Как Швеция е стратегически важна за НАТО
Освен почти пълния контрол над Балтийско море доскоро неутралната скандинавска страна ще даде на европейската отбрана развитата си военна индустрия и нови бойни способности, особено във въздуха
ССъвсем скоро, найвероятно до няколко седмици, НАТО ще нарасне с още един пълноправен член. Става дума за доскоро неутралната Швеция, която повече от 200 години не е участвала в какъвто и да е военен съюз. С приемането й трансатлантическият алианс допълнително ще укрепи своя североизточен фланг срещу евентуален хипотетичен сблъсък с Русия.
Алиансът също така ще получи почти пълен контрол върху акваторията на Балтийско море, което на практика ще се превърне в „натовско езеро“. Така военноморските сили на Путин не биха могли да използват ефективно своите пристанища в района на Санкт Петербург и отделения от руската територия стратегически ексклав Калининград, който се намира на балтийското крайбрежие между територията на Полша и Литва. Неслучайно стратегическият шведски остров Готланд неформално често бива определян като „най-големия и непотопяем самолетоносач“в Балтийско море.
На 23 януари, след около 20 месеца тежки задкулисни преговори, Швеция преодоля може би най-голямата пречка пред евроатлантическата си интеграция, когато турският парламент найнакрая ратифицира протокола за присъединяването й. Скандинавската страна и съседна Финландия едновременно депозираха кандидатури за пълноправно членство в НАТО още през май 2022 г., по-малко от три месеца след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.
Въпреки първоначалните надежди за бързо и безболезнено интегриране в алианса обаче те изненадващо се сблъскаха с политическа съпротива от страна на Турция. Анкара неформално ги обвиняваше, че са се превърнали в убежище за кюрдски сепаратисти и най-вече за ултралявото революционно движение ПКК, което официално е определено за терористична организация в ЕС и САЩ. Истинската цел на президента Ердоган по-скоро беше да изтъргува разширяването на НАТО срещу стратегически отстъпки в своя полза от страна на Запада.
Защо падна турското вето
През април миналата година, след серия задкулисни договорки и отстъпки, Турция все пак даде „зелена светлина“за Финландия, като така „затвори опциите“на Русия за изненадваща инвазия в Северна Европа, без да рискува активиране на прословутия чл. 5 на НАТО, гарантиращ взаимна защита на всички съюзници. Интригите около Швеция обаче продължиха. Сега Анкара най-накрая склони да вдигне ветото си пред официален Стокхолм, най-вероятно след безшумна дипломация от страна на САЩ и размразяването на проекта за продажба на 40 най-нови американски бойни самолета F-16 Block 70 (същите, каквито е поръчала и България) за нуждите на турските ВВС, както и модернизация на 79 съществуващи изтребителя до аналогичния стандарт F-16V.
Така че в момента последната, по-скоро формална, пречка пред натовската интеграция на Швеция се оказва... Унгария, въпреки че още през през 2022 г. премиерът Виктор Орбан се зарече, че страната му няма да е последната, която ще ратифицира протокола за присъединяване. Въпреки това неформално проруското правителство в Будапеща, по подобие на Ердоган, сега се опитва да изтъргува политически отстъпки в замяна на неговата подкрепа.
За разлика от Турция обаче Унгария няма нужната геостратегическа и военна тежест, така че да изнудва достатъчно ефективно ЕС и САЩ. Затова и когато преди седмица Орбан изненадващо отправи към Швеция покана за среща, на която да бъдат договорени условията за присъединяване, първоначалният отговор от Стокхолм беше, че няма как тепърва да се преговаря по допълнителни искания. След това през седмицата унгарският премиер направи изненадващ обра
тен завой, като обяви, че в крайна сметка подкрепя приемането на Швеция в НАТО и препоръчва на депутатите си да ратифицират протокола за това.
Очакването е нормативният акт бъде гласуван, след като унгарските депутати се върнат от ваканция на 26 февруари. Народни представители от опозиционните политически сили се опитаха да инициират по-ранно свикване на извънредна сесия на унгарския парламент, но председателят му Ласло Ковер обяви миналия четвъртък, че не вижда причини за спешно провеждане на вот. В крайна сметка беше договорено, че този четвъртък премиерът Орбан все пак ще се види неофициално с шведския си колега Улф Кристершон паралелно на лидерската среща на ЕС в Брюксел.
„Съгласен съм с вас, че поинтензивен диалог между нашите страни би бил от полза“, учтиво отговаря Кристершон в писмо до унгарския министърпредседател. Седмица по-рано обаче шведският премиер обяви пред местна телевизия, че няма да има „никакви искания, свързани с членството в НАТО - това не е на масата“. Очакванията са, че Унгария поне ще се опита да изтъргува по-изгодни условия в сферата на военнотехническото сътрудничество, тъй като бойната авиация на страната е един от малкото оператори на изтребителите JAS 39 Gripen на шведския отбранителен гигант Saab.
