Трети опит за вендинг аптеки на село
Промени в лекарствения закон отново предвиждат автомати за лекарства в малките населени места.
Не е ясно доколко изгодни те ще бъдат на аптеките, които трябва да ги стопанисват.
Както и при предишния опит да бъде даден монопол при вендинга на една верига, фармацевтите са против идеята.
ББългарските пациенти имат два основни проблема с лекарствата: единият е, че невинаги могат да открият нужния им медикамент в близката аптека, а другият е, че когато го открият, цената му често е по-висока. Това важи с особена сила за малките населени места. И точно с първия проблем опитва да се пребори новият проектозакон за лекарствата, който Министерството на здравеопазването качи за обществено обсъждане.
Макар въпросите за високите цени и причината за липсата на лекарства да остават извън обхвата на бъдещите поправки, те все пак целят да улеснят достъпа
на пациентите до медикаменти - с вендинг автомати. Това е пореден опит за въвеждане на машините за лекарства, но той отново среща и критики. Според Българския фармацевтичен съюз в текстовете има вратичка, така че автоматите да могат да продават и лекарства с рецепта, а това е рисково. Проблем може да е и потенциалното вандализиране на машините.
Други участници в пазара пък виждат потенциал във вендинг апарати но смятат, че те задължително трябва да се обслужват дистанционно от фармацевт, а не да са на самообслужване.
Десетилетен проблем
Проблемът с трудното намиране
на лекарства в малките населени места датира още преди промените през 1989 г. - в голяма част от селата не е имало аптеки или пък работата им е била субсидирана от държавата. Сега държавата продължава да търси нови стимули в градовете да работят денонощни аптеки или действащи аптеки да отварят втори обект в селата. Последното обаче е нерентабилно за места с население под 1000 души. В България, по данни на НСИ, към края на 2022 г. има 257 градове и 4999 села, като в 1249 села живеят от 1 до 49 души (това са 23.8% от населените места).
В момента здравната каса финансира работата на болници, лекарски практики и аптеки в отдалечени райони. На лекарите и на фелдшерите е разрешено да носят лекарства на пациентите си. Продажбата на лекарства с рецепта извън аптеки не е разрешена и така хората по селата пътуват до най-близкия град или разчитат близки и роднини да ги снабдяват с лекарства.
Пореден опит за автомати за лекарства
Проектозаконът за лекарствата, който разрешава вендинг машини, е всъщност трети опит. През декември подобен текст внесе партия “Възраждане”, която настояваше парламентът да се погрижи във всяко населено място да има денонощна аптека, а там, където е невъзможно - автомат за лекарства. Проектът обаче беше отхвърлен.
Първата идея за машини с лекарства по селата в България пък беше на „ПОС Фарма“от 2020 г. Тогава Министерският съвет одобри меморандум, с който обяви идеята за свой приоритетен инвестиционен проект и гласува да му даде финансиране за разполагане на вендинг апарати за лекарства в около 1000 села. Зад проекта прозираха политически връзки - зад него стоеше бивш служител на депутата Веселин Марешки („Воля“), а миноритарен партньор бе свързван с Йордан Цонев от ДПС. Проектът бе оттеглен два дни след като правителството го одобри, заради бурната реакция.
В момента “ПОС Фарма” вече има такъв тестови вендинг апарат, разположен до витрината на аптеката й в “Поликлиника България”. В автомата са заредени над 2000 опаковки различни лекарства, включително и с рецепта. Той се обслужва по видеовръзка от фармацевт, може да чете и бяла, и електронна рецепта и лекарствата се плащат само с карта, но не и в брой.
Какво предвижда новият проект
Продажбата на лекарства сега се извършва само в аптеки и дрогерии. Позволена е и продажба на медикаменти без рецепта обезболяващи, противогрипни лекарства, хранителни добавки, превързочни материали и др., през вендинг автомати, разположени до самата аптека.
Новият проект създава още едно изключение - автоматите да не са точно на територията на аптеката или дрогерията, а в населено място в областта, в която аптеката работи.
Какви лекарства ще продава аптеката решава министърът на здравеопазването, който създава специален списък. Автоматите ще бъдат контролирани от ИАЛ и за тях се въвежда регистрационен режим.
В мотивите на здравното министерство е посочено, че с този текст би могъл да се реши проблемът с достъпа в малките населени места, които не са атрактивни за разкриване на аптека. В момента инвестицията в нова аптека е от 250 хил. лева до над 1 млн. Проектът не предвижда фармацевт да участва в процеса по отпускането на лекарства.
Какво мисли пазарът
В бранша като цяло не виждат рентабилност от такива апарати по селата, особено ако продават само лекарства без рецепта. От Българския фармацевтичен съюз (БФС) по традиция са против лекарства с рецепта да се продават извън аптеки и да се отпускат от друг, освен от магистър фармацевт. “Разбира се, ще предоставим нашето мнение по време на обсъждането, но смятаме, че проектозаконът широко отваря вратата да се продават лекарства с рецепта без магистър фармацевт. Никъде в закона няма изрична забрана медикаменти по лекарско предписание да не се продават на автомати, всичко може да се реши чрез наредба на министъра - това е вратичката”, казва председателят на БФС Димитър Маринов.
Според Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, вендингите с лекарства не решават основните проблеми на хората в малките населени места. “Те имат нужда от лекарства по лекарско предписание и това не е начинът да бъдат снабдени с тях, защото е доста рисков и за контрола при отпускането, и заради това, че автоматите могат да са на 50 - 80 км от аптеката, например в Бургаско или Благоевградско. И ако нещо се случи технически, кой ще реагира веднага”, казва той. Костов допълва, че има опасност вендинг аптеката да бъде разбита от крадци или от хора, които искат определен вид медикаменти.
За разлика от тях Емил Папазян, акционер в “ПОС Фарма”, смята, че машината има бъдеще, но само с видеовръзка с фармацевт. “Поправката е похвална, показва, че се мисли да се направи нещо по въпроса с малките населени места и да се поддържа спешен канал. В момента проектът има недостатъка, че е предвидено автоматите да са на самообслужване, което е несериозно. Дори да за са лекарства без рецепта, те съдържат активни вещества, които при предозиране могат да причинят щети за организма”, коментира той. Папазян допълва, че и в момента съществуват над 100 вендинг автомата в близост до аптеки, но има и случаи, в които апаратът с лекарства е извън територията й, а до него имат свободен достъп и деца.
“Не може да работят без фармацевт, това е като да се самолекуваш - машината може да е само проекция на ръката и очите на фармацевта. Не разбирам защо хората в малки отдалечени места и в тъмна част на денонощието трябва да бъдат дискриминирани и да не се допуска фармацевт да им отпусне медикаменти, след като разговаря с тях по видеовръзка”, казва той. И допълва, че работата в аптека е най-малко привлекателна за младите фармацевти заради липсата на високи технологии. “Всяка година завършват около 500 фармацевти, а само 10% от тях избират да работят в аптека - това може да се промени”, смята Папазян.
По думите му могат да се вземат мерки срещу други рискове. Машината на “ПОС Фарма” например в момента измерва и документира на всеки 15 секунди температурата в апарата, влажност и има възможност да измерва и радиация. А самият факт, че може да поддържа над 2000 опаковки от различни лекарства, я прави много удобна точно за малки населени места. “Никой не би я разположил на полето, тя трябва да бъде в специално темперирано място. Освен това опасността да бъде разбита може да се изключи, ако роботът за лекарства не работи с пари, а само с банкови карти и през него не се продават скъпоструващи медикаменти”, заключва той.