Превземането на „Аркад“

От публикуваните финансови отчети за 2019 г. в Търговския регистър се вижда, че 90% от разходите на „Аркад енджиниъринг енд констракшън“(296 от общо 328 млн. лв.), което е основната фирма в консорциум Arkad, са за покупката на тръбите от дружеството, което са победили в търга - руското „Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. - клон България“. От отчетите се вижда още как саудитците буквално се отдръпват и дружеството реално започва да се управлява от руския гражданин Николай Илющенко. От пълномощното се разбира, че саудитците напълно са прехвърлили дейността на компанията в ръцете на Илющенко, като са му позволили да сключва „всякакви договори“, „да има пълна власт над всякакви банкови сметки“, както и

„да договаря и сключва договори за заем или други договори, за отпускане на финансиране, както и свързаните обезпечения и други договори, в размер до 400 млн. евро“.

Финансиране по конец

В началото на проекта България плаща през „Булгартрансгаз“250 млн. лв. аванс, а останалата сума - около 2 млрд. лв. според сключения с „Аркад“договор, е покрита от руснаците срещу годишна лихва 4.1% и срок на изплащане 10 години.

Към края на 2023 г. България все още дължи над 300 млн. лв., като за предсрочното погасяването на част от сумата „Булгартрансгаз“изтегли и голям банков кредит, който е при по-добри лихви от тези, които са по договор с „Аркад“.

Един от най-големите проблеми с проекта е в липсата на финансова рентабилност за страната. На практика „Турски поток“не доставя газ до България и генерира само приходи от транзитни такси, които плаща „Газпром“. Но има и големи експлоатационни разходи 131.4 млн. лв. на година (по цени от 2019 г.), които отново трябва да бъдат плащани от българската страна.

От документите обаче ясно се вижда, че обявената цена 2.1 млрд. лв. е била нереалистична и руснаците начисляват други разходи от близо 400 млн. евро. (800 млн. лева) към проекта. Има теория, че по този начин се изплащат суми, които руснаците си търсят от активите и строежа на „Южен поток“.

От документите обаче ясно се вижда, че обявената цена от 2.1 млрд. лв. е била нереалистична и руснаците начисляват други разходи.

Междувременно, изглежда за да си подсигури транзита и по време на войната, а и за да е сигурно, че ще си вземе парите, през 2021 г., „Газпром“плати предсрочно почти 700 млн. лв. транзитни такси на „Булгартрансгаз“. Голяма част от тези средства се върнаха обратно в руската компания под формата на погасени задължения по строежа на газопровода от страна на българското дружество.

От изтеклите документи и наличието на „Поларсон“като финансово разпределително дружество е видно, че Кремъл разчертава изцяло схемата още преди да влезе в България и да изгради газопровода. С ясното съзнание, че София трябва да отговори на всяка стъпка и ако не го направи, дори я чакат неустойки.

Въпреки че се използва „Аркад“като фасада, България на практика плаща на Русия за газов проект, който ще се ползва само от руски дружества.