Повече гении, по-малко идиоти

„ стартъп света или си гений, или идиот. Няма обикновени хора, които само се опитват да избутат деня.“Думите са на един от вече легендарните американски инвеститори — Марк Андреесен от не по-малко историческия фонд за дялово инвестиране Andreessen Horowitz. Енергията да превърнеш една идея в компания, която реално променя света и живота на хората, създава толкова силни емоции, че остават възможни само крайностите — или гений, или идиот.

През последните години стартъп културата дойде и в България, като постепенно беше изградена цяла вряща и кипяща предприемаческа екосистема — механизми за подкрепа на хората с идеи, как да ги превърнат в продукти, услуги, да намерят клиенти и пр. През следващите няколко години в тази екосистема предстои да се влеят рекордно количество публични пари — около милиард и половина лева. Това на пръв поглед звучи добре, но всъщност е свързано и с нови предизвикателства, като най-видимото е дали сегашната българска среда може да роди толкова много компании с толкова добри идеи и екипи да ги реализират, че парите да се инвестират по смислен начин. (Вижте всичко за това на стр. 11–18.)

Защо средата не ражда повече идеи и хора, които да ги превърнат в прогрес е сложна тема, но един от сигурните ѝ отговори е свързан с друга, изключително интересна история от този брой на „Капитал“:

През 80-те години на миналия век в България се провежда един от най-смелите образователни експерименти не само тук, но и в цяла Източна Европа, а твърде вероятно и не само там. По идея на математика Благовест Сендов и екип ентусиасти от различни области се създава изцяло нова методология на обучение за началните класове в училище. Тази система съчетава едни от най-новаторските по това време идеи, като те се толкова напредничави, че дори в западния свят още не са въведени масово. Те толкова са изпреварили времето си, че в момента, близо половин век по-късно, българските образователни реформатори се борят да наложат малка част от тях в училищата и засега, уви, без голям успех.

През 80-те години „сендовската система“успява да въведе концепцията, че в основата на успешното образование са щастливите деца. Че ученето не трябва да е мъчение, а игра и приключения. Че трябва да се възпитават любопитни, свободни и отговорни деца, защото това ще се изплати след

години в много по-ускорен прогрес. Системата въвежда понятия, за които в момента само може да се мечтае в публичното образование като „проектно базирано обучение“и „учене чрез правене“. Няма оценки и състезателен елемент, има много време за игра и спорт. Системата събира ученето на езици с математиката (защото тя според концепцията също е език) и програмирането. През 80-те години част от българските деца се учат да програмират на езика „Лого“, който е разработен за образователни цели от екип на американския университет MIT (Massachusetts Institute of Technology), като съчетава в себе си първите идеи за изкуствен интелект с математическа логика и психологията на детското развитие.

Да повторим — през 80-те години някои български деца са учили по образователни модели, разработени в един от най-добрите университети в света и които още не са били масово наложени в западния свят. За сравнение, днес, близо 50 години по-късно, в държавните училища децата учат по образователни модели, които в основата си са разработени в Москва в средата на миналия век.

Експериментът със сендовската система всъщност е бил изключително успешен, но въпреки това е прекратен в мътните години след 1989. Ако се върнем към цитата на Марк Андреесен от по-горе, тогава гениите са смазани от идиотите. Поколението деца, които са се учили от пети клас да програмират, обаче получава изключително ценни умения. Те, заедно с тогавашните държавни усилия за компютризация, стават основата на българския технологичен сектор след 1989 г. Първото поколение тукашни IT компании има, и то с пълно основание, самочувствието, че може да предлага абсолютно конкурентни услуги в започващия да се глобализира свят.

Ако сендовската система беше въведена масово, сега твърде вероятно България щеше да изглежда напълно различно. Включително и въпросът има ли идеи и хора, които да бъдат финансирани с милиард и половина лева, едва ли щеше да се задава.

Положителният извод от тази история е, че всъщност радикална промяна в образованието в България е напълно постижима. Ако няколко човека успяват под ръждясалия похлупак на комунизма да направят това, има ли каквото и да било оправдание то да не се случва сега? И също — ако сега променим образованието, как ли ще изглежда България след 10 години? Дали идиотите няма да са по-малко, а гениите повече? Няма ли да ни е по-хубаво? (Прочетете позабравената история на сендовската система на стр. 34.)