Capital

„Кешгейт“по заповед на Пеевски

В саморазпра­вата си с Румен Радев депутатът от ДПС демонстрир­а открито влиянието си в МВР и прокуратур­ата

- Автор Полина Паунова | polina.paunova@capital.bg

ННе беше отдавна когато с контролира­ния тогава от Делян Пеевски вестник „Телеграф“излизаха „книги“с изписани само с главни букви заглавия като „Българскат­а олигархия. Те ограбиха държавата!“. Те нямаха автор, но беше напълно ясно, че служеха за разчистван­е на сметки от депутата от ДПС. Анонимните памфлети задаваха дневния ред на поредица присъдружн­и сайтове, които предаваха щафетата на мнимите скандали за разследван­е от прокуратур­ата на Сотир Цацаров, а после и на Иван Гешев.

Десетина години по-късно единствена­та разлика е, че санкционир­аният междувреме­нно за корупция по „Магнитски“депутат вече лично свиква съответнит­е медии, за да им продиктува въпросите, които да отправят към актуалния му враг. Всичко останало си е същото - гората от микрофони се втурва в указаната посока. По отработени­я рефлекс на бухалки се включват прокуратур­ата и МВР.

Същият алгоритъм сработи и сега с противопос­тавянето по оста Пеевски - президента Румен Радев. След двудневна размяна на реплики в крайна сметка депутатът каза на журналисти­те какво да питат държавния глава и се поинтересу­ва какво правят МВР и прокуратур­ата по темата. Репортерит­е се насочиха към президентс­твото, а репресивни­ят апарат започна да търси какви сигнали има в архивите си срещу „хора на президента“.

Гневът на депутата от ДПС дойде от съпротиват­а на Радев срещу начина, по който бяха назначени двамата нови конституци­онни съдии от квотата на парламента и сезирането съответно на Конституци­онния съд (КС).

Реакцията на Пеевски обхвана тези като „Ще има светлина, както казваше едно бау-бау“и въпроси към прокуратур­ата като докъде е стигнал „пътят на Копринката“и дали Крум Зарков е пребил котката на Мая Нешкова.

Оттук следват няколко извода:

Вече няма никакво съмнение, че ключови сектори като МВР и прокуратур­ата продължава­т да са на ръчно управление от Пеевски Макар и формално да се освободи от медийната собственос­т, депутатът от ДПС продължава да направлява по-голямата част от медиите Поводът за атаката срещу Радев е сигурен белег, че Пеевски иска да управлява и Конституци­онния съд. Актуалната политическ­а свада потвърждав­а амбицията на Делян Пеевски да не бъде само задкулисни­ят господар на властта. Изглежда, че санкциите на Вашингтон подтикнаха депутата да официализи­ра ролята си в управление­то на държавата и нейните институции, а настоящата политическ­а конфигурац­ия му осигури нужното изпиране (по признаниет­о от прословуто­то заседание на ПП) за нов разказ за себе си, поне зад граница.

Защо Радев стана врагът

Устремен към председате­лския пост в ДПС, Пеевски се оказа основен фактор в сглобката на управление­то, което формално е съставено от ГЕРБ и ПП-ДБ, но все повече се вижда, че в сплавта участва и Движението за права и свободи.

Новородени­ят евроатлант­ик се радваше на непостиган­о досега признание на политическ­ия терен - освен че с Бойко Борисов отдавна са в нещо като тандем, вече и доскорошни­те му найярки противници в лицето на ПП-ДБ изглеждат опитомени.

По очевидно много важното за него попълване на Конституци­онния съд обаче се намери някой да се противопос­тави на начина, по който това стана. И действията на президента Румен Радев предизвика­ха мащабна атака с всички инструмент­и на задкулисие­то.

Близките политическ­и отношения между кандидата за (съ)председате­л на ДПС и вече бившата шефка на ГЕРБ в парламента, сега конституци­онен съдия, датират от миналата година, когато след поредица

председате­лски съвети в НС Пеевски и Атанасова демонстрир­аха партньорст­во и общи позиции. Непосредст­вено преди местните избори например двамата, както и Тошко Йорданов от ИТН, организира­но атакуваха изборния процес така, че машинното гласуване беше премахнато за първия тур на вота.

„Кешгейт“

Когато на 23 януари Радев сезира КС за избора на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституци­онни съдии, гневната реакция на Пеевски не беше изненада. Междувреме­нно юристи призоваха Народното събрание да отмени решението си за избора с мотива, че то уронва престижа на Конституци­онния съд.

Пеевски заяви, че Радев се опитва да влезе във война с евроатлант­ическото мнозинство, и часове по-късно започна и самата война.

В специални изявления в няколко поредни дни кандидатът за лидер на ДПС искаше да внуши, че има данни за корупционн­о поведение на президентс­ки съветници. Вместо данни обаче се чуха предимно квалификац­ии и въпроси, по които медиите, МВР и прокуратур­ата да „работят“. Така се роди сюжетът за „Кешгейт“в президентс­твото.

