Приднестровието в Молдова: следващата мишена на Путин
Само липсата на пряк сухопътен достъп спира Кремъл да анексира непризнатия проруски сепаратистки регион по протежението на река Днестър
ММного вероятно е да не знаете почти нищо за Приднестровието и дори да не сте чували за него преди началото на руската инвазия в Украйна. Става дума за тясна ивица от територията на Молдова, заключена между течението на река Днестър и молдовско-украинската граница, която се забива като своеобразен кинжал между териториите на двете бивши съветски републики. Тя има стратегическо значение и, образно казано, е „резерват“на епохата на бившия СССР. Приднестровието, или както само нарича себе си Приднестровска Молдовска република, най-вероятно скоро ще се окаже следващата бомба със закъснител в неоимперския план за стратегическа експанзия на руския президент Путин.
Почти 34 години въпросният регион се контролира от проруски сепаратисти. През есента на 1990 г. те отказват да признаят разпускането на Съветския съюз, отхвърлят централната власт на официално молдовско правителство в Кишинев и през пролетта и лятото на 1992 г. дори водят кратка война с него, завършила със „замразяване“на конфликта с продължаващо и до днес „спиране на огъня“. На територията на Приднестровието официално живеят „по документи“около 475 хил. души. Голяма част от тях са рускоезични, с руско самосъзнание или обработвани в продължение на три десетилетия от тежка проруска пропаганда. В „републиката“живее и компактна общност от бесарабски българи, също в голяма степен възприели руския наратив за събитията от последните години в региона.
„Миротворци“или окупатори
Ключовият момент в случая
е, че около 220 хил. от гражданите на Приднестровието са притежатели на руски паспорти, твърдят сепаратистките власти в Тираспол - столицата на самобявилата се република. Това може да бъде използвано от Кремъл като формален повод за намеса под най-разнообразна форма, включително и с военни средства, в защита на своите „съотечественици“. За целта на територията на квазидържавното формирование, непризнато от почти никого (включително и от Москва), вече над 30 години са разположени между 1000 и 1500
руски военни „миротворци“, които да гарантират, че армията на Кишинев няма да се опита да потърси реванш за събитията от далечната 1992 г. Също така тук има и огромни складове със стара съветска бойна техника и боеприпаси, които да бъдат използвани при евентуална обща мобилизация на наборната „приднестровска армия“.
Силите на Путин в сепаратистката република обаче имат сериозен стратегически и най-вече логистичен проблем - регионът не просто няма сухопътна връзка с Русия, но също така не разполага с излаз на Черно море и е заобиколен отвсякъде с (потенциално) неприятелски държави - Украйна на изток и Молдова и натовска Румъния на запад. След началото на руската инвазия през февруари 2022 г. властта в Киев, страхувайки се от инфилтрация на саботажни групи или дори от директен удар в гърба, затвори всички гранични пунктове към Приднестровието и разположи големи свои военни формирования в района на мегаполиса Одеса, който е третият по големина град страната. Въпросни
те украински сили изпълняват двойни функции - едновременно блокират движението на руския контингент в сепаратисткия регион на Молдова и отбраняват Одеска област срещу евентуален масиран десант през Черно море. И по всичко личи, че дори две години след началото на войната те ефективно изолират Приднестровието и (засега) не позволяват конфликтът да прелее на територията на съседна страна.
Това, че сепаратистката квазидържава за момента няма директна сухопътна (или поне морска) връзка към Русия, обаче изобщо не значи, че в близко бъдеще Кремъл няма да се опита да я използва за остри хибридни операции и за дестабилизация на Молдова, чието прозападно правителство по подобие на Украйна заяви ясно намерение за влизане в Европейския съюз (ЕС). Така през миналата седмица, на 28 февруари, самопровъзгласилите се проруски сепаратистки власти изненадващо свикаха т.нар. Конгрес на народните депутати, който директно отправи апел към Москва за „защита“срещу действията на молдовското правителство в Кишинев. За последен път въпросният висш управленски орган е бил свикван в далечната 2006 г.
