Една индикативна програма
Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост за 2024 г. е документ от 90 страници с имоти, групирани в 13 раздела. Съставен е по предложения на районните кметове (без тези на „Изгрев“и „Илинден“).
Този мегадокумент, изглежда съставен по маниера, по който се е работело досега, беше критикуван и за липса на ясна цялостна визия, и като конкретни имоти, а и за политики, които отделни съветници провидяха зад тях. Като основни плюсове беше изтъкнато, че имотите, отредени за продажба, са много по-малко от тези в програмите на ГЕРБ. Както и че за първи път има включени и имоти в зелени площи, които общината да придобие.
В сегашния си вид програмата представлява екселска таблица с имоти, изброени с идентификаторите им, възрази Иван Сотиров („Синя София“). Той внесе предложение в тримесечен срок районните кметове да добавят мотивация защо предлагат съответния имот и да приложат документите, с които разполагат, за собствеността му. Това не беше прието основно за да не се затормозяват администрации с излишна работа.
Оказа се, че в списъците има имоти със сгрешени идентификатори. Войтек Тодоров (БСП) посочи около 12 такива, като каза, че до края те не са поправени. Бяха установени и около дузина случаи на подвеждаща информация (например терен за детска градина, описан като такъв за склад; имот за продажба на собственика на къщата на него, без да има такава). А кметът на район „Триадица“откри, че в раздела за продажба е включен съсобствен имот на общината, който той иначе е предложил за строителство срещу обезщетение. В дебатите многократно бе повторено, че програмата за общинската собственост има само индикативен характер. Целта й е да очертае посоките и политическата визия на общината. През годината в нея може да бъдат допълвани или изваждани имоти. А, за да се стигне до разпореждане с даден имот, трябва да бъде внесен отделен доклад, който да мине през комисии и да бъде гласуван от общинския съвет. Въпреки това някои съветници настояха, че точните имоти не са без значение, защото понякога докладите влизат в последния момент и в суматохата не става ясно какво се гласува. идеални части от имотите от общо 12.5 дка, колкото е и делът на „Интермекс Ин“.
По идея на районните кметове
В доклада си кметът Терзиев обяснява, че програмата е разработена изцяло на база предложения на районните кметове - точно както изисква процедурата по закон.
„Предложих тези имоти, воден от тривиални мотиви, които обаче са житейски и юридически обосновани“, обясни Димитър Божилов, кмет втори мандат на район „Триадица“. Като приоритетни са откроени: „Имоти, за които се водят съдебни дела и собствениците имат претенции общината да им плаща наем; терени, на които вече има детски площадки и пейки; и такива, чиито собственици са подали молби в общината имотите им да бъдат изкупени.“Собствениците в парка многократно искали замяна, отчуждаване, изкупуване или да им се разреши строителство, съобразно с парковата среда. А районното кметство полагало усилия да ги омиротвори, за да остане паркът общодостъпен.
Божилов каза също, че вече четири поредни години предлагат тези терени на Столичната община за придобиване, така че те не са непознати на по-отдавнашните общински съветници. Започнали да го правят, след като от Столичната община поискали от всеки районен кмет по пет проблемни имота, за да тестват мултикритериалния модел. От „Триадица“дали 18.
В хода на дебатите от „Спаси София“предложиха петте спорни имота да бъдат заменени с други десет, също от предложенията на районния кмет. Логиката им е, че първите попадат в зона, позволяваща максимум 1% застрояване. Докато новите са по-незащитени, тъй като в устройствените им зони може да се застрояват между 10 и 30%. Това предложение обаче не мина през комисии. Съветниците възразиха основно срещу подхода „на парче и без цялостни критерии“, а не срещу конкретния пълнеж на програмата.
А междублоковите пространства
Една от най-съществените критики към предложението общината да тръгне да изкупува имотите в парковете е, че рискът от застрояване в момента е по-голям за зелените площи в междублокови пространства в комплексите „Младост“, „Люлин“, „Обеля“.
Петгодишният срок, който забранява промяна на предназначението на имоти, попадащи в ПУП, и който ги пазеше, вече изтича. Незащитени са и зелените площи, за които няма разработени ПУП-ове, обясни Лорита Радева.
„Това са спешни имоти, в които може да видим застрояване във всеки един момент. И въпреки това не бяха предложени за включване в програмата. Вместо това започваме с част от парковете и с част от имотите в парковете“, каза Войслав Тодоров (БСП). Той уточни, че въпросът не е само към кмета Терзиев, но и към районните кметове, които според него не са си свършили работата. Но генерално смята: „Не можем да си позволим да не правим нищо по начина, по който досега се правеше нищо. И колкото и предложените варианти да имат дефекти и да трябва да бъдат подобрявани. Просто трябва да започнем отнякъде.“
Що се отнася до парковете и градините, Законът за устройство и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО, чл. 11) в момента донякъде ги пази от застрояване, тъй като не допуска предназначението на терените в тях да се сменя. „Законът защитава тези терени, но не ги защитава от заграждане, а и за терените от зелена система има възможност за застрояване, макар и минимално“, поясни Бойко Димитров (ДБ)
Бюджетът е ограничен, мисли се за замени
Столичното кметство ще разполага с 18 млн. лева за отчуждаване през 2024 г., и то след като първоначалният бюджет е увеличен с 5 млн. лева. От общата сума 8 млн. вече са блокирани за разплащания за минали периоди. Бюджетът е на нивата на изминалите години, през които общината е разполагала с между 10 и 20 млн. лева годишно, каза главният архитект на София арх. Здравко Здравков.
