Афронавти, бордеи и малко Мао: фотографията на Кристина де Мидел
→Кристина Изложбата „По ръба на реалността“на президентката на агенция „Магнум“в София продължава до 17 март
ИИз коридорите на Двореца Кристина де Мидел се движи повече като любопитен посетител, отколкото като автор на най-новата изложба там: „По ръба на реалността“събира пет нейни фотографски серии, представителни за интензивните последни десет години от кариерата ѝ.
Мидел е родена през 1975 г. в Аликанте, Испания. Пътят ѝ всъщност започва от рисуването. Тя завършва изящни изкуства във Валенсия през 2000 г., но постепенно се преориентира към аналоговата фотография. „Мисля, че просто се харесвах повече като човек, когато снимах, отколкото, когато рисувах. Беше начин да опозная нов тип хора и среди, да не оставам изолирана само сред себеподобните си“, казва Кристина де Мидел, докато довършва последните приготовления по изложбата в София.
На следващата година започва да работи като фотожурналист и за близо десетилетие тя е изцяло потопена в отразяването на събития. Отделни проекти на свободна практика, обикновено в полето на човешките права, все повече я навеждат на мисълта, че е необходим алтернативен път в професията.
„Когато започвах, дигиталните формати тепърва навлизаха, продажбите на вестници вървяха надолу в следващите години. На фона на разрастващата се криза изгубих доверието си в медиите.“Казва, че преминаването от журналистиката към художествената фотография е била естествена промяна, но има някои фактори в по-голям план, които са я тласнали към тази стъпка. „В този период се разделих и с идеализма си, че фотографията може да спаси света. Бях свидетел на твърде много ситуации, в които тя манипулира хората. Разбрах, че първо трябва да променим фотографията, за да може да променим света.“
Чувства ли, че медиите са в режим на свободно падане? „Мисля, че те са в една необходима и естествена криза, защото всеки аспект от обществото изживява някаква форма на криза в момента.“Вижда световния разказ като все още доминиран изключително от западната гледна точка, тази на белия мъж. „А това води до злоупотреба с властта. Мисля, че е добър момент да започнем отначало, да чуем какво имат да кажат и други хора - повече ми е интересно да разбера какво някой в Колумбия знае за Ирак, отколкото американец, французин или испанец. Читателите искат това разнообразие на мненията, те все повече осъзнават, че няма една истина.“
От 2019 г. тя е на президентската позиция в „Магнум“, най-престижната фотографска агенция в света. „Това означава, че пиша много имейли и следя изкъсо какво се случва в различните департаменти на агенцията, както и степента на риск за фотографите в определени точки от света.“
В София посетителите могат да видят първия значим проект на Мидел - „Афронавти“(The Afronauts), серия от 2012, която се заиграва с космическите амбиции на замбийския активист Едуард Макука Нколосо през 60-те години на миналия век, който след няколко години като политически затворник решава да разработи совалка по времето, когато САЩ и Съветският съюз са в космическа надпревара.
Мидел „възстановява“тази част от историята, създава всички снимки в родния си град, без да е стъпвала в Замбия. „Все пак и „Междузвездни войни“не е сниман в Космоса. А и какво е реално или не, понякога е само въпрос на конструкция. Бих определила серията като упражнение по фантазия. По някакъв начин работя и по собствените си предубеждения - все пак никой не би се учудил, ако случайно разбере, че Дания някога е разработвала космическа програма.“
В изложбата са включени още „Това направи омразата“(This Is What Hatred Did), също серия с африканско влияние, в сивата зона между фикцията и реалността, но в посока на Лагос, Нигерия, „Парти“(Party) - поглед към съвременен Китай, с откъси от „Цитатите на председателя Мао Цзедун“, втората най-отпечатвана книга в историята на света, „Ян Майен“(Jan Mayen) - вдъхновена от архивите на арктическата експедиция от 1911 г., в която е открит едноименният ос
тров на изток от Гренландия.
Вероятно погледите ще са задържат най-дълго на „Джентълменски клуб“(Gentlemen's Club) - серията е снимана в продължение на седем години, в които Мидел обикаля различни страни, в които снима и интервюира над сто мъже, които споделят отношението си към платения секс и защо използват подобни услуги - от Кабул през Мумбай и Банкок, до Хавана и Рио де Жанейро. Някои мъже искат да превъзмогнат несигурността си с жените, други да забравят за скорошна раздяла, а за някои това е просто нормална част от ежедневието.
„Снимките в Кабул бяха най-трудни, тъй като там да плащаш за секс е престъпление, съответно някой да говори с мен по тази тема представляваше известна опасност за хората, понякога можех да снимам и само от определена дистанция.“Описва „Джентълменски клуб“като завръщане към документалната фотография. „Всички истории са истински, но държа винаги да има и доза хумор. Една от стоте в серията не е по истински случай и мисля, че доста си личи.
От серията „Афронавти“
Човекът на снимката обикновено работи като двойник на Ричард Гиър.“
През март Кристина де Мидел ще се отправи към Япония просто защото винаги е искала да снима там. Живее заедно със съпруга си в Салвадор де Бая, Бразилия, но въпреки че голяма част от работата ѝ протича извън страната, тя казва, че няма нужда от екзотика, за да намери нещо интересно за снимане.
До известна степен всяка поредица преобръща определена изначална асоциация, която може да има зрителят. „Не се събуждам с мисълта, че днес ще преобърна някаква история или стереотип, но съм силно критична към начина, по който се обяснява нашият свят. Войните са много добър пример за това: някъде пада бомба, но не знаем какво е станало на мястото преди или след това. Следим събитията, но не и хората.“Изложбата „По ръба на реалността“на Кристина де Мидел е организирана от „Фотофабрика“и продължава до 17 март в Национална галерия - Двореца. Повече на fotofabrika.org и lademiddel.com.
„Това направи омразата“