Как се превъртат 3 млрд. лв. за руската тръба в България през арабско дружество
→
Русия Владимир Путин в Саудитска Арабия. Тогава именно е постигнато принципно съгласие за прехвърляне на контрола върху проекта за газопровод през България от консорциума Arkad към руската страна, представлявана от ТМК.
Като последващо действие от тези преговори на 18 ноември 2019 г. е подписано обвързващо споразумение за управление. Като компенсация за това Русия изплаща първо 50 млн. долара, а след това още 35 млн. долара на саудитците.
Смяната на контрола върху Arkad и поемането на всички дейности по проекта, включително финансирането, се потвърдиха през втората половина на 2020 г. от публикувани в Търговския регистър документи.
От изтеклата кореспонденция на Зобнин става ясно и как са били одобрени от Булгартрансгаз“руските и беларуските подизпълнители по проекта с цел намаляване на рисковете от оспорване на схемата за изпълнение. Причината е, че в документите за търга Arkad не е декларирал подизпълнители и следователно е необходимо одобрението на всеки от участващите и планираните да се привлекат такива, в противен случай съществува висок риск от признаване на схемата за изпълнение на проекта за незаконна.
Газпромбанк финансира изграждането на „Турски поток“през България.
Това става през кипърски офшорки и специалното дружество „Поларсон“.
Според документите от пощата на Евгений Зобнин реалните разходи за газовото трасе са много по високи и доближават 4 млрд. лева.
За Русия преди всичко
Откакто „Турски поток“работи в България (началото на 2021 г.), той носи преки ползи само за Русия - осигурява коридор на руския газ към Сърбия и Унгария, като заобикаля Украйна, и поставя в известна зависимост българската енергетика. От финансова гледна точка транзитните такси, които „Газпром“плаща, едва ще покрият инвестиционните разходи в следващите 15 години.
Като премиер Бойко Борисов защитаваше газопровода с мотива, че с него България ще запази позициите си на газоразпределителен център, но истината е, че страната не може да преразпределя руския газ и няма как да ползва тръбата за пренос на алтернативен газ.
За българските потребители пък продължението на „Турски поток“няма никакво значение - той няма разклонение към националната мрежа, а и да имаше, „Газпром“не дава транзитният газ да се ползва за други цели. Важното във всяка история е не само нейният край. Хубав или лош, той зависи от стъпките, които водят към него - какво, как, кои са основните лица, кой дава парите и какви са последствията. „Турски поток“е истинска история за завладяването на българската енергетика. Резултатът от нея е ясен - Украйна е газово заобиколена и в края на тази година през границите напълно ще спре да се пренася руски газ, оставайки тръбата през България основното и най-голямо трасе за доставки до Европа.
От дистанцията на времето се вижда, че планът за заобикалянето на украинската газопреносна мрежа предначертава руската инвазия в Украйна, но въпросът с основните действащи лица и финансирането досега бяха спорни. Голям част от детайлите за това как се е случило всичко обаче вече са налице благодарение на разкодирани документи от българската онлайн общност от експерти по киберсигурност и борба с дезинформацията „Елфите“. Те са от кореспонденцията на Евгений Зобнин - помощник на руския политик Александър Бабаков.
На практика проектът би бил невъзможен без съдействието на българската държава, която го представя като продължение на „Балкански поток“, а не като основен геостратегически елемент на руската външна политика. А финансирането в крайна сметка е осигурено от Газпромбанк през кипърски офшорки.
Всичко започва с обладаването на саудитския консорциум „Аркад“от руснаците, след като първият е класиран на първо място с офертна цена 2.1 млрд. лв., а свързаното с „Газпром“обединение „Газово развитие и разширение в България“остава второ с 3.13 млрд. лв. В руския консорциум 50% дял има люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“, през която именно е
Общи преки разходи по проекта (преди)
Плащания към арабската страна за прехвърляне на контрола върху проекта Текущи преки разходи по проекта, с изключение на покриването на нови рискове
Преките разходи по проекта не са се променили значително
и руската връзка - нейни собственици са две дъщерни фирми на „Тръбна металургична компания“(ТМК) - TMK Holding и TMK Steel Holding.
И именно ТМК е основен инструмент за по-нататъшното финансиране на проекта за няколко милиарда, въпреки че на практика губи търга. Компанията играе главна роля в прехвърлянето на капитали от руските финансови институции към строежа на газопровода, след като Русия използва комплексна схема през финансиращо дружество и офшорки.
В крайна сметка обаче държавната „Булгартрансгаз“трябва да изплати отпуснатите заеми.
Стъпка по стъпка
Победата на арабското обединение, изглежда, изненадва дори руснаците по време на „проформа“търга от 2019 г., тъй като те сами го индикират в лийковете. Според изтеклите документи и съдейки по проекта, газопроводът трябва да бъде пуснат в експлоатация възможно най-бързо - според Пътната карта от 2017 г. това трябва да се случи още в края на 2019 г. Руската страна има интерес действително проектът да се случи максимално бързо, като това би било много по-лесно, ако именно те са строителят, а не поканените от страна на Бойко Борисов саудитци.
Именно по тази причина е сключена сделка,
Източници на финансиране на преките разходи по проекта
Лимит на отговорността по договора за EPC (30%)
Рискове, които може да не се реализират, но могат да изискват до 100% парично покритие
в която участва и руският президент Владимир Путин по време на негово посещение в Саудитска Арабия. Според нея срещу 77 млн. евро (85 млн. долара към онзи момент) контролът върху проекта е прехвърлен от Рияд към Москва. В резултат „Аркад“започва да се управлява от руски представители и бързо сключва договори за стотици милиони с руски фирми, включително споменатата вече „Комплишънс дивелъпмънт“.
Смяната на контрола върху „Аркад“подробно е описана в разкодираните от българските елфи документи, където в една от сводките се споменава, че е „приключила сделката за прехвърляне на контрола върху проекта на (дружеството - бел. ред.) Polarson, чиито представители бяха назначени на ключови позиции в „Аркад“и получиха официални правомощия“.
Дружеството Polarson (или „Поларсон инвестмънт систем лимитед“) за първи път се появява в българското пространство именно от изтеклите документи на Зобнин, като съдейки по разчертаните схеми от
Гаранция за предварително плащане на EPC
Общи преки разходи по проекта и допълнителни рискове (без ДДС)
млн. евро са начислени допълнително към проекта.
руснаците, е и отговорник за финансите на превзетия саудитски консорциум у нас.
На българска земя Polarson е свързано със „Синтера инвестмънт систем“, което на свой ред е свързано с множество кипърски офшорни фирми като „Лорейн инвестмънтс лимитед“, което притежава дяловете му към днешна дата. Пътят на кипърските дружества и техните капитали минава през трети дружества или сметки в Газпромбанк, която в много от документите присъства като основна движеща финансова сила на проекта. Това е обичайната схема, през която се финансират газови проекти на Кремъл.
Важен факт е, че Polarson е свързано според руските регистри с местното дружество „Покровка 40“, което действа като касичка за различни фирми и е свързано пряко като собственик на руския концерн ТМК, който произвежда тръбите за газопровода в България. Любопитно е, че адресът на централата ТМК в Русия е именно на улица „Покровка“№40 в Москва.
Според разчертаната схема в имейлите на Евгений Зобнин посоката на развитие на проекта е, общо взето, следната: парите са дадени от банката на „Газпром“, разпределени в кипърски офшорки, които оттам стигат до консорциум „Аркад“и чрез тях се строи „Турски поток“. Като кредитите са дадени на „Поларсон“, а то дава на свой ред заеми на офшорките и/или директно на „Аркад“.