвало да е върху цената, на която придобива лекарствата от производителя. Но дори и да е върху максималната утвърдена цена на производител, надценката не може да е повече от 10 лева по наредба. Ако търговецът на едро е купил лекарството от производителя за 100 лева, надценката му може да бъде 4 лева. Ако го е купил за 1000 лева от производителя, надценката от 4% би била 40 лева, но той няма право да начисли повече от 10 лева. Но ако търговецът на едро купи лекарството от производителя за 1000 лв. и го продаде на болницата за 2000 лв., разликата между 1000 и 2000 лева е надценка. А тази надценка не може да бъде повече от 10 лв.
За мен лично е необяснимо как е възможно една фармацевтична компания да продава на дистрибутор лекарство на такава цена, която да му позволи да формира цена от 100 лева в една болница и цена от 1000 лева в друга болница. Не знам как се случва. Според мен търговецът на едро не би трябвало да може да начисли такава надценка, а ако го прави, това става в нарушение на закона. Разбира се, производителят предоставя и отстъпки, например за обем или за предплащане, но и те не би следвало да водят до такива големи разлики в цените.
След като на базата на най-ниската цена на производител, определена чрез международното ценово сравнение, надценката на търговец на едро и ДДС се формира максималната продажна цена, тя подлежи на периодична проверка от НСЦРЛП. И ако се установи, че в някоя от 10-те референтни държави има по-ниска цена, съответно тя се сваля и в България. Когато изтече патентът на един лекарствен продукт и започнат да го произвеждат повече фирми, се получава конкуренция. Нашето законодателство стимулира тази конкуренция, като казва, че НЗОК заплаща лекарствените продукти с различни търговски наименования, но една и съща активна съставка на една и съща стойност. Определя се най-ниската референтна стойност за дефинирана дневна доза и на всички производители, които доставят съответното лекарство, НЗОК заплаща не повече от тази максимална публична цена.
Трябва да кажем, че разлики в цените, на които болниците купуват лекарствени продукти, има и ще продължи да има. Това е нормално. Но не е нормално тези разлики да са десетки пъти. Тоест нужна е регулация, която да гарантира, че цените, на които болниците отчитат и НЗОК плаща, са близки. Не може да продължи практиката за една и съща терапия две болници в България да отчитат цени с 20 пъти разлика и НЗОК да плаща и двете. Нашето предложение е, вместо да се ползват отчетените от болниците цени, които са динамични и видимо се променят, да се използват постигнатите при обществените поръчки в болниците цени. На базата на тези цени от обществени поръчки, които са стабилни, да се определя новата максимална болнична цена. И тя да важи както за болниците, които провеждат поръчки, така и за тези, които не провеждат. Като това да важи само когато няма проведено централизирано рамково договаряне от Министерството на здравеопазването.