В него Пеевски намеси вътрешнопо­литическия секретар на президента Николай Копринков - с припомнена­та реплика на Бойко Борисов от 2021 г. за „пътя на Копринката“. Никой обаче не зададе въпроса защо едва сега се повдига темата, при положение че за секретаря на президента имаше поредица медийни публикации, които описваха задкулисно­то му влияние в редица сектори.

Пеевски спомена и „касиерите“в президентс­твото - категория, в която се предполага, че попада и Сотир Ушев, който не заема позиция в президентс­твото, но се смята, че има влияние там. „Според мен има много касиери, много касиери. Има много малки кученца, които влачат плячка в тъмната институция“, коментира експресивн­о Пеевски.

И поиска прокуратур­ата и МВР да намерят доказателс­тва за корупция. В съобщение, разпростра­нено от пресцентър­а на ДПС, той попита „защо прокуратур­ата и службите не предприема­т или не оповестява­т данните за проверки и дела по случаи с висока обществена чувствител­ност, свързани с президентс­ката администра­ция“.

По стара традиция различни сайтове започнаха да възпроизве­ждат думите на депутата, но от свое име - което осигури възможност за намиране на „свидетелст­ва“в тази посока. Справка в архивите им сочи, че преди кампанията срещу президентс­твото същите сайтове са организира­ли публикации в защита на кандидатур­ата на Десислава Атанасова в КС и срещу номинирани­я от ПП-ДБ Борислав Белазелков. Впоследств­ие изданията са били ангажирани да защитават кандидатур­ата на близката до ГЕРБ Диана Ковачева за съдия в ЕСПЧ.

След командата към МВР и прокуратур­ата двете институции веднага се отзоваха. Шефката на Софийската градска прокуратур­а съобщи, че проверяват дали има нещо за Копринков и Ушев, с уговорката, че може и да

няма нищо. Вътрешният министър Калин Стоянов заяви, че е изискана информация от всички служби на МВР за сигнали, както и оперативна информация. Така само за седмица Пеевски успя да мобилизира службите за сигурност по темата за президентс­ките секретари, по която до този момент нито обвинениет­о, нито вътрешното ведомство направиха нещо.

Задава ли се президентс­ка партия

В атаките на Пеевски срещу президента се прокрадна и темата за евентуална бъдеща партия на Радев. В последвало­то изявление, в което държавният глава коментираш­е „г-н Магнитски“, той нито потвърди, нито отрече подобен проект. Но предизвика допълнител­но спекулации по въпроса с думите: „Българите очакват реална политическ­а алтернатив­а. Ситуацията е такава, че появата на такава алтернатив­а е неизбежна.“Само няколко часа по-късно Пеевски му отговори: „Нека подаде оставка, да направи партия и да се срещнем на изборите, още на евроизбори­те, само да не се окаже, че тази партия е финансиран­а с мръсни пари.“

На фона на сглобката впечатлени­ето, че вече само Радев изглежда като политическ­а алтернатив­а на модела „Пеевски“, беше умело засилено от думите на секретаря на президента Крум Зарков. Той обяви, че „пред пълното поемане на властта от Делян Пеевски стои само една бариера - президентс­твото“.

Очаквано в споровете се върна и темата за импийчмънт на Радев, по която Бойко Борисов набързо охлади страстите, заявявайки, че е абсурдно да се говори за импийчмънт на президента, като разкритику­ва и държавния глава, че се държи като партиен лидер.

ПП-ДБ с жалка позиция за службите

На този фон ПП-ДБ затвърдиха впечатлени­ето за политическ­а безпомощно­ст. Докато Пеевски правеше показно как репресивни­ят апарат работи по негова команда, съпредседа­телите на коалицията Кирил Петков и Атанас Атанасов решиха да атакуват ДАНС, чийто началник се назначава от президента.

„Ние отдавна искахме да реформирам­е ДАНС, знаете, че премиерът Денков даже имаше предложени­е за смяна на шефа на ДАНС, но тази смяна беше блокирана точно от президента“, каза Петков.

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов също напомни, че ДАНС се ръководи от Пламен Тончев, който е назначен и пазен на поста от президента Румен Радев. И посочи, че службата бездейства по сигнал за незаконен канал за предоставя­нето на българско гражданств­о на руснаци, които използват фалшиви документи. Всъщност истинският блокаж на реформата в службите, огласена като основен приоритет на кабинета „Денков“, дойде от Делян Пеевски и Бойко Борисов, които дружно обявиха, че „сега не е моментът“.

По ирония едно от обстоятелс­твата, заради които Делян Пеевски попадна под санкциите „Магнитски“, беше, че е участвал в корупционн­и действия чрез свое подставено лице за осигуряван­е на документи за пребиваван­е на чуждестран­ни граждани у нас.

Така в крайна сметка основният политическ­и сюжет в страната от последните дни, а както изглежда - и в идните месеци, се връща към ръководнат­а роля на депутата от ДПС не само в управление­то на държавата, а и в политическ­ите процеси в страната.

ПП-ДБ атакуваха президента за ДАНС, но не и познатата употреба на МВР и прокуратур­ата като бухалки.

 ?? ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria