Голямата сеч на Запад

компании. „В бъдеще той ще има сериозно влияние, но в момента води до забавяне на някои процеси в компаниите, които си казват „защо да наемем 100 души, като скоро ще можем тези процеси да ги автоматизираме“. И това е психологическият момент“, казва той.

Кръстев не предвижда съкращения, а дори малък ръст в броя на заетите в сектора през тази година. „И ако успеем да се възползваме и от тези условия и риск, които се задават, 2025 г. може да предложи и по-сериозен скок. Очаквам подобряване на ефективността, което да е позитивно както за големите компании, така и за целия сектор и хората в него.“

Евтино и качествено или обратното?

Съвкупният резултат от голямото увеличение на заплатите в сектора, огромното търсене и малкото предлагане, както и влизането на десетки хиляди нови специалисти в сектора през последните години може да доведе до малка екзистенциална криза за индустрията.

До средата на миналото десетилетие България се рекламираше и като евтина, и като качествена IT дестинация. Западните инвеститори, изглежда, бяха съгласни със самопреценката на България, защото в това време в страната дойдоха компании като VMware, SAP, Paysafe, Atos, Progress, Uber и други. По-важното е, че те се задържаха. Докато западните инвеститори от други сектори напускаха един след друг, в софтуерния сектор това просто не се случи.

В един момент България спря да бъде евтина дестинация. Заплатите все още бяха по-ниски от тези в Германия, Великобритания и САЩ, но същевременно се появиха други, по-евтини дестинации за аутсорсинг като Индия, Пакистан и Виетнам. За сметка на това българските компании останаха качествени.

Сега заради „разглезването“на сектора през последните години и това качество е под въпрос. Мениджър, пожелал анонимност, коментира пред „Капитал“, че „ние си повтаряме, че България е качествена дестинация, но това от няколко години не е така“. Според него високото търсене е направило така, че дори тези софтуерни инженери, които „отбиват номера“, да получават високи заплати и гарантирано работно място.

• Докато България влиза в сезон на замразяване на наемането, положението за програмистите на Запад е значително по-тежко. Само през изминалата 2023 г. броят на съкратените e над 224 хил. души, сочат данните в специализирания сайт layoffs.fyi. По-притеснителното е, че само за първите 23 дни на новата 2024 г. са съкратени още 153 хил. души. За сравнение, през 2022 г. общата бройка за годината е била 93 хил. Това не са съкращения само на програмисти, а общо на хора, наети в технологични компании. Поне няколко десетки хиляди от тях например са служители на Amazon, които се занимават с логистика, затова поддържането на стриктна и точна статистика е трудна задача. Почти всички компании в индустрията, от гигантите Microsoft, Google и Meta до по-компактни фирми като Discord, Tidal и Spotify, намаляват броя на служителите си. В началото на вълната от съкращения се смяташе, че това е единствено функция на прекомерното наемане около пандемията, но продължителността на процеса подсказва, че причините са по-дълбоки.

Това важи в особена степен за аутсорсинг компаниите, които работят по проект на друг клиент. Моделът на тези компании е такъв, че клиентът на практика наема екип от служители и плаща заплатите им. Както обяснява и източникът на „Капитал“: „Те знаят, че ще им бъде платено за осем часа по проект, без значение дали си дават зор или не. Доскоро тези хора бяха недосегаеми, защото нямаше твърд контрол над тях, а освен това, дори да ги махнеш, търсенето беше толкова високо, че те винаги можеха да идат някъде другаде.“

За разлика от всички останали сектори на икономиката софтуерният наистина е глобален. Това, което се случва в САЩ или

Големият риск за България е да се окаже прекалено скъпа дестинация, а качеството — недостатъчно високо.

Германия, има моментално отражение в България или Индия. Следователно България трябва не само да бъде качествена дестинация — тя трябва да бъде осезаемо по-качествена от страни с много по-голям брой население, които биха били интуитивно по-привлекателни за компании и големи проекти.

Това до някаква степен е и поколенчески проблем. По-опитните в индустрията смятат, че младите програмисти са разглезени, защото идват във вече изграден сектор. Много от днешните мениджъри на софтуерни компании са бивши програмисти, които са работили почти нонстоп в първите години на хилядолетието срещу символични по днешните стандарти пари. Сега някои от тях смятат, че малко от настоящите специалисти знаят как се изгражда и поддържа конкурентоспособна компания, особено след като професията стана финансово привлекателна и започна да привлича към себе си хора, които не са задължително технологични маниаци (т.нар. гийкове).

За момента тези опасения са ограничени и за тях се говори рядко, не на последно място, за да не се навреди на имиджа на България. Надеждата е, че една по-тежка година, като тази, която се очаква, ще успокои пазара на труда, от една страна, и ще позволи на компаниите да стимулират целенасочено по-добрите си служители, вместо да вдигат заплатите на всички еднакво, каквато практика се наложи в много компании през последните години на бумтящ бизнес. Защото в крайна сметка, ако България не е нито евтина, нито качествена дестинация, то каква е?

Оптимистичният поглед е, че това са краткосрочни и конюнктурни проблеми, докато общата картина остава позитивна: търсенето на технологични решения по света продължава да расте, а България има вече развит IT сектор с дълбоки връзки и дебело CV. Прогнозата на компаниите от БАСКОМ е, че до 2025 г. в него ще бъдат наети още над 14 хил. души. Много от притесненията също така могат да се окажат силно преувеличени, а ако световната икономика отново тръгне в правилната посока, могат да бъдат и забравени. И все пак преминаването през поне един махмурлук преди следващото парти винаги има добър възпитателен ефект.