Кой кандидатства за новите пари от ФнФ
си. „Бюрократично погледнато, почти всички стартъпи се оказват в затруднено положение — затова и набират пари“, казва Велков.
Какво трябва да се промени
Някои от тези пречки не могат да бъдат прескочени, защото са правила, идващи от Европейската комисия (ЕК). Други обаче могат. Следващите фондове с публични пари трябва да се държат възможно наймного като такива с частни пари — да дават повече пари на по-малко компании не само като крайна сума, но и като процент от портфейла на фонда. Още по-важно е част от тези пари да бъдат заделени за последващи инвестиции след края на активния период на фонда, когато вече личи кои са компаниите отличници. Това ще позволи не само допълнителна подкрепа, но и има бизнес смисъл от гледна точка на фондовете — те ще могат да увеличат или поне запазят процента си във фонда, когато влязат по-големи инвеститори.
Дори концепцията за фондове акселератори като първите на Eleven и LAUNCHub (копирана до голяма степен в миналия мандат на ФнФ от Innovation Capital и Vitosha Venture) вече не може да работи с подобни суми и бройки компании. Един от най-големите проблеми за тези фондове се оказа инфлацията. Докато през 2012 и 2019 г. 50 хил. евро имаха сходна стойност и можеха да позволят на предприемачи да проверят дали идеята им може да се превърне в продукт, сега подобна сума се равнява на няколко месечни заплати за един опитен програмист.
Няма и нужда от толкова много компании,
Четири са кандидатите за фонда за инвестиции в начален етап на стойност 30 млн. евро: „Иновейшън акселерейс“, в който влизат някои от членовете на екипа на настоящия фонд Innovation Capital; „Флоу Майндсет кепитал“, воден от Огнян Василев, дългогодишен мениджър в Salesforce; „Витоша венчър партнърс II“, продължение на настоящия Vitosha Venture; както и „Планет 9 венчърс“, в който личи името на Камен Банковски, който е част от Vitosha Venture.
За фонда с цел инвестиции в компании с продукт — с 30 млн. евро публичен ресурс, кандидатстват девет организации и едно физическо лице. Всички четири кандидата за първия фонд участват и тук, но екипът зад Innovation Capital е с друго име — „Ай Си 2“. Освен тях кандидатства и екипът на
подкрепени с малки суми, защото те могат да бъдат набавени и през ангелски инвестиции. Някои от фондовете имаха проблеми с това да достигнат бройката инвестиции по мандат. „Има предизвикателство в това да намериш и най-добрите 20, които евентуално ще ти избият парите, и да намериш другите 80, които са по-рискови. Но това е част от задачата“, казва Стоян Недин от Vitosha Venture.
Сходно е мнението и в NV3, където Александър Терзийски отбелязва, че „парите бяха много и ще бъдат много при сравнително малък пазар“. Той отбелязва, че найголямото ограничение от тази гледна точка е географското. Колегата му Йордан Зарев добавя, че има и по-голяма дупка в архитектурата на финансиране, която трябва да бъде запълнена. „В България липсват пари между сийд и мецанин. Сега, когато вече има една сериозна фуния от четирите настоящи фонда, от нея ще излязат поне няколко компании, които да имат нужда от по-големи инвестиции. Там трябват няколко фонда с тикети в милиони евро. Няколко, не един“, казва Зарев.
Не всички са съгласни с тезата, че е възможно да има прекалено много пари. Тодор Брешков от LAUNCHub казва, че е нужно постоянно вливане на пари, нови стартъпи,
Morningside Hill с едноименен втори фонд; „Байена венчърс“с представител Наталия Петрова; „Ню Вижън 5“, в който влизат повечето съдружници в NEVEQ и NV3; „НеоОпюленс“на Павел Езекиев (също съдружник в първите два фонда на NEVEQ); и „Консорциум Капитал пойнт България“, в който участва Атанас Кирчев, бивш член на управителния съвет на Фонда на фондовете. За фонда с цел инвестиции в компании на фаза растеж — с портфейл от 40 млн. евро публичен ресурс, кандидатите са същите, каквито и при втория фонд, с едно изключение: „Флоу Майндсет кепитал“не участва за сметка на обединението „Крест капитал“, в което участват Димитър Костадинов и Ивайло Спасов от Entrea Capital. Пламен Русев от Webit кандидатства за последните два фонда като физическо лице.
Някои от фондовете с мандат за най-много инвестиции имаха проблем с намирането на качествени компании.
работа с университети и разказване на успешни истории. „Затова не мисля, че има прекалено много пари. Трябва да има усещане и разбиране, че парите няма да свършат, а ще има постоянно вливане от различни инвеститори“, казва Брешков.
Някои от идеите за промяна в стратегията вече са възприети от Фонда на фондовете. Трите конкурса за фондове за 100 млн. евро, които вече са в активна фаза, предполагат по-големи портфейли и по-малко на брой сделки, или с други думи — по-добре финансирани компании, преминали през по-ситна цедка. Също важно е, че всеки от фондовете ще трябва да инвестира процент от парите си в компании извън София. Намирането на подобни стартъпи ще бъде трудна задача предвид свръхконцентрацията на технологични компании и капитал в столицата, но именно затова има смисъл от подобно правило.
Голям проблем е, че всички тези пари ще дойдат наведнъж. Пускането на средства за дялови инвестиции в България прилича на стрелба с базука, при която първоначалният удар е силен, но след това има дълго време на презареждане. За институциите това има смисъл, защото по този начин могат да пуснат няколко фонда при една и съща процедура, но от инвестиционна гледна точка практиката не е добра идея. Както посочва Ангел Ангелов от Innovation Capital, в един идеален свят един стартъп би трябвало да може да мине последователно през всеки един от фондовете към ФнФ. „Вместо това ние всички получаваме пари по едно и също време и се борим за едни и същи компании“, обобщава Ангелов.