Какво биха означавали още четири години Джо Байдън за американската икономика

Като за начало, по-голямо правителство

ППротивниците на Джо Байдън се фокусират върху възрастта му като нещо, което го прави изкуфял, объркан и в крайна сметка негоден за поста. Така че големият парадокс на първия мандат на 81-годишния човек е, че той ръководи може би най-енергичното американско правителство от близо половин век. Той предизвика рязко увеличение на разходите, което за кратко време намали наполовина процента на детската бедност. Той вдъхна нов живот на затрудненото профсъюзно движение. И той създаде индустриална политика, целяща да промени американската икономика.

Има много какво да се обсъжда относно достойнствата на всичко това. Рязкото повишение на федералните разходи задълбочи тревожната фискална траектория на страната. Субсидиите за компаниите, за да инвестират в Америка, разгневиха съюзниците и в крайна сметка може да се окажат напразни. Но не може да се отрече, че много от тези политики вече оказват влияние. Само вижте бума в строителството на фабрики: дори и при отчитане на инфлацията инвестициите в производствени мощности са се увеличили повече от два пъти при управлението на Байдън, достигайки най-високото си равнище в историята.

Какво би направил при втори мандат?

Мотото за преизбиране на Байдън—„Можем да довършим работата“— звучи по-скоро като обещание на строителен изпълнител, отколкото като реториката на политически активист. И все пак, ако го чуем от настоящите и бившите съветници на президента, „Байдъномиката“не представлява нищо по-малко от икономическа революция за Аме

рика. Това ще бъде революция, оформена от вярата в правителството и недоверие към пазарите.

Открояват се пет елемента. Първият е желанието за стимулиране на работниците най-вече чрез профсъюзите. Вторият е увеличение на социалните разходи, особено за образование в ранна детска възраст. Третият е по-строга политика за конкуренцията, за да ограничи големите бизнеси. Четвърто — вълна от инвестиции, която цели да направи Америка както по-екологична, така и попродуктивна. И накрая, Байдън иска да обложи с данъци големите фирми и богатите, за да плати за много от това.

Както при всеки президент, досегашната програма на Байдън беше ограничена от Конгреса. Петте елемента присъстваха в законопроекта за 3.5 трлн. долара Build Back Better, който демократите в Камарата на представителите подкрепиха през 2021 г., само за да се сблъскат с разделения Сенат. Резултатът е, че най-видимата част от съществуващата „Байдъномика“е инвестиционният елемент, състоящ се от три законодателни акта, фокусирани върху инфраструктурата, полупроводниците и зелените технологии. Подписването на три големи разходни закона все пак се брои за продуктивен президентски мандат. Те възлизат на 2 трлн. долара за преструктуриране на американската икономика.

Ако Байдън се върне в Белия дом за втори мандат, но републиканците запазят контрола си върху Камарата на представители или спечелят Сената, или

евентуално и двете, съветниците казват, че неговият фокус трябва да е върху защитата на законодателните му постижения. Въпреки че републиканците няма да могат да отменят инвестиционните му пакети, ако не държат президентството, те биха могли да ги редуцират.

Вземете закона за полупроводниците. Заедно с около 50-те млрд. долара за индустрията за чипове той също включва близо 200 млрд. за финансиране на изследователска и развойна дейност на най-модерните технологии — от нови материали до квантови изчисления. Но тази огромна сума беше само разрешена, а не отпусната, което означава, че Конгресът трябва да приеме бюджети, за да осигури обещаните средства.

Финансирането, насочено към инфраструктурата и полупроводниците, е по-сигурно, но голяма част от него ще бъде изчерпана до 2028 г., преди края на втория мандат. Без подкрепата на републиканците за финансирането започнатите през последните няколко години инвестиции може да намалеят.

Но Байдън ще има известно преимущество, ако републиканците се опитат да отслабят неговите политики. Много от големите данъчни облекчения, приети по време на президентството на Доналд Тръмп, изтичат в края на 2025 г. Републиканците искат да ги подновят, за да избегнат скок на подоходните данъци. Така че една от възможностите е Байдън да сключи сделка, в която да се

съгласи с удължаването на много от данъчните облекчения в замяна на подкрепата на републиканците в Конгреса за някои от неговите приоритети, включително индустриалните субсидии — без значение, че това споразумение ще бъде фискално безразсъдно.

Белият дом също така се надява, че инвестиционните програми на Байдън ще наберат своя собствена инерция. „Много приятно сме изненадани от степента, в която частният капитал се насочи в посоката на нашите стимули“, казва Джаред Бърнстейн, председател на Съвета на икономическите съветници на президента. Голяма част от средствата се насочва към червените щати, където се създават групи от представители на бизнеса и местни политици, които биха се противопоставили на съкращенията. В същото време по принцип има двупартийна подкрепа за федералните разходи за наука и технологии като начин за запазване на конкурентното предимство на Америка пред Китай. Това е причината защо няколко десетки републиканци в Камарата на представителите и Сената, макар и малцинство, гласуваха за пакета за полупроводниците.

