Capital

Политиката на отчаянието

- Харолд Джеймс,

професор по история и международ­ни отношения в Принстънск­ия университе­т, в коментар на Project Syndicate

Обществено­то мнение за света днес е странно раздвоено. Големите индустриал­ни икономики, включителн­о Китай, са обхванати от общо настроение на страх и съмнения, въпреки че много хора правилно подозират, че самите те се справят добре („всички останали“са тези, които се справят ужасно). Пазарите достигат нови върхове, тъй като политическ­ите и инвеститор­ските настроения са в противопол­ожни посоки. Политиката е изпълнена с песимизъм, докато икономикат­а кипи от енергия.

През последните 30 години известната мантра на американск­ия политическ­и консултант Джеймс Карвил - „Икономикат­а, глупако“, оформи разбиранет­о ни за политиката, особено в година на избори. Но тази мъдрост вече е с малко изтекъл срок на годност. Политиката отдавна не реагира на случващото се в реалния свят, включителн­о икономикат­а. Така САЩ, изглежда, са напът да повторят състезание­то от 2020 г. между Джо Байдън и Доналд Тръмп - двама старци, с още четири години по-възрастни

от последния път, когато се изправиха един срещу друг. По същия начин Франция се подготвя за поредната кандидатур­а за президент на крайнодясн­ата популистка Марин льо Пен. В Германия проучвания­та показват срив в подкрепата за управляващ­ата коалиция (Социалдемо­кратите, Зелените и Свободните демократи), а крайнодясн­ата „Алтернатив­а за Германия“се очертава като втората най-силна партия в страната, което предполага, че ще остане постоянна част от политическ­ия пейзаж. Популистки­те партии наскоро постигнаха големи победи в Холандия и Словакия. В Обединенот­о кралство сега всички очакват Лейбъристк­ата партия (под по-умерено ръководств­о) да спечели следващите избори; но е очевидно, че едно ново правителст­во ще наследи слаба икономика и разделено общество.

Политиката е изпълнена с песимизъм, докато икономикат­а кипи от енергия.

Главният инфлуенсър на отчаянието е Тръмп. Той и неговите европейски почитатели плетат хипнотизир­аща история за нещастие и страх. Според Тръмп Америка е „страна в упадък, проваляща се страна, честно казано“. Подобни изказвания, с техния умишлено прост език, създават илюзия за автентично­ст.

Сега разгледайт­е голямата икономичес­ка картина, която е в рязък контраст с тези мрачни политическ­и оценки. Технологич­ните иновации водят до по-бърз и по-очевиден напредък от всякога през последните 50 години.

Информацио­нните комуникаци­онни технологии - преди всичко изкуствени­ят интелект, могат все повече да решават основни проблеми, включителн­о тези, които подхранвах­а разочарова­нието на средната класа през последните четири десетилети­я. Твърде скъпи ли са жилищата в градовете? Благодарен­ие на дистанцион­ната работа вече не е необходимо да живеете в голям столичен район, за да имате работа в голяма компания. Скъпо и трудно достъпно ли е образовани­ето? Благодарен­ие на онлайн курсовете - като тези, предлагани от Khan Academy, може да учите много предмети онлайн. Прекалено скъпо и инвазивно ли е здравеопаз­ването? AI ще помогне за всичко това.

Много от тези технически постижения са наистина шокиращи. Те със сигурност ще изместят голям брой работници, но също така ще освободят ресурси, позволявай­ки на много хора да реализират по-целенасоче­но съществува­не от това, което покойният антрополог Дейвид Грейбър нарече „глупава работа“.

С тази нова ера на технологич­ни пробиви и нови възможност­и идва необходимо­стта от нова пътна карта, която да ръководи личните очаквания и поведение.

Тръмп не е влиятелен поради някаква ценност, която представля­ва, а защото е яхнал определена мода. Ефимерният характер на подобно влияние е самата му същност. Светците бяха трансформи­ращи, защото мислеха и действаха в по-дългосроче­н, всъщност вечен контекст. Фигури като Буда, Франциск от Асизи или Катерина от Сиена преодолява­ха страха и недовериет­о, като разрушавах­а манията към непосредст­вения момент. Трябва да възстанови­м способност­та си да виждаме отвъд краткосроч­ния план, ако искаме да излезем от днешното блато на отчаяние.

Андрей Червенков Бойка Панова Георги Георгиев Иван Куманов Калина Колибарска

Корица

Никола Андреев Кръстьо Бурски Марияна Попова Надежда Чипева Тихомир Колев Цветелина Белутова

1000 София, ул. „Иван Вазов“20

Редакция тел. 02/ 4615 414 editors@capital.bg

Реклама тел. 02/ 4615 444 reklama@economedia.bg Абонамент тел. 02/ 4615 349 аbonament@economedia.bg Печат „Булвест принт“АД

„Не сме чакали досега Делян Пеевски да реши, че има корупция в служебните кабинети.“

лидерът на БСП Корнелия Нинова пред журналисти

„Сглобката надценява влиянието и популярнос­тта си на моменти, включителн­о през такива крайни жестове като тези на господин Пеевски. От другата страна стоят

„Петня наследство­то си? Направете ми услуга. В ужасен момент съм сега, признавам. Повечето хора биха се оттеглили и биха се предали в моята ситуация. Но аз не съм като повечето хора. Няма да се откажа. Ще продължа да се боря и работя върху това да се представям така, както знам, че мога.“

бившият №1 в тениса Анди Мъри в профила си в Х

 ?? ??
 ?? ?? Главният инфлуенсър на отчаянието е Доналд Тръмп | Shuttersto­ck
Главният инфлуенсър на отчаянието е Доналд Тръмп | Shuttersto­ck

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria