Тъмната страна на гардероба
→
ВВ най-голямото гробище за дрехи в света - това в чилийската пустиня Атакама, се изхвърлят по 40 млн. тона текстил на година. Други 15 млн. дрехи всяка седмица заливат пазара за втора употреба в Акра в Гана. Въобще бързата мода на западния свят оставя много трайни следи върху околната среда, далече от лъскавите витрини на моловете.
За да се справят с тъмната страната на гардероба и да вкара текстила в полето на кръговата икономика, европейските регламенти предвиждат страните членки да създадат система за разделно събиране на текстил от домакинствата до началото на 2025 г. по подобие на другите отпадъци - стъкло, хартия, пластмаса.
В България към момента има специални контейнери за текстил на места, но системата работи изцяло на доброволен принцип. Тя е инициатива на частни компании с основен бизнес сортиране и търговия с дрехи втора употреба, като страната има традиции в сектора и по всяка вероятност изграждането на пълна система за разделно събиране на текстил не би било проблем. Към момента има около 350 такива контейнера, като вероятно ще са необходими поне още 1000 точки (на база стари изчисления).
Това, което все още липсва, е яснота как точно ще изглежда българското законодателството и как ще работи цялата система. От сектора очакват Министерството на околната среда и водите да пусне за обсъждане текстове на Наредбата за отпадъците от обувки и текстил.
А текстилът, като всички направления на отпадъците, предизвиква интерес. Освен казуса на ниво българска държава кръговото движение на текстила има и още един по-дълбоко втъкан проблем. Реалното рециклиране на текстила се оказва изключително трудно начинание. Той се сдоби с прозвището новата пластмаса, тъй като около половината от текстила в търговската мрежа е от синтетични нишки. Различните влакна често и се смесват (например полиестер с памук), което прави рециклирането още по-трудно поради малкото налични технологии за разделяне на текстилните отпадъци по влакна. И в крайна сметка едва по-малко от 1% от материала, използван за производството на дрехи, се рециклира в нови дрехи.
Новата пластмаса
Включването на текстила в кръговата икономика е все поналожително. Данните показват, че потреблението на облекло и обувки се очаква да нарасне до 146 млн. тона до 2030 г. при 102 млн. тона през 2015 г. по данни на Българска асоциация кръгов текстил.
През 2019 г. ЕС е един от найголемите вносители на облекло с внос за 80 млрд. евро. Средно за Европа изхвърленото количество текстил на човек на година е 11 кг. От него разделно се събират едва 3.6 кг. Износът на текстилни отпадъци извън ЕС непрекъснато нараства, като през 2020 г. е достигнал 1.4 млн. тона, а всяка секунда някъде по света се депонира или изгаря един камион текстилни изделия.
България не остава по-назад от тенденциите. От гардероба към кофата за боклук заминават по 100 хил. тона текстилен отпадък всяка година, което по сметките на Българска асоциация кръгов текстил е колкото теглото на НДК, умножено по 5.
Едновременно с растящата консумация на дрехи текстилната индустрия е на четвърто място по отрицателно въздействие върху околната среда и изменението на климата и на трето
От 2025 г. разделното събиране на текстила става задължително.
От бранша все още чакат наредба за това как ще работи системата в страната.
Текстилът беше обявен за „новата пластмаса“, като едва 1% се рециклира за нови дрехи.
място по използване на вода и земя. Само по линия на водата за производството на памук и за боядисването му на година отиват приблизително 93 млрд. кубика вода, достатъчни за задоволяването на годишните нужди на пет милиона души. А около 35% от цялата микропластмаса, изпусната в околната среда, се дължи на текстилните продукти.
Вече задължително
С въвеждането на задължително разделно събиране на текстилния отпадък от началото на 2025 г. ЕС прави опит за някаква промяна на мрачната статистика. Как ще изглежда системата в страната обаче все още няма никаква яснота.
Проект за такава имаше по време на управлението на Борислав Сандов и кабинета на Кирил Петков, но тя срещна сериозни критики и в момента се пише нова. Основните неясноти и въпроси са три - кой ще управлява парите, какви ще са целите, как ще се гарантира, че събраното и декларирано за рециклирано количество реално се рециклира.
Тъй като разделното събиране на текстила не може да се самоиздържа, оперирането на контейнерите за дрехи, подобно на това на опаковките, ще бъде финансирано на принципа на разширената
консумация на вода
експлоатирана земя използвани опасни химикали - по консумация на вода - по употреба на земя - по консумация на първични продукти - по генерирани емисии
отговорност на производителя. Тоест ще има продуктови такси, като това ще предвиждат и регламентите на ЕС. Наредбата трябва да даде отговор кой ще управлява парите от тях, като логично това би следвало да са организации по оползотворяване; как ще се определя и самата продуктова такса - на артикул или на килограм; какви ще са целите на ниво държава за повторна употреба и за рециклирането.