Добавянето на имотите в паркове за изкупуване сега разпределя бюджета между повече цели, което теоретично прави дела за всяка от тях по-малък. Арх. Здравков наблегна, че тъй като финансовият ресурс е константа, е необходимо Столичният общин
ски съвет да намери баланса между различните интереси и да определи пакет от имоти, които трябва да се придобият приоритетно. „Защото иначе какво - ще изкупим имотите в Южен парк, но няма да строим метрото ли, да придобиваме терени за улици, или ще оставим район Х без детска градина“, каза той.
Лимитираният финансов ресурс налага да се търсят и други алтернативни начини за придобиване на необходимите имоти, подчерта арх. Здравков. Възможен способ освен отчуждаването и изкупуването е и замяната. Добрият пример за замяна са практиките на общината в районите „Овча купел“и „Младост“. Там, ползвайки нов инструмент в Закона за устройство на територията (чл. 22, ал. 8 от ЗУТ), общината успя да премести реституирани частни имоти от зелени площи, предвидени за застрояване, върху общински и държавни имоти при съответната редукция.
Да помага и държавата
За да купи общината всички имоти, от които се нуждае за публични цели (не само за паркове), са й необходими „между 5 и 10 млрд. лева“по оценка на главния архитект, или четири годишни общински бюджета. В тази ситуация в комисиите надделя тезата, че проблемът е системен, огромен и нерешим със собствени сили и средства.
„Не е редно бюджетът на София да поеме бремето на цялата реституция, а данъците на столичани да отидат за изкупуване на собственост за няколко милиарда лева. Това е проблем, който трябва да се реши съвместно с държавата“, каза Прошко Прошков (ГЕРБ/ СДС), който е и председател на общинската комисия по икономика, собственост и дигитална трансформация, водеща по програмата. А Вили Лилков („Синя София“) предложи да се създаде работна група за отношения с държавата, която е „върнала имотите на собствениците в парковете и със закон ги е ограничила какво могат да правят там“. По-кратко казано, тя е забъркала кашата.
Идеята е в работната група да се обсъдят възможностите за законодателни промени, които да улеснят замяната на имоти, и да се потърсят държавни терени с отпаднала необходимост, които биха могли да бъдат прехвърлени на общината за обезщетяване на реституирани собственици.
Борис Бонев настоя с изменение в закон да се прекратят очакванията на някои собственици, че имотите им в градски паркове и градини ще бъдат отчуждавани на цени като за смесена многофункционална зона на „Цариградско шосе“.
Ревизия на реституцията?
Що се отнася до имотите в четирите парка, предвидени за изкупуване, Георги Георгиев настоя на този етап те да бъдат извадени от програмата поради липсата на критерии. На районните кметове да се възложи да предоставят обосновки за предложенията и правен анализ „на кого са тези имоти, има ли тежести, как са придобити, има ли възможност общината да оспори в съда“. И чак след това да се вземе решение по какъв критерий да се избере. „Има някои крайно любопитни реституции, станали при изградени паркове“, вметна той.
В комисиите се изясни, че точно такова задължение е било вменено на областния управител на София и на кмета на Столичната община още с приемането на ЗУЗСО през 2007 г. Те са имали 6-месечен срок от влизането му в сила, за да проверят административните актове, с които е възстановена собствеността на имоти върху озелени площи публична собственост, и ако установят нарушения, да направят необходимото, за да ги обявят за нищожни.
Между 2005 и 2007 г. кмет на София е бил Бойко Борисов и той дължи отговори на въпроса дали е направил нещо, за да защити обществения интерес, каза Борис Бонев, добавяйки, че според него вероятността клони към нула. „Изключително неправилно е да се прехвърля отговорност така нападателно за изключително тежко наследство, което е от 20 години, за което дори вие, самите колеги от ГЕРБ, знаете, че по една или друга причина не сте си свършили работата“, каза той.
В крайна сметка през общинския съвет не минаха нито предложението на Георгиев временно да отпаднат имотите в четирите парка, нито програмата за общинската собственост. От екипа на кмета Терзиев обясниха, че той ще възложи допълнителна проверка на ресорните кметове защо и как са включени съответните паркови имоти. След като имат тази аналитична информация, отново ще внесат програмата по надлежния ред.
Столичното кметство разполага с 18 млн. лева за отчуждаване през 2024 г.