В БНР няма забранени събеседници

ВВ началото на март управителният съвет на Българското национално радио (БНР) закри програмната си дирекция. Основните задачи на екипа от шест души бяха разработване на програмната стратегия на радиото, наблюдаване за спазването на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), мониторинг и анализ на рейтинга и аудиторията.

При закриването на дирекцията ръководителят й Даниела Късовска изпрати жалба до Съвета за електронни медии (СЕМ) с твърдението, че решението е „наказателна акция заради неизлъченото интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова“в края на миналата година. Интервюто трябваше да бъде част от ефира на „Политически НЕкоректно“с водещ Петър Волгин, който в началото на 2023 г. получи критики от СЕМ за „еднопосочност“и „пропагандни внушения“в предаването.

Закриването на Програмната дирекция доведе до множество критики към БНР за външна намеса при вземането на решения и опасения за спазването на редакционните стандарти и саморегулацията в радиото. По думите на генералния директор Милен Митев обаче решението за закриването на дирекцията е добре обмислено и е резултат от недостатъчно доброто изпълнение на задачите ѝ. Саморегулацията ще продължава да се извършва на редакционно ниво и от по-голямата структура - Програмен съвет, в който влизат 22 души от радиото.

„Редакционната дейност в рамките на програмите е под надзора на ръководствата им и на ниво саморегулиране, на Програмния съвет, който обединява шефовете на програми и главните редактори“, коментира за „Капитал“експертът по медийно право проф. Нели Огнянова. По думите й медийното саморегулиране е доброволна инициатива.

В България пазарът е силно доминиран от двете найголеми частни медийни групи „бТВ медиа груп“и „Нова броудкастинг груп“, които имат в портфолиото си множество телевизионни канали, радиа, продуцентски компании. Международните им собственици, съответно PPF и United Group, притежават в България още телекомите Yettel и Vivacom, вече заедно с „Булсатком“, което значително увеличава влиянието им.

В условия на безпрецедентна частна медийна консолидация на пазара, задвижвана основно от търговски интереси, обществените медии са тези, които трябва да гарантират плурализъм и широко медийно покритие, като служат за пример при спазването на редакционните и етичните стандарти. „При обществените медии ангажиментът за качествена, етична, отговорна журналистика е още по-наложителен във връзка с обществената им мисия, подкрепена с обществено финансиране“, категорична е проф. Нели Огнянова.

Седем месеца преди края на мандата му разговаряме с генералния директор на БНР Милен Митев за структурните промени в радиото, саморегулацията и решението интервюто с руския посланик да не бъде излъчено. Той разказва още за това как се развива БНР под неговото управление и какъв би бил успешният модел за финансиране на обществените медии.

генерален директор на БНР

Кой и кога взе решението Програмната дирекция на БНР да бъде закрита? На какво се дължи това решение?

Решението е взето от управителния съвет. В неговите правомощия е измяната на структурата на БНР. Създаде се впечатление, че решението е взето внезапно, а това не е така. С УС водим разговори в тази посока от повече от година, тъй като смятахме, че координацията между програмите не се случва достатъчно добре. Програмната дирекция, създадена през 2004 г., е административна структура, която има за цел да подпомага програмите, за да ги захранва с аналитична информация и мониторингови данни. Струваше ни се, че в последно време тези функции не се изпълняват достатъчно добре. Сега те са прехвърлени към друга структура.

Извършихте това преструктуриране в търсене на подобро решение. Програмната дирекция при създаването й е имала и други функции, които във времето са отпадали. През 2016 г. е закрит сектор „Социологически анализи“, през 2020 г. е закрит сектор „Координация и проекти“. В дирекцията са останали малко дейности. Оценяваме работата на колегите от дирекцията и на все