Един от големите въпроси за бранша е ще бъдат ли облагани дрехите втора употреба с продуктови такси, като според бизнеса това би било крачка назад и ще противоречи с европейските идеи повторната употреба на дрехите да се поощрява.
За потребителите въпросите са по линия на контейнерите. „В проектонаредбата се предвижда 1 контейнер на 10 хил. жители,
но ние от асоциацията смятаме, че няма да са достатъчни и може би трябва да са по 1 на 5 хил. жители“, казва казва Сирма Желева, изпълнителен директор на Българска асоциация кръгов текстил (БАКТ) и част от екипа на TexCycle.
Сега в България
Асоциацията обединява около 50 извършващи реална дейност компании. Техни членове и сега обслужват доброволната система, като надеждата на бизнеса е активните компании с опит и активи да останат в системата, а тя да се надгради постепенно.
Кръговият модел за текстила действа около 25 години в страната. По думите на Севдалин Спасов, основател и изпълнителен директор на „М холдинг“и веригата за дрехи втора употреба „Мания“и председател на БАКТ, компаниите членове са отговорни за вноса и третирането на повече от 30 хил. тона текстилни отпадъци годишно, като близо 70% от тях са пригодни за повторна употреба.
Секторът явно е повече от атрактивен, след като фондът Silverline и група инвеститори влагат над 7 млн. евро в бизнеса на Спасов, включващ 45 магазина в България и Гърция, 2400 контейнера за събиране на дрехи в САЩ, 34 млн. евро съвкупен оборот за 2022 г.
Процесът по разделното събиране на текстила започва през 2019 г. Първоначално с 20 контейнера, като през последните 4 години Българска асоциация кръгов текстил е реализирала проекти в 20 български общини. Към момента броят на контейнерите за ненужен текстил, който се събира от домакинствата, е 350, като половината от тях са в София.
Основната част от тях сега са с бранда TexCycle. Проектът стартира през 2018 г. и е на варненската фирма „Евротекс“, специализирана във вноса, сортирането и търговията на едро с дрехи втора употреба. Фирмата има складове за продажба на едро в България, Гърция, Румъния и дори Чили и търгува с годните за втора употреба дрехи. Нейните контейнери в страната са около 300 на брой от общото количество. Останалите са с бранда Texaid, на „Тексайд България“, дъщерна на едноименната швейцарска компания, която събира текстил за повторна употреба в Швейцария и Германия, а отскоро и в България.
В какво се превръщат полите
Равносметката до момента за тези няколко години на Сирма Желева показва силен интерес от страна на гражданите към възможността да изхвърлят старите си дрехи разделно.
В контейнерите се събира всякакъв вид текстил. Условието е да е изпран и в опаковка. Събраното количество от контейнерите на TexCycle попада в сортировъчния център на компанията във Варна.
Сортировъчният център реално работи основно със суровина, събрана в Западна Европа, подобно и на останалите компании в сектора. Около 60 - 70% от суровината от чужбина е годна за употреба, като тя попада в магазините за втора употреба. Благодарение на работата в чужбина и по-качествената суровина от там компанията успява да финансира събирането в страната през контейнерите, като чака промяната на регламентите и дейността да бъде подпомогната. При суровината, събрана в България, около 50% от текстилните продукти могат да се използват повторно.
Негодните за повторна употреба дрехи отиват за рециклиране, като се сортират по материал и цвят. Един от вариантите е тъканите да отидат за производството на памучни парцали, които се използват в други индустрии, като това е и икономически найефективният процес.
Друг вариант е получаването на рециклирани влакна. В съоръжението на компанията във Варна има линия за механично рециклиране на текстил, инсталирана през септември 2023 г., на която все още се правят тестове. Линията премахва ципове и копчета. Следва развлакняване до рециклирани влакна, които в зависимост от състава се използват за различни продукти от нетъкан текстил, например за изолации в мебелната или автомобилната индустрия.
Магията от нишка в нишка
Последното именно е и сериозният проблем с текстила, тъй като механичният процес няма как да раздели различните материи, например полиестера от памука.
„Рециклирането все още е прохождащо. Дрехите не са произведени, за да са рециклирани, като много често са от смесени материи, което затруднява рециклирането“, казва Желева. Повечето инсталации в света от този тип са пилотни, като компанията прави проби с памук с фирми в Турция, Италия или Испания със силни традиции в производството на текстил и преденето.
В опит да се намери решение на този сериозен казус през 2022 г. беше приета Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия. Тя се фокусира именно върху производството. Амбициозните цели предвиждат до 2030 г. текстилните продукти, пускани на пазара на ЕС, „да бъдат дълготрайни и рециклируеми, в голяма степен изработени от рециклирани влакна, да не съдържат опасни вещества и да са произведени при зачитане на социалните права и околната среда“.
Или бързата мода вече не е на мода. Поне на хартия. Но все още не и в мола.