КОЙ ОТПУСКА НАЙ-МНОГО КРЕДИТИ

че уникалният златен момент е по-скоро към края си. Ефектите на монетарното затягане определено вече се изчерпват и очакванията са към средата на годината ЕЦБ да започне да понижава лихвите, което ще започне да свива и маржовете на банките.

Данните за четвъртото тримесечие вече донякъде го индикират с първи, макар и минимален спад на нетния лихвен доход на тримесечна база.

Ключово за динамиката в сектора ще е развитието на сагата около членството на България в еврозоната. Вече БНБ доста ясно индикира, че ако се стигне до ново отлагане, тя ще продължи с покачването на задължителните минимални резерви, след като през 2023 г. ги вдигна от 10 на 12%. Така изтеглената ликвидност, в комбинация с анонсираните намерения за мерки, насочени към кредитополучателите, може да охлади ипотечния бум. Обратно, при влизане от 2025 г. ще има понижаване до нивото на МЗР в еврозоната (1%), което би освободило ресурс.

А другият важен сигнал от регулатора е, че вероятно съществена част от рекордната печалба няма да може да бъде разпределена като дивидент. В своя скорошна публикация гуверньорът Димитър Радев обрисува рисковете след еднократните печалби да последва натиск върху резултатите и подчерта, че „еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г.“. Банка ДСК Обединена българска банка УниКредит Булбанк Юробанк България Българо-американска кредитна банка Алианц банк България Първа инвестиционна банка Централна кооперативна банка Интернешънъл асет банк Търговска банка Д Юробанк България Ти Би Ай банк Банка ДСК Централна кооперативна банка Алианц банк България Обединена българска банка ПроКредит Банк (България) Българо-американска кредитна банка Общинска банка Търговска банка Д

Обединена българска банка Инвестбанк ИНГ Банк (клон) Първа инвестиционна банка Юробанк България Алианц банк България ПроКредит Банк (България) Банка ДСК Ситибанк Европа (клон) Търговска банка Д