Дисекция на българската инвестиционна стагнация
е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank.
ССлед годините на бурен инвестиционен бум в периода непосредствено преди финансовата криза от 2008-2009 г. българската икономика се намира в многогодишна инвестиционна стагнация по отношение на брутното капиталообразуване като дял от БВП. Тази динамика е нагледно представена в горния ляв панел на фигурата, която представя динамиката на капиталообразуването и неговите компоненти за България и две съпоставими страни, членки на ЕС - Румъния и Хърватия. Като цяло инвестициите в България са по-ниски от тези в Румъния за целия период. Те са по-ниски и спрямо Хърватия в периода след 2015 г., когато инвестициите в тази страна започват процес на следкризисно възстановяване, подобно на повечето други страни в ЕС, засегнати от кризите от 2008-2009 г.
След тях инвестициите в продуктивен капитал в България трайно спадат като дял от БВП и към 2023 г. са на нива от 2000 г. - около 17% от БВП на страната. За разлика от България, инвестициите в Румъния към
Необходими са добре структурирани политики, както и реформи в правораздаването.
2023 г. са около 26% от БВП. Това е разлика от 9 процентни пункта.
Прегледът на инвестиционната активност по компоненти за България, Румъния и Хърватия, представен на фигурата, води до следните заключения:
Инвестициите в дълготрайни нематериални активи бележат известен ръст след 2016 г. и са над стойностите в Хърватия и съпоставими със стойностите в Румъния. Това по себе си е добра новина, тъй като инвестициите в нематериалните активи са смятани за по-важни за дългосрочния ръст на БВП в сравнение с инвестициите в материални активи.
След сериозния инвестиционен бум и спад в периода 2005-2015 г. инвестициите в жилищни сгради се стабилизират на нива малко под 3% от БВП, което е много
Основните проблеми пред
инвестиционната активност
в България са свързани с крайно ниския дял на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура близо до нивата в Румъния и Хърватия. За разлика от България в другите две страни не се наблюдава бум на жилищното строителство в периода непосредствено преди кризата от 2009 г. Инвестициите в други сгради и съоръжения (инфраструктура) са типът дълготраен актив, при който се наблюдава най-голямото раздалечаване между България и Румъния и до известна степен c Хърватия в годините след 2015. В тази група са включени инфрaструктурните съоръжения и нежилищните сгради като заводи, офис сгради, търговски площи и други. При тези инвестиции се наблюдава силна отрицателна тенденция в периода след 2015 г. и към 2023 г. те са на най-ниските си нива за последните две десетилетия.
При транспортните средства се наблюдава траен спад след 2007 г. и в трите страни, като спадът в България е найпродължителен.
При инвестициите в други машини и оборудване (долен десен панел на фигурата) се наблюдава стабилно ниво с известни флуктуации във времето. За този показател инвестициите са съпоставими с тези в Румъния и превишават тези в Хърватия като дял от БВП. Това като цяло е положителна новина по отношение на темпа на технологична модернизация на българската икономика.
Прегледът на капиталообразуването по видове активи показва, че основните проблеми пред инвестиционната активност в България са свързани с крайно ниския дял на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура, както и при инвестициите в транспортни средства. Сериозната разлика по отношение на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура (разлика от около 7 процентни пункта спрямо Румъния към 2023 г.), както и неблагоприятната тенденция през последното десетилетие е риск за дългосрочния растеж на продуктивността на икономиката. Тъй като в тази група влиза ключова публична инфраструктура като пътища, ВИК съоръжения, железопътни линии, мостове и други, неблагоприятната динамика при този вид дълготрайни активи изисква по-сериозна ангажираност към капиталовите инвестиции от страна на правителството или по-активни стъпки към ангажиране и стимулиране на частния сектор при строителството и експлоатаци