Предсрочните избори — специалитетът на ГЕРБ
Със служебното правителство на Димитър Главчев партията на Борисов си осигури по-комфортен подстъп към новия парламент
ВВ края на миналата седмица, когато председателят на Сметната палата Димитър Главчев прие да е служебен премиер, отпадна една от двете големи въпросителни за аха политическата криза с поредните предсрочни избори за парламент. Най-късно в понеделник той трябва да предложи и министрите в служебния кабинет, за да може президентът Румен Радев да се вмести в крайния срок — 9 април, с указа за провеждането им заедно с евроизборите.
Засега това е работната хипотеза след провала на ротационното управление на ГЕРБ и ПП – ДБ, въпреки че нищо вече не може да се изключва в българската политика, включително двата вота да се окажат на две различни дати, ако интересът на ГЕРБ и ДПС е този.
Според социологическите проучвания изглежда, че ще продължи същата патова ситуация от три години насам — ГЕРБ ще е първа политическа сила, ПП – ДБ — втора, ДПС ще играе с гарантирани карти със или между тях. От другите в сегашния парламент неяснота има само за ИТН.
Но това, което ще направи новия парламент различен, са фините настройки в разположението на силите — също част от дълъг и контролиран процес.
Победа след победа за ГЕРБ и само един пълен мандат
Поглед назад показва един странен парадокс в управленското дълголетие на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов традиционно печели избори, но само веднъж довършва целия си мандат — от 2017 до 2021 г.
Борисов подава предсрочно оставката на първия и третия си кабинет, печели поредица вотове, но не сформира правителство, а също и сваля правителства — случаят с кабинета „Петков“. Голямата част от тези вотове са предсрочни. В последния от миналата година Борисов „отстъпи“отговорността за властта на ПП – ДБ в ротационно управление на двете формации. То оцеля договорените първи девет месеца с премиер Николай Денков, след което лидерът на ГЕРБ отново предизвика предсрочни избори, отказвайки ротацията на Мария Габриел на поста.
Игра на дълги разстояния
Според анализаторите (вижте две мнения на съседната страница) сегашните избори също няма да пренаредят силите в парламента. След заявката на ПП – ДБ, че са готови да преговарят с ГЕРБ и ДПС след тях, голяма част от интригата се изгуби. А вероятно и възможността за по-голяма мобилизация за гласуване при
трайно спадналата активност. Така битката през юни отново ще е предимно между твърдите електорати и това може би е калкулирано в хода на Борисов да предизвика нов вот.
Ключово ще е представянето на ПП – ДБ и дали коалицията ще запази статута си на равностоен на ГЕРБ играч, или ще е в отслабена позиция, което ще е важна промяна в политическата динамика. Социологическите проучвания досега отразяват негативите, които понася заради участието си в „сглобката“, въпросът е ще успее
Това, което ще направи новия парламент различен, са фините настройки в разположението на силите.
ли да ги преодолее в оставащото време до изборите.
Приетите междувременно конституционни поправки ограничиха избора на служебен премиер до десет публични фигури, предложени и избрани от ГЕРБ и ДПС. (Изключение е излъченият от ПП–ДБ зам.- управител на БНБ Андрей Гюров.) При всички случаи поемането на поста от председателя на Сметната палата и дългогодишен депутат от партията на Борисов осигурява предимства на ГЕРБ. Дори повечето министри, които той обеща да предложи като експерти, да са такива, две ведомства ще са ключови — МВР, което трябва да следи за изборните измами, и Министерството на електронното управление — с „Информационно обслужване“, което обработва резултатите от гласуването.
Засега намерения за ново преправяне на Изборния кодекс не са заявени, но от акцията за местните избори с участието на ДАНС, ЦИК и досегашния министър на електронното управление срещу машините се видя, че за ГЕРБ и ДПС няма пречки да дадат какъвто пожелаят формат на изборния процес.
Двете партии продължават да държат лостове за влияние дори когато изглежда, че не са в добра форма. Тя може да е част от стратегия на временни отстъпления в името на запазването на контрола върху ключови държавни структури като органите на съдебната власт и регулаторите.
Да няма реформи, които биха довели до съществена промяна в тях, е залогът на изборния маратон, започнал преди три години, който може още да продължи. Рискът от провал на важни за страната цели като еврозоната и Шенген не изглежда особен проблем. Те останаха встрани от въжделенията на голяма част от населението, което ще гласува на изборите.