Позитивно за демографията: не Унгария, а Пловдив е добрият пример
Разговор с Георги Бърдаров за ражданията, смъртта и как градовете и образованието са ключът към завръщането на българите
Да говориш за демография в България е като да говориш за въже в къщата на обесения. Каквото и да кажеш или напишеш по темата, каквито и мисли да имаш, те неизбежно се завъртат около основния, непреодолим факт - българското население се смалява устойчиво и най-вероятно ще достигне малко над пет милиона към средата на този век.
Това, настояват всички медии, е катастрофа, кошмар, апокалипсис. Георги Бърдаров не мисли точно така. „Има позитивни неща в демографията на България“, казва той с авторитета на човек, който от десетилетия се занимава с изследвания по темата. Бърдаров доби известност като автор на няколко романа, посветени на конфликти - „Аз още броя дните“и „Absolvo Te“, но в ежедневието си е географ и демограф, зам.-декан на Геологогеографския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Миналата седмица негов нов доклад, посветен на демографската ситуация, предизвика нова вълна катастрофични заглавия. „Винаги се изваждат само негативните неща от това, което съм казал“, казва той, като посочва, че се определя като „демограф оптимист“. „В този доклад поголямата част беше позитивна, една значителна част бяха решения.“Затова „Капитал“седна с Бърдаров за един нетипичен разговор по темата за населението, а именно позитивен такъв.
Раждаме нормално, остаряваме бързо
Такъв разговор неизбежно трябва да започне с преглед на един важен въпрос: задължително ли е лошо, че ставаме по-малко? Тук има парадокс - хората не обичат задръстванията, опашките, съседите си, живеят в къщи, движат се с коли и по всякакъв друг начин се опитват да минимализират досега си с повечето други хора. Но въпреки това самата идея, че количеството други около тях се смалява, ги кара да се чувстват некомфортно. Това е дълбоко психологически ефект от усещането, че твоята група, тази, с която се идентифицираш, се смалява. То впрочем седи и в основата на огромния проблем, който България и Западът имат с миграцията - ако усещаш, че твоята група се смалява, неизбежно виждаш всяка нова група като заплаха.
Тук вървят няколко успоредни процеса, върху които ние нямаме възможност да влияем, казва Бърдаров. От една страна, устойчиво ниските репродуктивни нагласи и все по-ниската раждаемост. „Тя ще бъде скоро такава в целия свят. Това се говори от доста време, дори с присмех биваше посрещано. Съвсем наскоро Илън Мъск излезе с ново бомбастично заглавие, че най голямата заплаха пред човечеството на ХХ век е глобалното намаляване на раждаемостта“, казва Бърдаров.
Тук България е устойчиво в тренда: страната не страда от прекалено ниска раждаемост, като се намира в средата на европейската класация и е над средното. Противно на това, което вероятно сте си помислили, причината не е в малцинствата. Да, Сливен, където ромското население е високо като процент, излиза в топ 3 на европейските региони, в който раждаемостта е много над нужното за възпроизвеждане - средно 3.08 деца на жена в детеродна възраст. Но всички региони на страната, без Смолян, Перник, Кюстендил и Благоевград, са над средното ниво в ЕС.
С други думи, сериозен проблем с раждаемостта в България няма - страната е част от естест
вен процес, който се случва в цялата развита част на човечеството. „Аз смятам, че в момента част от ниските репродуктивни нагласи е заради свръхотговорното родителство на младите хора, точно обратно на обвиненията, че са безотговорни. Напротив, те са свръхотговорни в този динамичен свят, в който жените искат нормален шанс и старт на децата си. Тези млади хора са подложени на невъобразим стрес“, казва Бърдаров.
Вторият процес също е глобален, но също не е твърде голяма причина за безпокойство. Това е ускореното застаряване на обществата, което е безпрецедентно в човешката история и от което ние също сме част, казва Бърдаров. То има много просто обяснение - хората живеят много по-дълго. „Средната продължителност на живота началото на ХХ век в Европа е 40 години, тоест на 35-40 години човек е бил старец. Сега това е млад човек, а средната продължителност е 80 години и тя ще продължи да нараства - ще стане 85 в Европа, 90-95, дори 100 в обозримо бъдеще.“Не може, казва географът, да искаме да живеем все по-дълго и здравословно, но и да не застаряваме.