Западът е „на нокти“
Призивът за „защита“първоначално изправи „на нокти“западните правителства, тъй като Кремъл действа по аналогичен модел в т.нар. Донецка и Луганска народна република, за да оправдае старта на пълномащабната си инвазия в Украйна. „Налице е социален и икономически натиск върху Приднестровието, което пряко противоречи на европейските принципи и подходи към защитата на човешките права и свободната
търговия“, гласи текстът на резолюция на приднестровските „депутати“. Официалните молдовски власти в Кишинев все пак се опитаха да запазят самообладание и определиха конгреса като „пропагандно събитие“без преки последствия. „Наблюдаваме събитията отблизо и отново изтъкваме, че регионът на Приднестровието се придържа в съответствие с целта за поддържане на мир и сигурност на Молдова“, коментира говорителят Даниел Вода.
Президентската администрация на САЩ веднага се включи по темата, като заяви, че също следи развитието на ситуацията съвместно с Държавния департамент. „Като се има предвид все по-агресивната й роля в Европа, наблюдаваме много внимателно действията на Русия в Приднестровието и по-широк план“, обяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър миналата сряда. От своя страна руското външно министерство декларира, че ще разгледа внимателно искането на Приднестровието и неговите жители, които нарече свои „сънародници“.
Основното притеснение миналата седмица беше, че „зовът за помощ“на сепаратисткия регион идва само ден преди годишната реч на руския президент Владимир Путин пред парламента на страната. Опасенията бяха, че той ненадейно може да признае независимостта на квазидържавата или дори че може да обяви курс за официалното й анексиране, поставяйки я формално под защитата на „ядрения чадър“на Москва.
За щастие нищо подобно не стана и Приднестровието дори не беше споменато в дългата президентска реч. Това обаче изобщо не означава, че нещо подобно не може да се случи в краткосрочен или средносрочен план. Особено ако ситуацията на бойното поле в Украйна се наклони силно в полза на Кремъл, а войските на Путин отново прекосят река Днепър и получат възможност да напреднат към Западен Херсон, Николаевска и Одеска област, за да изградят сухопътен коридор и към Молдова. Последното обаче е малко вероятно да се случи на практика, особено в контекста на това, че руската армия ще трябва да форсира няколко огромни реки и крайбрежни лагуни, преди да достигне Одеса.
Възможно развитие
„Нахлуването е малко вероятно: Русия има там военна база, но тя не е добре оборудвана и при липса на граница с Русия (или окупираната от Русия част на Украйна) няма лесен начин за руснаците да превземат [Приднестровието] физически. И все пак има други начини да създават проблеми“, коментира Йън Бремър, основател и президент на Eurasia Group, пред CNBC. „Те могат да прекъснат подаването на електричество от Приднестровието към останалата част от Молдова (това вече се случи през миналата година). Освен това транзитът на газ от Русия през Украйна до Приднестровието виси на косъм, защото има голяма вероятност сделката за пренос между „Газпром“и „Нафтогаз“да не бъде подновена, когато изтече в края на годината“, добавя той. И обобщава, че очевидно има причина за оказване на натиск от страна на Кремъл, „тъй като прозападният молдовски президент Мая Санду е изправена пред избори по-късно тази година“.
Според анализаторите от американския отбранителен тинк-танк Институт за изследване на войната (ISW) призивът на Приднестровието най-вероятно е целял „да предостави на Кремъл претекст за широк спектър от възможни ескалационни действия срещу Молдова действия, които Кремъл може да предприеме както незабавно, така и в дългосрочен план“.
Според тях най-вероятният курс на събитията е, че Кремъл ще използва конгреса на сепаратистите като трамплин за засилване на хибридните операции, насочени към дестабилизиране и по-нататъшно поляризиране на Молдова преди преговорите за присъединяване към ЕС през юни и предстоящите президентски избори през ноември 2024 г. „Най-опасният курс на действие е, че Кремъл може да реши официално да анексира Приднестровието в бъдеще, за да оправдае военна намеса срещу Молдова в дългосрочен план“, обобщават от ISW. Което би означавало военен конфликт директно на границата на натовска Румъния и на по-малко от 200 км от България.
Почти 34 години въпросният регион се контролира от проруски сепаратисти.
В Приднестровието са разположени между 1000 и 1500 руски войници „миротворци“и складове с оръжия.
Искането за „защита“от Тираспол предостави на Кремъл претекст за широк спектър от възможни ескалационни действия.