„Клети създания“

Сюрреалистично и с хумор за раждането на свободната жена

Pколумнист, „Капитал“

Poor Things е без конкуренция възрастният филм на сезона - оригинален и провокативен, с актуални идеи, кинематографично богат. След триумфа на фестивала във Венеция (и на българския Cinelibri) беше разпознат с 11 номинации за „Оскар“, включително за разчупващото представи и граници на смелата голота централно изпълнение на Ема Стоун.

Тя е Белла, жена с мозък на дете, опознаваща света от нулата. В готическата среда на викториански Лондон и по правилата на романтичната мелодрама е задействан митът за Франкенщайн на Мери Шели. Основа е романът (1992 г.) на шотландския писател и художник Аласдеър Грей, сценарият е на Тони Макнамара („Фаворитката“).

Белла е експеримент на налудничавия хирург Богуин Бакстър (Уилям Дефо с лице от лошо съшити парчета), тя го нарича съкратено „Бог“. Играта на думи е от Godwin, името на бащата на Мери Шели. Заглавието се отнася за мъжете около Белла. Те опитват да контролират осъзнаването й. След забраняващия франкенщайнов „татко“идват срамежлив годеник (Рами Юсеф) и аморален използвач (Марк Ръфало). За първия тя е платонически идеал, за втория - секс играчка. Но с него Белла познава света (Лисабон, Александрия, Париж) и себе си.

Лантимос е абсурдист със сюрреалистично въображение, тук е в стихията си. Изкривява оптически пространството, играе с цветовете, фантастични детайли (кучета с пера и генерали с мозък от козел) оживяват пътя на познанието на Белла. Тя открива удоволствията на тялото, но и тези на просветения ум. Минава през болката и състраданието (спирката в Александрия), жестокостта и експлоатацията (бордея в Париж). Сътворява се сама като свободна жена, а не „територия“за завоюване. Естетиката на Лантимос е адекватна на богатството на идеи. Стъписващата прямота на Белла става и стил на филма. Още от същото: „Убийството на свещения елен“