ВСС без оковите на парламента?

ППарламентът занапред няма да може да блокира смяната на Висшия съдебен съвет (ВСС) след изтичането на мандата му, като забави избора на парламентарната квота или не успее да избере част от нея, както се случи след изтичането на мандата на настоящия съвет. Новият ВСС ще може да се конституира и да започне работа дори само с избраните членове от съдийската квота и двамата членове по право—председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

Това следва от публикувания във вторник вечерта проект за нов Закон за съдебната власт, който Министерството на правосъдието обяви за предварително обществено обсъждане. Проектът и мотивите към него могат да се видят на сайта на министерството в рубриката „Проекти на нормативни актове“.

Приемането на чисто нов Закон за съдебната власт се налага след промените в конституцията от края на м.г. С тях за пореден път бе направен опит да се постави основа на радикална съдебна реформа, включително с разделяне на ВСС на две и обособяване на самостоятелен Висш прокурорски съвет, с нови принципи и гаранции при избирането на техните членове, с намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура, преформулиране на правомощията на прокуратурата основно в рамките на наказателния процес и редица други промени.

При всички случаи, измененията в конституцията са базата за реформа, но именно промените в съдебния закон са определящи за начина, по който ще тръгне реформата, затова е и изключително важно как ще протекат

те—всеки детайл е от значение. При всички положения този процес ще бъде подложен на много изпитания при общественото обсъждане, но най-вече в парламента.

Как ще се конституират новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет

В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е записано, че: „Новоизбраният Висш съдебен съвет, съответно Висш прокурорски съвет, се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав. Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет“.

С промените в конституцията се предвиди, че новият Висш съдебен съвет се състои от 15 членове, от които осем се избират от професионалната квота, петима от парламента, а двамата председатели на ВКС и ВАС са членове по право. Иначе казано, осемте членове, избрани от съдебната квота, плюс двамата председатели на върховните съдилища правят две трети от състава и новият ВСС може да бъде конституиран дори ако парламентът не успее да избере петимата членове от своята квота, което изглежда много вероятно — изборът трябва да стане с мнозинство от две трети, което особено в момента изглежда трудно постижимо.

По друг начин стои въпросът с новия Висш прокурорски съвет (ВПС). Той се състои от 10 души, като главният прокурор е член по право, двама се избират от общото събрание на прокурорите, един — от следователите, а останалите шестима — от парламента. При тази конфигурация професионалната квота на прокурорите и следователите плюс главния прокурор не правят две трети, така че конституирането на новия ВПС зависи изцяло от своевременния избор на Народното събрание.

Проектът предвижда, че новите състави на ВСС и ВПС трябва да бъдат избрани в тримесечен срок от влизането в сила на закона, но както опитът сочи, парламентът трайно установи практика да не спазва сроковете за попълване на съставите на органите, в които има парламентарна квота.

Точно по тази причина настоящият Висш съдебен съвет, чийто мандат изтече през октомври 2022 г., продължи да изпълнява функциите си, като след влизане в сила на промените в конституцията двете колегии в него — съдийската и прокурорската, изпълняват функциите съответно на ВСС и ВПС до избора на нови съвети. Това стана, въпреки че през лятото на 2022 г. съдиите, прокурорите и следователите проведоха избори за нови членове на съвета, които обаче така и не можаха да встъпят в длъжност, защото парламентът не избра членовете от своята квота.

Друг въпрос е за съмненията, които изборите от професионалната квота породиха — за манипулации и фалшификации на електронния вот, за съзнателен опит да ограничат правото на съдиите да гласуват. Резултатите от изборите за членове на ВСС от съдийската квота даже бяха оспорени пред съда, който отхвърли жалбите, но това не успя да разсее съмненията.

Законопроектът се опитва да

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проекта за нов Закон за съдебната власт.

Той е ключов за съдебната реформа и е определящ за начина, по който ще тръгне тя.

Промените тепърва ще трябва да минат ред изпитания — и при общественото обсъждане, и в парламента.

реши и този проблем, като въвежда значително повече гаранции срещу намеса и манипулиране на електронното гласуване за професионалните квоти в двата съвета.

Гаранции за електронното дистанционно гласуване

Изборът на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от съдиите, прокурорите и следователите се провежда чрез пряко и тайно гласуване, което може да бъде с хартиени бюлетини или чрез електронно дистанционно гласуване. Но електронно гласуване се провежда само в случай че преди избора двата съвета поотделно одобрят и внедрят система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. Одобряването и внедряването на системата се съгласува с министъра на електронното управление и министъра на правосъдието.

Не по-късно от 30 дни от датата на насрочване на изборите ВСС, съответно ВПС, откриват интернет страница за регистрация за дистанционно електронно гласуване, както и за предоставяне на информация във връзка с това гласуване. Всеки магистрат, който желае да гласува дистанционно по електронен път, се регистрира лично през тази интернет страница, след като е извършил успешна електронна идентификация, не по-късно от два дни, преди да упражни правото си на глас. Системата автоматично проверява дали лицето отговаря на условията за участие в изборите. На предходните избори регистрацията се извършваше от административните ръководители, някои от които бяха пропуснали да направят това и съдии бяха принудени да пътуват до София, за да гласуват с хартиена бюлетина или пък да се откажат от гласуване.

Системата трябва да гаранЗаконопроектът предвижда, че съдия може да бъде командирован в друг орган на съдебната власт при необходимост за не повече от общо 12 месеца с предварителното му писмено съгласие, а срокът на командироване на прокурор и следовател не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година. След изтичане на този максимален срок съдията, прокурорът или следователят не може да бъде командирован отново в същия орган на съдебната власт в продължение на две години. Ако тези ограничения в сроковете на командироване не бъдат спазени, Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет, прекратява командироването.

Освен това командированите съдии участват с право на глас

в общите събрания на съда, от който са командировани, а не в общото събрание на съда, в който са командировани, включително в общите събрания при постановяване на тълкувателни решения. Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани, а в общите събрания на органа, в който са командировани, могат да участват без право на глас.

Това е начинът да се преустанови злоупотребата с командироването на магистрати, които са лост за натиск и влияние от страна на административните ръководители.

Членовете на ВСС и на ВПС запазват статуса си на магистрати — така се избягва бюрокрацията по прекратяване на правоотношения, няма да се плащат обезщетения и т.н.