Чисто или мръсно за басейните
ИИскри прехвърчат над басейна. Те са видими през две странни решения на Комисията за защита на конкуренцията. Публиката рядко се гмурка в „малките“случаи на регулатора, но те обичайно са сигнал за нещо мътно в сектора на спорещите. А комисарите, вместо да потърсят картел или истински нелоялни практики, в случая с басейните остават слепи за внос на неразрешено оборудване и се намесват в дребна стара сделка между компании в явно обтегнати отношения след неуспешно съдружие.
А темата с басейните и тяхната чистота е важна. В България броят на тези обществени места за плуване и СПА надхвърля 5 хиляди, като близо 4 хиляди са открити, а останалите около 1000 работят целогодишно. Груба сметка при среден месечен разход за химическа и техническа поддръжка на едно подобно съоръжение от приблизително 1800 лв. и като се има предвид сезонността на ползването на част от тях показва, че само в този сегмент пазарът годишно възлиза на над 50 млн. лв.
Пазарът по поддръжка не е пренаселен — основните играчи се броят на пръсти (виж таблицата). На този фон само в рамките на няколко месеца КЗК се произнася по втора жалба в сектора. Общото кратно в двата казуса е Теодора Гаджалова и ръководеното от нея румънско дружество HS Hydro & Spa. То е регистрирано през 2003 г. и през последните години е един от пазарните лидери в северната ни съседка. От 2015 г. е официалният представител на един от големите световни производители на технологии за басейни — американската Hayward. На българския пазар румънското дружество е активно от 2017 г., като предлага над 20 бранда.
Компании от бранша за изграждане и поддръжка на СПА съоръжения се обвиняват в нелоялно пазарно поведение.
Преди над десетилетие КЗК намира картел в сектора, в който участниците и днес са подобни.
От липсата на конкуренция и модерни регулации страдат потребителите.
В края на 2022 г. румънското дружество на Гаджалова подава жалба в КЗК срещу „Флуидра Болканс“— най-големият играч в сектора на българския пазар и представител на един от найголемите производители на оборудване в Европа — испанската Fluidra. Твърдението е, че испански и китайски помпи, продавани от „Флуидра“, са обозначени с маркировката СЕ, въпреки че това не е позволено, в случай че не отговарят на задължителните изисквания за енергиен клас на Европейския пазар, влезли в сила януари 2017 г. Това прави производствената и продажната стойност по-ниски от тези, които отговарят на изискванията. По този начин ценовата битка е предварително обречена, но преди всичко тези помпи въобще не трябва да бъдат доставяни на територия на Европейския съюз вече 7 години.
В решението си от май 2023 КЗК потвърждава валидността на Европейските регламенти 2009/640 и 1781/2019, касаещи изискванията за енергийна ефективност на моторите, но въпреки това взема решение против тях. Макар регулаторът да признава, че не е компетентен технически, не се допитва до ресорната държавна агенция или друг експерт. И отсъжда, че „това е нормална пазарна практика“, позовавайки се единствено на твърденията на ответната страна.
В конкретния случай институцията, която би следвало да вземе отношение, е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която е отговорна да контролира техническата изправност на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни.
Любопитен детайл е, че становище на ДАМТН не е допуснато и в съда при последвалата жалба на румънското дружество на Гаджалова. В момента тече срокът за произнасяне по делото на първа инстанция от Административния съд.
„Нямам необходимото образование и опит да коментирам правни казуси. Вярвам, че продуктите ни отговарят на всички изисквания“, коментира лаконично случая Кирил Стефанов, изпълнителен директор на „Флуидра Болканс“.
Поръчка за 3000 лв., глоба за 84 хиляди
Броени седмици след произнасянето по първия казус от страна на КЗК в комисията постъпва сигнал срещу дружеството на Гаджалова. Той е от други две от основните на пазара компании — „Акватек“и „Уотър Джи БГ“. Казусът е, че след румънския бизнес Гаджалова влиза директно на българския пазар и с още няколко съдружника създават компанията „Пултек“. После явно нещата не потръгват и тя излиза от управлението. Но междувременно е продала две резервни части за помпи, поръчани от двете фирми, подали сигнала. В сигнала се съдържат твърдения за „извършени действия в разрез на правилата на добросъвестната търговска практика“. В случая тези две компании обвиняват Гаджалова, че „я познават като директор на дружество, наречено „Пултек“, уважаван член на сдружението БПАБС, но при направени заявки са получили доставки на обща стойност 3000 лева от румънското дружество, докато очаквали доставките от българската фирма. Въпреки че въпросните лица посочват, че познават добре Гаджалова и представляваното от нея румънско дружество, 2 години и половина по-късно, след като са започнали търговски отношения с него, те заедно решават да сигнализират КЗК, че са „били заблудени“коя фирма представлява. Нещо повече — Гаджалова твърди, че в хода на преписката