И умираме рано
Ако има много притеснителен процес, за който Бърдаров иска да бие камбаната и го прави при всеки възможен случай, това е смъртността. В България дори преди ковид, казва той, тя беше сред най-високите в света. Но след пандемията България според него е стигнала, поне за кратко, първото място в световната класация по обща смъртност 21.7 промила за 2021 г., 18.4 през 2023 г. при 11.5% средно за ЕС.
За да добиете впечатление за истинския кошмар на тази статистика - в Северозападния регион например този промил е над 31. Демографът нарича факта, че сме едновременно с най-застаряващо население и с най-ниска средна продължителност на живота, „вертикален демографски парадокс“.
„Имаме много нездравословен начин на живот. От една страна, той е свързан с това, че в части от България хората живеят в относителна бедност на фона на Европа и това не им позволява да правят превенция на лечими заболявания. Хранят се с некачествена храна, евтина храна. Но същите проблеми по мои наблюдения имат и хората в големите градове, които имат финансови възможности, дори младите хора“, констатира той.
Бърдаров цитира статистика, според която умират преобладаващо мъже на възраст 40 - 50 години от лечими заболявания, които с превенция могат да бъдат предотвратени. „Това означава ниска здравна култура, безотговорност към собственото здраве и безотговорност към обществото.“Състоянието на здравната система, обяснява той, е много важен аспект от това.
Какво работи
Не, не е Унгария и нейното прословуто раздаване на пари на семейства. Има склонност в анализаторите и журналистите, когато търсят решение на дългосрочни проблеми, какъвто е този с населението, да приписват бързи рецепти. Бърдаров потвърждава нещо, което се вижда от всички сериозни изследвания - няма една държавна политика, която категорично да може да реши подобен комплексен въпрос. „На 1000% мога да кажа - няма една мярка, която да може да промени ситуацията.“Въпреки унгарските мерки например, казва той, в момента раждаемостта там е под средната за България.
Държавата като цяло има малко лостове, истинските лостове са в местната власт. Това е бавен процес, в който има едно безспорно правило: променим ли средата, променяме и демографията. Ако искате примери за това, има ги навсякъде по света, но дори и в България. Пловдив и Бургас, които обърнаха съдбата си и вече привличат население, вместо да губят например. Бърдаров казва, че от години работи в Бургас, където консултира за промени в образованието и други идеи, способни да привлекат хора към града. Същото прави и на други места, като дори малкото село Чавдар, станало известно като най-богатото село в България, доказва, че може да привлича млади хора, ако средата го позволява.
„Иновативно образование, което да е адекватно на съвременния свят. Градска среда, която да е комфортна и удобна за младите хора. Доходи. И сигурност“, изброява експертът. Промяната в образованието е първата стъпка за излизане от тази криза, категоричен е той. „Това е една от най-консервативните системи в целия свят, а промяната вече я бута. Имаме нужда от спешна реформа там.“
И като стана дума за позитивни промени, ето още няколко добри новини, които е важно да се отбележат. Първо, статистиката вече отбелязва малки победи - повишен коефициент на детност, който ни поставя на трето място в Европа, положителен механичен прираст за миналата година. Продължителна работа в една и съща посока ще донесе резултат, категоричен е Бърдаров и дава за пример любимата си Ирландия: страна, която в средата на миналия век претърпява демографски колапс и след това започва да връща и вдига население с ударни темпове. Последните проучвания на градската среда в Европа показват, че все повече източноевропейски градове вървят по същия път. Това е обратим процес, подчертава Бърдаров многократно.
„Аз имам вътрешното усещане, че след 5 до 10 години България ще бъде изключително привлекателно място за живот и ще привлича както хора с български корени, така и такива без“, казва Бърдаров. Не може да го докаже с числа. Но знае какво трябва. „Трябва да работим за това.“
Целия разговор с Георги Бърдаров слушайте в подкаста „Гласът на Капитал“
Аз си мечтаех да израсна в свят без граници. Но си мисля, че колкото по-космополитни ставаме, толкова повече ще имаме нужда от своите корени.