Любен Зидаров, или повече от приказка

Една от най-посещаваните изложби на сезона продължава до 23 март

ВВъв вечерта на откриването на изложбата „Любен Зидаров. 100 години. Една ретроспекция“залата в галерията на СБХ беше изпълнена до краен предел, събрала хора, докоснати от творчеството и личността на художника. Самият той осезаемо присъстваше сред оживлението със своите многобройни забавни автопортрети.

За почти 80 години творчески живот Любен Зидаров (23.12.1923 - 3.01.2023) илюстрира над 200 книги. Дори името му да не е било запомнено от всеки, чрез изграждането на визуалните образи на безброй герои Зидаров отваря вратата за детското въображение към историята в книгата, създава спомени, наситени с емоции и цветове. Неговият свят се разгръща в илюстрациите към десетки издания от световната и българската литература, насочени най-вече към младия читател. Сред тях са „Андерсенови приказки“, „Приказки на Шехерезада“, „Островът на съкровищата“, „Граф Монте Кристо“, „Принцът и просякът“, „Чичо Томовата колиба“, „Том Сойер“, романи на Карл Май, Майн Рид, Жул Верн, стихосбирката „Подир сенките на облаците“

на Пейо Яворов, приказките на Николай Райнов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев и много други.

Любен Зидаров е роден във Велико Търново, израства в Габрово и когато е 14-годишен, семейството се премества в София. Завършва живопис в Художествената академия през 1948 г., но още като ученик рисува комикси и илюстрации за списанията „Илюстровано четиво“и „Чуден свят“. Той е един от пионерите на българския комикс. „Островът на съкровищата“го занимава 60 години - пише Антон Стайков в книгата си „Кратка история на българския комикс“. Той рисува, прерисува, на 90-годишна възраст прави нови размествания, колажи и добавки към версията за Първата изложба на българския комикс през 2013 година.“

Зидаров се връща и към илюстрациите на „Том Сойер“50 години след първото издание, преосмисля подхода си към рисунката, прилага опита си, натрупан през десетилетията. Изумителна е историята му - да, това е история! - с приказките на Андерсен. Той се връща и връща към съкровищницата на датския разказвач, сякаш не може да се

насити на опитите да намери съвършения израз на представите си за герои и ситуации с различна стилистика и техника. „Читателят се интересува не какво си търсил, а какво си намерил“, казва Зидаров. В едно от изданията той се рисува до писателя, илюстрирайки нестихващия диалог помежду им.

Изложбата

Централно място в изложбата заема забележителният стенен килим „Моят град“(1970) от колекцията на Националната галерия, изработен по проект на Любен Зидаров. Този въображаем град, сборен пейзаж на негови любими световни градове, е метафора за странстванията на художника - реални пътувания по света и имагинерни, чрез героите му и къщите, улиците, местата, които те обитават.

Документалната експозиция в залата съдържа пълен списък на илюстрираните книги, текстове за и от художника, биография и фотографии - като младоженци с красивата Богдана, двамата на път, той в ателието, с колеги...

Големият интерес към събитието не е изненада. Смятан за един от основоположниците на модерното течение в българската илюстрация, чрез книгите Любен Зидаров достига най-многобройната си публика, най-вече младите читатели. Изключително интересно е да се видят оригиналните илюстрации към най-познатите литературни произведения, свободни от характеристиките и качествата на печата и на хартията, каквито ги познаваме като читатели. До тях са и отпечатаните книги.

Както преди време изкуствоведът Филип Зидаров (и син на художника) цитира Любен Зидаров, „илюстрацията не е само илюстриране на случки от книгата, нито неин преразказ, нито е фотография, тя не повтаря разказаното от автора, а води въображението на читателя към душата на писателя“.

Усещането в залата е като за разходка през колективните спомени от детството на поне

три поколения българи. Затова тази изложба е и лично ретроспективно преживяване. „Аз раснах с илюстрациите на Любен Зидаров. Потъвах в тях, защото бяха истински. Караха ме не само да мечтая и да се радвам, но и да изпитвам страх в защитената среда на изкуството. Помагаха ми като дете да се справям със страха, да намирам начини да го преборвам и да виждам отвъд него“, споделя във фейсбук журналистката Мария Касимова-Моасе.

В изложбата са показани и живописни и акварелни творби. В началото на 80-те години на миналия век Зидаров пребивава няколко месеца в Париж и тогава, сред шедьоврите на изкуството, се ражда желанието му да рисува картини, нещо различно от илюстрацията. Някои ги наричат сатирична живопис. В това число са и многобройните му автопортрети. Създадени с хумор и самоирония (така необходими за един автопортрет), те показват комични ситуации, които преживяваме през неговия образ.

Многоликият свят на Зидаров, жив в неговото обемно творчество, е почти невъзможно да бъде събран в една изложба, но опитът това да се направи в рамките на „Една ретроспекция“е толкова сполучлив, че с влизането си в зала 2А на „Шипка“6 попадаме сякаш в уютен музей. Музей, какъвто се надяваме един недалечен ден да имаме.

В затъмнена част на залата през целия ден тече прожекция на филма „Вълшебното огледало на Любен Зидаров“(2014, реж. Мария Николова). За значението на Зидаров в българската илюстрация, рисувания комикс и типография, както и за социалната му роля разказват негови колеги от различни поколения. „Той е един от най-забележителните хора в тези среди. Достатъчно е да го видиш как ходи, как се движи“, казва удивен един от тях. Тогава Зидаров вече е навършил 90. „Съхранявам творческата си енергия, защото по-голямата част от живота си съм прекарал в ателието“, казва във филма художникът.

05 01

„Човекът с шлема“(автопортрет), 1979

„Хари Потър и

Философският камък“от Джоан К. Роулинг, 2019

Илюстрация към „Островът на съкровищата“от Робърт Луис Стивънсън, 1977

Детайл от стенния килим „Моят град“, 1970

„Надпяване“, 2000

Последната книга

Последната книга, илюстрирана от Зидаров, е юбилейното издание на поредицата „Хари Потър“от 2019. За илюстрациите (които така и не са отпечатани) той получава Голямата награда „Златен лъв“на Асоциация „Българска книга“. Типичният за него стил, изкривяващ образите на героите, за да ги охарактеризира и да предизвика детското въображение, генерира вълна от родителска критика в социалните мрежи. Вероятно естетиката на реализма ограничава въображението на възрастните.

Изкуствоведката Диана Попова, която тогава проследява и участва в дискусия във фейсбук, публикува статия в портал „Култура“: „Чак сега с илюстрациите на Любен Зидаров си рекох наум: най-после нещо поартистично му се случва на този Хари Потър. Мога да твърдя, че Зидаров е недостижимо явление в българската илюстрация, реейки се с лекота и в световната визуална култура.“

Транспарант с автопортрет на художника в цял ръст с височината на три етажа от емблематичната сграда на СБХ на „Шипка“6 ще остане там до края на годината.

С елегантен блейзер и лачени обувки, издължено лице, тъмни очила и разрошени бели коси над голото теме, Любен Зидаров е на път да се превърне в поп идол, излизащ от своя творчески ареал, образ, достъпен за всеки. „Това е българският Карл Лагерфелд!“, възкликва във фейсбук под снимка на фасадата млада художничка... Дали е добре, че в залата влизат и хора, които правят скоростен кръг и няколко селфита и излизат, ще разберем. Най-важното е, че в изложбата потокът от деца не спира.