Ако Байдън не е ограничен

Но какво ще стане, ако Байдън не е толкова ограничен? За да разберем наистина потенциалния обхват на „Байдъномиката“, струва си да се запитаме какво би направил президентът, ако демократите в крайна сметка контролираха и двете камари на Конгреса.

За начало те ще се върнат към социалните политики, останали на заден план в Build Back Better. Те включват безплатна предучилищна подготовка за три- и четиригодишни деца, щедри субсидии за детска грижа, разходи за грижи за възрастни хора, разширен данъчен кредит за семейства с деца и платено майчинство. Финансовият министър Джанет Йелън определи тази програма като „модерна икономика на предлагането“. Тя твърди, че инвестициите в образованието ще направят американските работници по-продуктивни, а инвестициите в грижите ще освободят хора, особено жени, да работят, което ще доведе до увеличаване на работната сила. Но това също ще бъде скъпо, достигайки поне 100 млрд. долара допълни разходи — увеличавайки с половин процентен пункт годишния федерален дефицит (който достигна 7.5% от БВП през 2023 г.). И изпълнението би било предизвикателство.

Желанието на Байдън да укрепи профсъюзите също ще получи нов тласък. Президентът описва себе си като най-подкрепящия профсъюзите президент в историята — твърдение, което може и да е вярно. По време на първия му мандат подкрепата за синдикатите се изразяваше най-ясно чрез думи и символични действия: когато се присъедини към стачкуващите автомобилни работници в близост до Детройт през септември, той стана първият президент, излязъл на протест. Байдън би искал да направи повече.

Обратната страна на желанието на Байдън да бъде възприет като подкрепящ профсъюзите президент е, че той също така ще бъде възприет като антибизнес. Членовете на кабинета му се възмущават от това обвинение,

отбелязвайки, че корпоративните печалби са нараснали значително и че предприемачите са основали рекорден брой предприятия по време на първия му мандат. И все пак най-голямата причина за лошата слава на „Байдъномиката“е неговата програма за конкуренцията, ръководена от Лина Хан от Федералната търговска комисия (FTC). Въпреки че опитите ѝ да се справи с корпоративните гиганти се провалиха с неуспешни съдебни дела срещу Meta и Microsoft, тя не е приключила. FTC въведе нови насоки за проверка на сливанията, които изискват регулаторите да проверяват почти всяка сделка, която прави големите компании по-големи, което може да доведе до още по-противоречива политика за конкуренцията. Прекомерният контрол върху сделките също така ще изразходи оскъдните ресурси на регулаторите и ще влоши обстановката за големите бизнеси. Алтернативният фокус върху облекчаване на ограниченията за използване на земята и разхлабване на професионалното лицензиране би осигурил много по-здравословен стимул за конкуренцията.

Капитан на индустрията

В същото време Байдън може да продължи с производствените политики от първия си мандат. 50-те млрд. долара стимули за полупроводниковата индустрия са начало, но са малко спрямо размера на инвестициите, необходими за големите заводи за чипове. Съветниците говорят за последващ пакет за финансиране.

Как да платим за всичко това? Байдън отдавна е изяснил, че иска да повиши данъците за богатите, по-специално домакинства, изкарващи повече от 400 хил. долара годишно, и за бизнеса. Съветниците на президента твърдят, че той наистина вярва във фискалната дисциплина. Според Комитета за отговорен федерален бюджет (CRFB), организация с нестопанска цел, неговият бюджет за текущата фискална година например ще намали дефицита с 3 трлн. долара за десет години, или с 1% от БВП годишно. Това обаче зависи от сдържаността на демократите при увеличение на данъчните постъпления — нещо, което е трудно да си представим, казва Мая Макгинес от CRFB.

Липсата на каквато и да е било сериозна търговска програма по време на първия мандат на Байдън, освен избягването на традиционни търговски преговори, беше видима. Може би по време на втория си мандат Байдън ще бъде малко по-малко обременен от плашещата вътрешна политика на търговските сделки. Един от тестовете ще бъде дали Америка и Европа ще успеят да сключат споразумение за критичните минерали, работейки заедно, за да осигурят суровини за производството на батерии и ограничаване на зависимостта от китайските доставчици.

Но очевидното недоверие на Байдън към глобализацията вероятно ще изключи възможността за нещо по-амбициозно.

Следователно повечето действия ще се водят на домашната арена — бойното поле за всичко от разходи за детски грижи до субсидии за полупроводници. Поддръжниците твърдят, че тези политики ще направят Америка по-равнопоставена, ще стимулират индустрията ѝ и ще наклонят игралното поле в полза на работниците, а не на шефовете. За мнозина други те изглеждат като връщане към голямото правителство, с остарелия фокус върху производството и профсъюзите, което може да обтегне връзките със съюзниците. Байдън беше неочакван радикал през първия си мандат. Ако социологическите проучвания са в негова полза, той може да отиде още по-далеч по време на втория.

Инвестициите в производствени мощности са се увеличи повече от два пъти при управлението на Байдън и са на найвисокото равнище в историята.