Идва ли (най-после) по-справедливата такса „смет“
ННяма как да не сте опитвали шоколадовите яйца, в които се крият миниатюрни играчки. Част от тях са анимационни герои, но други имат чисто образователен профил - нищо чудно следващия път да ви се падне например усмихната жълта, зелена или синя кофа за боклук с обяснение за какво служи и какво можеш да изхвърляш в нея. Но докато рециклирането в редица европейски страни е развито до съвършенство, в България дебатът за боклука е на срамно ниско ниво - такса „смет“в страната ни все още се определя по морално и икономически остарял и несправедлив начин, а именно на база данъчна оценка на имота (или балансова стойност за бизнеса).
За методология за формиране на таксата на принципа „колкото повече цапаш, толкова повече плащаш“се говори вече от десетилетия, но досега такава липсваше, а общините масово не са наясно точно колко боклук генерира всяко домакинство и съответно плащането продължава да е според цената на имота. Ако живеете сам в скъп апартамент, ще плащате повече, отколкото многочленно семейство в евтина къща на село, нищо че вероятно изхвърляте много по-малко боклук (а може дори и имотът да е празен). В това отношение налогът прилича повече на прогресивен подоходен данък, отколкото на възмездно плащане за услуга, каквато е сметосъбирането.
Скоро обаче най-после тази несправедливост трябва да се промени. На 25 януари Министерството на финансите публикува проектонаредба, в която са разписани начините за изчисляване на размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), т.е. на принципа „замърсителят плаща“. Крайният срок за приемането на наредбата е 31 март, а новата методология трябва да влезе в сила от 1 януари 2025 г.
Такса „смет“ще се изчислява на база брой хора, контейнери, торби или според - всяка община ще избира за подходящ вариант
В масовите случаи обаче водещата основа ще е количеството боклук, а не цената на имота, както е сега
Документът трябва да бъде приет до края на март, а промените влизат в сила от 2025 г.
Строй се, преброй се
Както се припомня в доклада на финансовия министър към проекта, създаването на наредба, която да изясни спорните моменти на принципа „замърсителят плаща“, е заложена в промените в Закона за местните данъци и такси още от края на 2017 г. Те трябва да започнат да се прилагат от 1 януари 2025 г. А наредбата трябва да съдържа подробни разпоредби и формули, на базата на които
общините да могат да изчислят размера на таксата за всяко задължено лице според избраната от съответния общински съвет основа за определянето ѝ.
Сега повечето общини не публикуват информация и данни относно отпадъците, а това прави невъзможни проследяването и гражданския контрол върху видовете разходи, включени в план-сметката, и върху начина на разходване на целево събраните средства, пишат експертите от финансовото министерство. Този проблем ще се реши, като в наредбата ще се определи формат на информацията и данните относно отпадъците. Този масив ще се публикува всяка година на сайта на общините. Целта е да се видят източниците на финансиране и разходите на общините за тази дейност, както и количествата събрани и третирани битови отпадъци и приетите основи за изчисляване на размера на таксата от съответните общински съвети.
Това ще доведе и до друго - ще се постигне унифициране на данните и ще може да се прави лесна и бърза съпоставка между отделните 265 общини.
Хора, контейнери, торби
Към момента масово използваната от общините основа за определяне размера на такса „смет“е данъчната оценка или отчетената стойност на недвижимите имоти. На някои места фирмите могат да заявяват брой съдове, но тази възможност не се предвижда за домакинствата. Реално масово няма връзка между генерираното количество отпадъци и размера на таксата и така често се стига до абсурда, при който домакинства, които произвеждат и изхвърлят повече боклук, плащат същата или дори по-малка сума от собствениците на имоти с високи данъчни оценки (или отчетни стойности).
Сега проектонаредбата предвижда количеството битови отпадъци да бъде водеща основа за определяне на такса смет. Допуска
се, че общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от водещата, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането на водещата основа. Тогава той може да приеме: индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби количество битови отпадъци за имота според броя и вместимостта на съдовете за отпадъци и честотата на тяхното събиране брой ползватели на услугата в имота според разгънатата застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот, като тази основа може да бъде прилагана само за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Важен детайл е, че общинският съвет може да приеме различни основи за отделните населени места, за отделните зони в тях, за селищните образувания, за различните категории задължени лица и за отделните услуги, за които се заплаща таксата за битови отпадъци. Те обаче трябва да мотивират избора си.
•
• Крайно време беше
В своя позиция Българската стопанска камара (БСК), която отдавна се бори за въвеждането на по-справедливата основа за такса „смет“, подкрепя проекта и отправя препоръки за прецизиране на някои от текстовете. Работодателите напомнят, че защитават позицията си от 2001 г., като са отправяли многократни предложения за промени, а през годините много членуващи предприятия и регионални сдружения са завеждали и съдебни дела за отмяна на решения на общински съвети за определяне на съответната основа и размери.
От Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) все още нямат позиция по предложенията - това ще отнеме време с оглед съгласуването с отдел
ните 265 общини. Те обаче съветват своите членове внимателно да разгледат вариантите и „да проиграят предвидените формули с конкретни данни за отделни населени места, зони в тях, селищните образувания, категории задължени лица и услугите“. И вероятно, за да няма лоши изненади, препоръчват в екипите на общините да се включат финансисти, данъчни експерти и еколози.
Колко ще струва?
„Никой не може да каже на този етап какво се предвижда, все пак държавата трябва да излезе със становище. В момента разглеждаме различни варианти, обсъждаме и, пак казвам - никой няма желание да вдига каквито и да е такси, без да има необходимост“, коментира Димитър Недев, зам.-кмет на община Русе, пред БНТ. За „Капитал“в края на м.г. от община Смолян заявиха, че все още не са правени изчисления за най-подходящия вариант.
На някои места се използват „алтернативни“варианти - в Кърджали например се използва РЗП на имота за основа, а в Баните ежегодно подават декларации за прогнозното количество смет на всяко домакинство, прави се общо изчисление за цялото населено място, а след това и за цялата община. Системата е въведена преди няколко години, а ефектът е, че общото количество боклук е намаляло с около 30%, пишат от НСОРБ до „Капитал“.
Според Емил Георгиев, консултант и преподавател по зелен маркетинг и кръгова икономика, обаче има уловки. Със сегашния вид на таксата общинското ръководство получава сравнително висок редовен и предсказуем приход, който може да изразходва, както намери за добре. „Законът дава право тези средства да се харчат и за неща, различни от поддръжка на чистотата в града и изграждане на система за управление на отпадъците“, коментира той. С въвеждането на новия принцип обаче това ще се промени и поне в началото размерът на таксата за домакинствата вероятно ще се повиши, прогнозира Георгиев.
От една страна, това е лоша новина за домакинствата, но, от друга, е и добра. Стига събраните средства да се инвестират в правилната посока и да има регулярна отчетност на разходите. В противен случаи отново ще плащаме скъпо за нещо, което ще виждаме само на картинки или играчки. Като в шоколадовите яйца.
Новата наредба изисква общините да публикуват и данни за разходите си за сметосъбиране, количествата отпадъци, начина за изчисляване на таксата и т.н.