Бъдещият „оръжейник“на алианса
Всъщност освен със своето критично стратегическо разположение Швеция ще е изключително полезна за НАТО именно заради силно развитата си и модерна военна индустрия, особено с възможностите си в сферата на военновъздушните сили. Една от най-големите в Европа, отбранителната
индустрия на Швеция през 2022 г. е генерирала печалба в размер на около 3 млрд. долара, 2 млрд. от които са от експорт. Водещите военни корпорации в страната произвеждат едни от най-сложните и авангардни бойни системи, като например изтребителите JAS 39 Gripen на Saab, бронираните бойни машини и CV90 на BAE Systems Hägglunds AB, самоходните артилерийски системи Archer и умните преносими противотанкови ракети NLAW. Швеция също така е една от малкото страни, които самостоятелно могат да произвеждат модерни подводници и особено такива, пригодени за плитки водни басейни като Балтийско море.
В местния военнопромишлен комплекс (ВПК) са заети приблизително 28 хил. души. Числото вероятно тепърва ще расте, тъй като за 2024 г. правителството обяви значително увеличение на своя военен бюджет, който сега е почти двоен на този от 2020 г. Лавинообразно нарастващото търсене на отбранителна продукция и възникналият дефицит на оръжейния пазар, докато европейските страни шоково се опитват да доставят военни помощи на Украйна след руската агресия, най-вероятно също ще стимулират растежа на местната отбранителна индустрия през следващите години.
Модерният шведски ВПК, пригоден за условията на военен неутралитет и разполагащ с голям индустриален капацитет, ще подпомогне европейската отбрана особено силно в сферата на бойната авиация. Скандинавската страна не само е един от малкото независими производители на модерни изтребители, но и сама по себе си е един от най-големите оператори на бойни самолети в Европа. В момента шведските ВВС разполагат с над 100 броя бойни самолети Gripen, които, както техните предшественици, са специално пригодени за суровите северни условия и най-вече за водене на война с висока интензивност срещу Русия. Характерното за този тип изтребители е, че са евтини и лесни за обслужване, имат опростена логистика и могат да излитат от импровизирани писти, в случай че авиобазите бъдат извадени от строя в началото на хипотетична голяма война.
Gripen вероятно ще възкръснат
Влизането на Швеция в НАТО вероятно ще позволи на страната по-лесно и по-ефективно да започне да продава изтребители на съюзници. Симптоматично е, че Saab не е финализирала успешно нито една сделка за експорт на своите бойни самолети от 2014 г., когато успява да си подсигури голям контракт за продажба на най-новите модели Gripen E/F за Бразилия. Причината за това беше, че където и да отидеше и дори да успееше да се пребори за челното място във военните търгове, шведската военна корпорация челно се сблъскваше с геополитическия интерес на САЩ и защитавания от тях отбранителен мастодонт Lockheed Martin, произвеждащ F-16 (такива бяха например казусите в Словакия и България).
В момента обаче този дългогодишен проблем за Saab може да се превърне и в преимущество. За разлика от Lockheed Martin, в момента корпорацията разполага с голям свободен капацитет за бързо производство на нови самолети. По този начин например Швеция най-вероятно ще предложи изтребители на Украйна веднага след влизането си в НАТО - слухове за това циркулират от месеци и този път САЩ може и да не са спирачка. Знае се също така, че Saab разполага с поне 14 броя завършени фюзелажа на бойни самолети от по-старата модификация Gripen C/D, които могат да бъдат окончателно асемблирани за по-малко от година - нещо, което всъщност вече може и да се е случило в очакване на турската и унгарската ратификация. Именно въпросните „полузавършени“изтребители бяха в основата на безпрецедентната оферта на Швеция към българските ВВС, която предвиждаше доставка на 10 бойни самолета за максимум две години заедно с обучението на пилотите и механиците.
За НАТО е ключово също така, че Швеция разполага със супермодерна флота от подводници, както и технология и капацитет за производство на още. Въоръжените сили оперират три плавателни съда клас Gotland и едни по-стар модел, който трябва да бъде пенсиониран през 2027 или 2028 г. По същото време шведският флот трябва да получи още две модерни подводници, което ще му позволи ефективно да следи и контролира корабоплаването в региона. Тук е важно да се отбележи, че Балтийско море е твърде плитко, така че тук не могат да влизат всички американски подводници, както и повечето от руските. Така че именно Швеция вероятно ще запълни празнината от стратегически бойни способности на НАТО в този воден басейн.
Последната пречка пред Швеция вероятно ще падне в края на февруари или през март.
Алиансът ще получи почти пълен контрол върху Балтийско море .