K | ПАРИ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

В България рисковият капитал се движи с половин век закъснение. Докато Артър Рок търси финансиране за Fairchild Semiconductors, България прави колективизация. Докато през 90-те години фондовете за рисков капитал като Sequoia и Kleiner Perkins финансират Google и PayPal, България е заета да овладява хиперинфлация. Първите фондове за дялови инвестиции тук заработват чак в началото на века, а едва през 2006 г. се появява и първият български фонд мениджър — NEVEQ, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). През 2012 г. започнаха работа и първите стартъп фондове — Eleven и LAUNCHub, след подбор на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и с ресурс от еврофондове.

Въпреки че България бързо премина от това да няма нито един фонд за рисков капитал към това да има около десет активни, общата стратегия не се промени значително — повечето пари бяха инвестирани в много компании, но със сравнително малки суми, чиято тежест допълнително бе изядена от инфлацията.

Сега започва нов сезон на разпределяне на над 1.5 млрд. лв. публични пари към стартъпи и в морето от пари има риск дори да се окаже, че няма толкова много качествени проекти и идеи. Над десет години след първите фондове на Eleven и LAUNCHub рисковият капитал в България върви към промяна на модела. Пари има — колко от тях ще отидат в стартъпи е въпрос както на финанси, така и на семантика (виж карето), но ако оставим това настрана, парите за дялово инвестиране до края на 2030 г. ще бъдат рекордно много. В началото на годината Фондът на фондовете (ФнФ) започна търсенето на мениджъри на фондове за общо 100 млн. евро публичен ресурс, който се надява да достигне 130 млн. евро с частни пари. Интересът към тези пари е висок — за трите отделни фонда има съответно четири, десет и десет кандидата, макар много от тях да се повтарят (виж карето).

Още 170 млн. евро от ФнФ трябва да бъдат пуснати по същата програма и към тях пак трябва да има частна добавка. Допълнително през февруари започна и публичното обсъждане как да се изхарчат още 56 млн. евро за фонд за технологичен трансфер и отделни 32 млн. евро за „иновативни предприятия“, термин, чието разчитане отново

е въпрос на семантика.

Освен това Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) трябва да разпредели общо 180 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост към три фонда за дялови инвестиции, чиято стойност с добавянето на частен капитал може да достигне 250 млн. евро. Към тях се добавят още около 120 млн. евро, които да минат през ЕИФ за нови фондове.

Макар вече да са повече регионални, отколкото български фондове, пари за местни компании има и от вече съществуващи фондове като Eleven, LAUNCHub и BrightCap Ventures. Към тях се добавят и клубове на бизнес ангели, както и потенциални пари от голяма продажба на български стартъп, които досега почти винаги са се превръщали в още инвестиции. Така само публичните пари за дялови инвестиции би трябвало да бъдат най-малко 1.5 млрд. лв., които да бъдат инвестирани до 2030 г. С допълнения откъм частен капитал, нови итерации на стари фондове, ангелски инвестиции и ресурс от потенциален голям изход сумата може лесно да нарасне и до над 2 млрд. лв.

Има и лоша новина — заради процедурите по разпределяне 2024 г. ще бъде суха, защото парите по предишния мандат на ФнФ вече са инвестирани. Това е проблем предимно за най-младите стартъпи, които разчитат на рисковия капитал, за да съществуват, преди (оптимистично) да заработят на печалба.

Целият този „златен“дъжд означава, че с новите пари трябва да дойде и променена стратегия. Досега с малко изключения фондовете за стартъпи в България инвестираха малки суми в много компании. Това бе така по дизайн, защото за разлика от САЩ, в неразвитите части на Европа рисковият капитал все още е много повече публична политика и много по-малко бизнес с пазарни механизми.

Проблемът с малките суми е, че по този начин наистина качествените компании често остават недостатъчно финансирани, особено когато фондовете нямат възможност да правят последващи инвестиции. Същевременно за фондовете с мандат за много сделки е трудно да намерят стотици компании, в които да инвестират, и се получава странен проблем — да имаш повече пари, отколкото стартъпи, в които би инвестирал. През следващите години това трябва да се промени, защото по-смислено звучи фондовете за стартъпи да не финансират много компании с малки суми, а да подкрепят по-малко компании, но с повече финансиране.

Не толкова рисков капитал

Рисковият капитал в България всъщност не е толкова рисков. Или по-точно казано, рискът в много случаи е за данъкоплатците от западните държави, които финансират европейските фондове. Основният донор на пари за стартъпи са публични институции, които изискват малко допълнително частно финансиране. Тези пари се инвестират от професионалисти, но все пак при тях често липсва чувството, че залагат собствените си пари, а това неминуемо се отразява и на инвестициите им. Допълнително всички фондове са с конкретен мандат — те имат фиксирана сума пари и трябва да инвестират в определен минимум от компании за определен период от време. И понеже това е публична политика, чиято цел е по-скоро да стимулира възможно най-много предприемачи, отколкото да открие следващия Google, най-често става дума за мандат от