Биляна Петринска

Биляна Петринска е актриса от трупата на Народния театър. Има запомнящи се роли в „Пуканки“, „Паметта на водата“, „Домът на Бернарда Алба“, „Жана“. Талантът ù е забелязан още в началото на театралната ù кариера и получава номинация за „Аскеер“за изгряваща звезда през 1998 г., както и награда ИКАР през същата година за главна женска роля за ролята на Софрона.

През този сезон участва в няколко постановки на сцената на Народен театър „Иван Вазов“— премиерният „Моби Дик“, „Идеалният мъж“, „Калигула“, „О, ти, която и да си…“, „Компания“, „Народът на Вазов“и „Орфей“. Завършва театралния колеж „Любен Гройс“през 1994 в класа на проф. Елена Баева, а впоследствие работи там като педагог в продължение на 11 години. Като допълнение, Биляна озвучава любими телевизионни и кинопродукции („Гарфийлд, „Закон и ред“, „Шепот от отвъдното“, „Престъпни намерения“). Абонатите на Storytel чуват гласа ù в някои аудиокниги, който пък меломаните разпознават в арии на Глук и Хендел в театралните представления „Орфей „и „Калигула“, както и в музикалните проекти на Йордан Камджалов в Музикалната лаборатория за човека.

През тази година на голям екран излизат два филма с участието на Биляна Петринска — „Клас“на режисьора Бойко Боянов и „Гунди — легенда за любовта“на Димитър Димитров.

Като какъв човек се определяте?

Човек, на когото може да се разчита.

Нещо, в което вярвате абсолютно?

В това, че животът е най добрият режисьор, че Вселената не търпи празно пространство и че има баланс на енергията. И това, което си „посял“, ще го „жънеш“. Ако не ти, децата ти със сигурност.

Любимият момент от деня?

Привечер. В киното му казват „режим.“Светлината става много романтична и мека. Обичам да съм някъде извън града. И да ухае „на буря“... или кориандър.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да не възпаля егото си. Няма нищо по-противно от самовлюбен егоцентрик. Средата е доста лицемерна. Трябва да се предпазваш от токсични хора, но да можеш да работиш с тях, това изисква много силни вътрешни устои.

Кое е най-голямото ви постижение?

Това, че родих сина си на 44 години. И успявам да съм плътно до детето си в неговите първи, много важни години, въпреки изискванията на професията ми.

Как си почивате?

Спя или пея. Аз съм много емоционална, това е нужно за работата ми, но е изтощително и за почивка ми е нужен пълен стоп. Понякога просто съзерцание.

Какво ви зарежда?

Пътуването. Природата. Да пътувам до Италия с момчетата си. Хубава книга, филм, музика, постановка.

Какво ви разсмива?

Слава богу, автоирония имам в изобилие.

Какво ви натъжава?

Липсата на емпатия и невежеството у хората. Изоставено дете и самотен възрастен.

Какво ви вбесява?

Това, че медийно през годините

се налагат невежеството и посредствеността, а сега берем плодовете във всички сфери. Критериите за качество се размиха до такава степен, че изчезнаха и тези за добро, и тези за зло. Взривява ме безхаберието и некомпетентността на повечето от политиците ни.

Личност, на която се възхищавате?

Имам в живота си доста личности, на които се възхищавам, но като че ли най-много на хората, които се занимават с благотворителност и не парадират с това. Да даряваш е щастие. Принципно човек, който може да дава, гради вътрешен мир.

Кое свое качество харесвате най-много?

Стремя се да развивам качествата си, които смятам за важни. Изпълнявам си обещанията и поемам отговорност, а това в днешно време все повече като че ли е рядкост.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Колебанията си.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да създам свят, в който никога да няма война, гладни и изоставени деца.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Шоколад, книга, вино, парфюм — и получих, и подарих. Тази комбинация е много приятна. И не само на Свети Валентин!

Израз или дума, която използвате прекомерно?

Абсурд.

Къде бихте искали да живеете?

Италия.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Прекрасна книжка с кратки стихове, много силни и въздействащи като хайку. „Трохи на хартия“на колегата ми Марий Росен.

Най-интересното място, на което сте били?

Япония.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

„Хората не осъзнават, че сега е всичко, което съществува. Няма минало или бъдеще освен като спомен или очакване в ума. Миналото ви дава самоличност, а бъдещето — обещание за спасение. И двете са илюзии. Колкото повече сте фокусирани върху време — минало и бъдеще, толкова повече ще пропускате сега, най-ценното нещо, което съществува. Където и да сте, бъдете там напълно. Ако вашето „тук и сега“е нетърпимо и ви кара да сте нещастни, имате три възможности: излизате от тази ситуация, променяте я или я приемате напълно. После приемете и последствията“— Екхарт Толе.