Къде са всичките тези пари?

гите за доставки на отбрана, също да влезе в релси. Паричният пул е насочен към помалки и фирми със средна капитализация, които да използват тежестта на блока, за да разширят линиите си за оръжейни доставки, но не е ясно как това ще се случи на практика.

Има и план да се разбере как цивилните производствени линии могат бързо да бъдат превключени за военна продукция, за да се изградят фабриките, необходими за поддържане на известното като „вечно топло“военно производство в режим на готовност, дори ако търсенето спадне.

В блока има още един играч - НАТО

ЕК не е единствената наднационална институция, която предлага план за отбранителна промишленост. На срещата на върха на алианса във Вилнюс миналото лято лидерите се споразумяха за План за действие за увеличаване на съвместните доставки и производствения капацитет.

„Ако тази нова стратегия се разглежда като допълваща, това е едно нещо, но ако се разглежда като противоречива с тази на НАТО, това може да е малко политически проблем“, каза Робърт Пшцел, бивш служител на НАТО и старши сътрудник в Полския център за източни изследвания.

Украйна е третирана като квазичлен на ЕС

Една от ключовите точки на стратегията е, че Украйна ще бъде третирана почти като член на блока, като ще може да участва в съвместни обществени поръчки на ЕС, при условие че украинските компании отговарят на условията за финансиране по EDIP.

„Украйна ще може да се възползва от подкрепата на тази стратегия за тяхната отбранителна индустрия и да увеличи производствения си капацитет като всяка европейска компания“, каза Бретон, добавяйки, че целта е да се подготви интеграцията на украинския отбранителен производствен апарат с този на Европа.

Киев изрази задоволство от плана. „Ние приветстваме факта, че бъдещата система за сигурност на обединена Европа се изгражда днес, като взима предвид бъдещия процес на присъединяване на Украйна към ЕС“, заяви украинското министерство на отбраната. в коментар за германската ARD Делът на плащанията в брой намалява от години, защото все повече хора плащат с карта. В скандинавските страни и Нидерландия доминират плащанията по електронен път. Въпреки това в края на миналата година отпечатаните банкноти са достигнали стойност 1570 млрд. евро. Кому са нужни толкова много пари?

Проучване на Бундесбанк показва, че само около една десета от парите в брой в Германия се използват за реални разплащания. Останалата част потъва в трезори - от тях 30% в самата Германия, 20% - в други европейски държави, а 40% - в останалия свят.

В годините след финансовата криза от 2008-2009 г. нямаше почти никакви лихви по спестяванията. А от 2014 г. на търговските банки, които държаха пари в Бундесбанк, дори им се налагаше да плащат наказателни лихви за суми над определена граница.

По данни на Европейската централна банка резултатът от това е бил, че банките

В страни с висока корупция кешът си остава предпочитан.

са се напълнили с банкноти. По-евтино им е било да ги пренасят със собствен персонал и да ги застраховат, отколкото да ги влагат в централната банка. И въпреки че с края на отрицателните лихвени проценти нарастването на банкнотите в обращение на практика спря, равнището на парите в брой остава високо.

В страни с високо ниво на корупция, лоша администрация и скъпи или ненадеждни банкови системи парите в брой си остават предпочитаното средство за разплащане.

По време на дълговата криза в Гърция през 2015 г. парите станаха дефицитни, а банкоматите изплащаха ограничени суми. В резултат туристите носеха със себе си цели пачки с евро. Тогава Бундесбанк регистрира драстично нарастване на търсенето на банкноти от 50 евро и пусна в обращение 22 млн. купюра допълнително.

Официалните проучвания премълчават един очевиден пазар за пари в брой - криминалната икономика. Наркодилърите и изнудвачите не работят с банкови сметки, а събират големи суми в брой, които трябва да бъдат изпрани. В Европа става все потрудно да се внасят пари по сметки - при суми над 10 000 евро се задават неудобни въпроси.

Относително големи количества пари в брой се транспортират до държави, където няма стриктен контрол. Турция и някои балкански държави например се смятат за лесно достъпни в този смисъл. На летището в Мюнхен в началото на февруари бе заловен пътник, пътуващ за Истанбул, опитал се да пренесе 1.4 млн. евро в куфара си.